Все по-голямо значение имат проблемите,свързани с дългосрочните грижи за възрастните хора.

Резюме: Здравно-демографският анализ на ситуацията в нашата страна в годините на прехода показва недвусмислена тенденция  към трайно застаряване на българското население. Все по-голямо значение имат проблемите,свързани с дългосрочните грижи за възрастните хора.Представя се десетгодишният практически опит и резултати от дейността на хоспис „Добролюбие”,разкрит към МБАЛ „Д-р Атанас  Дафовски”-АД,гр.Кърджали.Направени са изводи и препоръки за утвърждаването,развитието и финансирането на хосписите в България като една от  полезните специализирани институции за обгрижване на възрастни в зависимо състояние.

През последните години нараства потребността от услуги за предоставяне на обслужване и грижи за възрастни хора в зависимо състояние.Причините за това са комплесксни.

Понастоящем грижите за възрастните хора в затруднено и тежко здравословно състояние се предоставят в много голяма степен в патриархална   среда-от членове на семейството,близки и роднини ,от наети  болногледачи срещу заплащане.Но когато възникне необходимостта от медицински компетенции,усилията на семейството се оказват недостатъчни.Явява се необходимост от дългосрочни грижи,които да включват специализирани медицински и социални услуги, в центъра на които са грижите и обслужването.

Според  Европейската  комисия  „ дългосрочните грижи съчетават широк набор от медицински и  социални услуги за хора,нуждаещи се от помощ при основни ежедневни дейности, поради хронични физически или психически увреждания”.

Дългосрочните грижи и другите социални услуги за възрастни в България са  категоризирани като формални и неформални,съответно институционални и неинституционални /Т.Вазова/. Формалните грижи се предоставят от специализирани институции.Такава институция представлява хосписът.Съгласно Закона за лечебните заведения хосписът е лечебно заведение с предмет на дейност оказване на палиативни грижи на лица с хронични инвалидизиращи заболявания и терминални състояния.На практика, поради остър недостиг на легла и болници за продължително лечение и рехабилитация, хосписите са поставени в условия да запълват тази празнина.Средният престой на пациентите в лечебните заведения за активно лечение е пет дни. В рамките  на този кратък престой много от проблемите на пациентите не могат да се решат.Те имат нужда от общи медицински и санитарни грижи, продължаващо лечение, рехабилитационни процедури, психологична и духовна подкрепа и постепенна социална интеграция.

С ограничените си  възможности здравното осигуряване в България към момента не може да покрие разходите за изброените дейности.Хосписите могат да предложат този комплексен модел на обслужване и грижи,тъй като услугите в тях се заплащат от потребителя или негови близки. В случая не се ползва публичен ресурс,условията, цените и продължителността на престоя предварително се договарят.Така, по необходимост, хосписите разширяват своята дейност, за да могат да оцеляват и на практика излизат от дефиницията,че са лечебни заведения  само за  палиативни грижи на пациенти с хронични инвалидизиращи болести и  терминални състояния.

 В МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” АД гр.Кърджали от 2007г. има разкрит хоспис, който е регистриран като дъщерно търговско дружество на болницата-Хоспис  „Добролюбие” ЕООД. Изграден е по проект, разработен от болницата по Оперативна програма” Регионално развитие” и одобрен от Министерството на труда и социалната политика. Хосписът разполага с общо 40 легла, разположени в две бази-едната, свързана предимно с палиативните грижи за терминално болни, и втора-за продължително лечение на болни с хронични инвалидизиращи заболявания, най-често възрастни в зависимо състояние. Материалната база е изградена по стандарт и гарантира удобство и комфорт. Включва комплекс от помещения за престой на пациентите, сервизни помещения, рехабилитационен сектор, манипулационни зали и кабинети за прием на близките на пациента и за обслужващия персонал.

Хосписът приема пациенти по утвърден ценоразпис на услугите, включващ цена на леглоден и допълнителни услуги, както и безплатно лечение за онкологично болни по договор с НЗОК.

     Мисията на хосписа е да осъществява дейност, необходима за повишаване качеството на живота при хора с медико-социални проблеми и терминални състояния, да подпомогне пациентите и техните близки, да намали страданията им, да облекчи болката и да осигури физически и духовен комфорт, а когато това е невъзможно- достоен край на жизнения път.

     Медико-социалните услуги, предлагани в хосписа са: лекарски контрол и наблюдение; професионални здравни грижи; общи хигиенни грижи; рехабилитация,социални грижи;емоционална и духовна подкрепа, обучение на пациента и на неговите близки, храна, хотелско обслужване.

     За пациентите в хосписа се грижи мултидисциплинарен екип,който включва лекари, медицински сестри, рехабилитатори, психолози, социални  работници, болногледачи /санитари /, духовни лица и доброволци.Те могат да бъдат посещавани от личните си лекари, да ползват спешни и планови консултации от болничните специалисти по определен ред.

      Пациентите се насочват за прием от лечебните заведения за извънболнична помощ, от болниците и по собствено желание.

     Условията за прием и продължителността на престоя в хосписа се уреждат с договор  между пациента /или неговите близки,което е по-честа практика/, от една страна и   лечебното заведение от друга.

     Приемат се пациенти в напреднал стадий на хронично-инвалидизиращи заболявания-декомпенсирани сърдечно-съдови, белодробни и неврологични болести,  пациенти с онкологични заболявания, нуждаещи се от възстановяване след големи оперативни интервенции-хирургични, ортопедични, неврологични и след тежки травми,възрастни пациенти, нуждаещи се от общи хигиенни грижи и хранене, терминално   болни/в края на жизнения си път/, пациенти с тежки медико-социални проблеми.

      Престоят в хосписа е платен. Заплащането се поема солидарно от пациента /респ.неговите близки/ и от съответната община на област Кърджали, където той постоянно живее.Тези условия поевтиняват значително услугата за пациента и я правят по-достъпна за него. Но трябва да подчертаем, че договореното е плод на регионална политика, реализирана благодарение на успешните преговори на болничното ръководство с кметовете и Общинските съвети на съответните общини. По тази причина от привилегията могат да се ползват само хора, живеещи постоянно в област Кърджали. 

      Заплаща се за леглоден, в който не се включват лекарства и скъпи консумативи. Сумата, заплащана от пациента е между 20 и 30 лева в зависимост от тежестта на състоянието, определено по оценъчна скала в присъствието на придружителя.Според оценъчната скала се определя не само цената, но и подхода на хосписната грижа. Пациенти, оценени с 4 до 8 точки се определят като лека тежест на състоянието и при тях се прилага стандартен подход на хосписна грижа. Пациенти, оценени с 9 до 12 точки се определят като такива в средно тежко състояние и при тях се прилага специализиран подход на хосписна грижа. Пациентите, оценени с 13 до 16 точки се класифицират като тежки и много често се нуждаят както от  специализирани грижи, така и от персонифициран подход.

      От откриването на хосписа се оформят и развиват следните направления:

      Направление палиативни грижи

Хоспис „Добролюбие”осъществява палиативни грижи за терминално болни и техните семейства.В края на 2011г. след промяна в Закона за лечебните заведения,хосписът се регистрира като заведение за палиативни грижи.Освен това Министерството на   здравеопазването промени Наредба №40, с което се даде възможност на хосписите да подписват договор с НЗОК за изпълнение на клинична пътека №297 „Палиативни грижи при онкологично болни”. Клиничната пътека осигурява 20 дни в рамките на 6 месеца при терминална фаза на онкологично заболяване.РЗОК заплаща по 51 лева на леглоден.Пациентите са освободени от потребителска такса.

     Направление социални дейности:

Хоспис “Добролюбие” осъществява дейност по предоставяне и ремонт на медицински  изделия,предназначени за хора с увреждания. Помощните средства се осигуряват по реда на Закона за интеграция на хората с увреждания и Наредба №2 на МТСП.Всички помощни средства-инвалидни колички,антидекубитални дюшеци, тоалетни столове,  проходилки,бастуни,резервни части, консумативи и консултативна помощ, се осигуряват безвъзмездно. От услугата могат да се възползват както пациенти на  хосписа, така и граждани от цялата страна,отговарящи на изискванията на закона.

    Направление благотворителни и рекламни инициативи в подкрепа на хосписа:

През месец май 2009г.се организират благотворителни дни под мотото „За един по-  достоен живот”, като в хосписа се разкрива арт галерия „Милосърдие”. Нейната цел е  в лечебното заведение да се внесе уют и топлина чрез пъстротата на детски и професионални произведения на изкуството. Със средствата, събрани от откупените картини,да се подпомага хосписът. През октомври 2012г., по случай Световния ден на милосърдието и палиативните грижи, към галерията се разкрива ателие, в което творбите на пациенти,талантливи деца и на професионални художници изпълват със  съдържание мотото на галерията - „Милосърдие чрез изкуство”. През 2013г.по случай  петгодишния юбилей на хосписа, се провежда пленер с участието на именити български художници.

      Партниращата организация  „Ротари клуб”-Кърджали осигури и разположи на подходящи места два билборда, които се отдават под наем, а средствата постъпват в хосписа с цел намаляване себестойността на услугите. По този начин се подпомага осигуряването на достъпни,дългосрочни и качествени медико-социални услуги.                                                                              

      Динамиката на медицинската дейност в хосписа може да бъде проследена чрез съответните показатели:

      Съгласно удостоверение № 976 /10.03.2008г. от регистъра на лечебните заведения в РЦЗ/РЗИ-гр.Кърджали хосписът разполага първоначално с 20 легла,но поради очевидна необходимост от повече легла, през 2012г. те са увеличени двойно - на 40 легла.

      Сравнителният анализ на данните показва,че през последните три години се установява динамично развитие на леглата за социални и палиативни грижи.   

В структурата на заболяванията,които се явяват най-честа причина за прием в хосписа преобладават онкологичните болести,болестите на органите на кръвообращението и състоянията,свързани с тежки травми:

                           Пациентите, завършили жизнения си път в хосписа не са малко спрямо общия брой на постъпилите, но този показател е тясно свързан с определения от закона профил на лечебното заведение-основно за пациенти с тежки инвалидизиращи заболявания в терминалния стадий от развитието на болестта.           

       Най-честите причини за смърт сред постъпилите в хосписа са болестите на органите на кръвообращението,онкологичните болести и състоянията след травми:                 

                   Анализът на качествените показатели за дейността през последните три години   показва известно намаляване на броя на преминалите болни, свързано с увеличения среден престой – от 40 на 52 дни. Намалява оборотът на едно легло. Увеличава се броя на леглодните. Безспорно са се увеличили пациентите в зависимо състояние, нуждаещи се от дългосрочни хосписни грижи.    

 Предизвикателствата пред Хоспис „ Добролюбие” са свързани с подобряване на качеството на хосписните грижи чрез поддържане на добра материална база, гарантиране на оптимален кадрови ресурс,подобряване мотивацията на работещите и тяхното непрекъснато следдипломно обучение и квалификация.Предстои разработване на програма за интегриране на доброволци в екипите за постигане на повече грижи и мултидисциплинарност. Голямо предизвикателство в днешните кризисни условия е  осигуряването на финансова стабилност на лечебното заведение чрез подобряване на приходите и контролиране на разходите.

      Нашият десетгодишен опит, както споделеното от редица хосписи в страната на научни форуми, кръгли маси и други инициативи, ни дава основание да очертаем общи проблеми, разрешаването на които е възможно само чрез консолидирано участие на  всички отговорни институции.

       Проблеми, свързани с юридическия статут на хосписите

       Според съществуващата нормативна база, хосписът е ограничен в оказването на палиативни грижи. По наше мнение хосписите трябва да бъдат регистрирани да извършват медико-социални и палиативни грижи. Това би предоставило шанс на повече нуждаещи се в зависимо състояние да получат достъп до дълготрайни грижи. Осигуряването на комплексност в подхода  дава възможност на държавата да потърси нови източници за финансиране на хосписите.

      Проблеми, свързани с оказване на палиативните грижи

      Липсва нормативна уредба за палиативните грижи в хоспис,както и стандарт за палиативни грижи /Раздел-хосписи/. Палиацията в хосписите трябва да се отдели от болничната помощ. Договарянето между хосписи и НЗОК следва да се провежда самостоятелно. Необходимо е разработване и включване на нови клинични пътеки за изпълнение от хосписи.

       Предложения , свързани с медико-социалните грижи

- общините да делегират на хосписите извършване на определени медико-социални услуги срещу ползване на публичен ресурс;

- системата за социално подпомагане да подготви специални пакети от грижи за възрастни хора с тежки медико-социални проблеми, граничещи с хосписните грижи;

- възможно е въвеждането на ваучери за грижи в хоспис, лимитирани времево-напр.     2х20 дни или 2х 30 дни годишно,по подобие на палиативната грижа, финансирана от НЗОК.

      Заключение:

       Създадените през последното десетилетие хосписи  запълват празната ниша от  устойчиви модели за дългосрочни грижи за обслужване на възрастните в зависимо състояние.За съжаление хосписните услуги засега остават повече в частния сектор и не са по финансовите възможности на голяма част от българското население.

Темата за възрастните хора и техните потребности в днешните демографски и социално-икономически реалности придобива все по-важно значение и следва да заеме приоритетно място в държавната политика като цяло.Ефективната здравна политика има ясно изразена социална ориентация.В тази връзка, управлението и организацията на дългосрочните грижи за хора в зависимо състояние преминават през   решаване на проблемите на хосписите и постигане на тяхната финансова устойчивост като специализирани институции.  Комплексният подход е пътят към верните решения,а той изисква обединените усилия на държавата, местните органи на управление и самоуправление, неправителствените организации, медиите. Гражданите, които са коректни към държавата като редовни данъкоплатци, трябва да имат сигурността, че ще получат обществена подкрепа и помощ,тогава когато са в зависимо състояние.

Доц. д-р Тодор Черкезов,дм

ЛИТЕРАТУРА: 

1.Борисов,В.,Здравен мениджмънт с основи на здравната политика,Филвест,София,2003г.,стр.180-183 
2.Вазова,Т.,Развитие на компетенции за работа в сектора на дългосрочните грижи,сборник Възрастните хора като ресурс в развитието,научна конференция,София,2015г.,стр.388-392 
3.Визев,К.,Социално-здравни потребности на възрастните и стари хора,сборник Възрастните хора като ресурс в развитието,научна конференция,София,2015г.,стр.274-276 
4.Годишен доклад за дейността на хоспис "Добролюбие",2015г. 
5.Национална стратегия за дългосрочна грижа.www.mlsp.government.bg 
6.Черкезов,Т.,Медико-социални аспекти на грижите за възрастните хора в Кърджалийска област.,сборник Възрастните хора като ресурс в развитието,научна конференция,София,2015г.,стр.366-376 
7.Черкезов,Т.,Регионални здравни приоритети,изд.АБ,2013г.,стр.28-38