Гладът,нехигиеничните битови и трудови условия в тютюневите складове,прииждането на хиляди бежанци от Беломорска Тракия,са важни причини за разпространението на туберкулозата,която поразява голяма част от активното младо население на региона.

Резюме:                    Присъединяването на Кърджалийски регион към пределите на България след Балканската война 1912 г. е основна причина за закъснялото обществено –икономическо развитие на региона с негативно отражение върху общественото здраве.До този исторически момент местното население живее в крайно мизерни условия и хигиенни неблагополучия,лекувано от самозвани лечители-ходжи,хекими,знахари.

Болестите се ширят навсякъде,голяма част от населението измира от петнист тиф,коремен тиф,малария и туберкулоза.

        Гладът,нехигиеничните битови и трудови условия в тютюневите складове,прииждането на хиляди бежанци от Беломорска Тракия,са важни

причини за разпространението на туберкулозата,която поразява голяма част от активното младо население на региона.Световната икономическа криза 1928 г.още повече задълбочава този социално здравен проблем.В приетия през 1929 г.нов Закон за народното здраве на туберкулозата  се отделя специално място.Важна роля в борбата с нея в регионален план играе новооткритата болница в гр.Кърджали през 1932г. и павилионът за гръдно болни,открит през 1940г.

      След 9.IХ.1944г.борбата с туберкулозата придобива по-системен и целенасочен характер.През 1953г.са приети изисквания за изпълнение на Постановление№699 и министерска заповед№798 ,включващи комплекс от мерки за преодоляване на заболяването.Въпреки откриването на мрежа от специализирани заведения-болници,кабинети и диспансери, разпространението на болестта продължава,макар и с много по-нисък ръст,предимно сред селското население,което е преобладаващо в Кърджалийски регион.

Едва в периода-1985-1990г.се установява изравняване на данните за разпространение на заболяването в региона,с тези за страната.

       Макар и силно намаляла, туберкулозата в Кърджалийски регион не  може да се счита за победена.За съжаление в  началото на ХХI век се съживяват старите условия за разпространението на болестта.

          Туберкулозата е една от най-древните болести,познати на човечеството. Сигурни доказателства за това датират от епохата на плейстоцена.Открити са фрагменти ДНК от причинителя на заболяването в кост на бизон,живял в Северна Америка преди 17 500-18 000 години.При археологически разкопки в Източното Средиземноморие е открит общ гроб на майка и дете,погребани преди около 9000 години с туберкулозни изменения в костите. Близо до Хайделберг, през 1904г.,Бартелс открива скелет на човек,датиран 5000г.пр.н.е. с изразена гърбица,предизвикана от туберкулозни поражения  в няколко гръдни прешлена.Подобни изменения са открити и по прешлените и големите стави на египетски мумии от 4800г. пр.н.е.Вследствие широкото разпространение на заболяването в древността Хипократ /460-377г.пр.н.е./,Гален /131-201 от н.е./,Абу Али Ибн Сина-Авицена /980-1037г. от н.е./ описват запуснати форми на процеса,протичащи с белодробни кръвотечения,тежка интоксикация,  отделяне на голямо количество храчки и общо изтощение на организма,  от където произлиза и думата”фтиза”/гр.-изтощение/.Заразният характер на болестта обосновава правото на развод според вавилонския кодекс на Хамурапи.В Индия ,Португалия и Венеция законите задължават болните от туберкулоза да съобщават за състоянието си.Подробно изучаване на туберкулозата започва от ХVIII век, като най-значимото събитие е  откриването на  причинителя /Р.Кох,1882г./.През ХIХ век вниманието се насочва към социалната страна на болестта,поради разпространението и  сред икономически бедстващото население.Едва през ХХ век започва   държавна и обществена борба с туберкулозата,изразена в различна степен и постигнала различни резултати в страните по света.

          До освободителната Руско-турска война /1878г./туберкулозата по българските земи е много разпространена.Петвековното османско робство оставя тежък отпечатък както в битието,така и върху здравното състояние на българския народ.Опустошителните последици от туберкулозата се явяват сериозно предизвикателство пред новосъздадените здравни органи-„жълтата гостенка "отнасяла ежегодно около 15 000души ,а броят на болните надхвърлял 200 000 .” /Л.Арнаудов,1980/

          Кърджалийският регион,присъединен към пределите на България след Балканската война 1912 година,задълго остава един от най-бедните и изостанали в икономическо отношение региони на младата българска държава.”В хигиенно отношение градът бил крайно занемарен.Цели рояци мухи се носели през лятото из малките гостилнички.Водоизточниците до един били замърсени.Същата картина се виждала при хлебарите,месарите,  млекарите,а и по домовете.По градското дере свободно се изхвърляли нечистотиите и то влачело към Арда част от тях,но другите оставали да  гният и от там се разнасяли грозни миазми.Улиците също не се чистели.Населението не обръщало никакво внимание на своята лична хигиена.Често се виждала въшка свободно да се движи по челото или по дрехата на някой кърджалиец или селянин….” -така образно описва тогавашния Кърджали известната военна кореспондентка и краеведка Мара Михайлова.

       През 1913г. окръжният управител на Гюмюрджински окръг със Заповед № 453 от 8 ноември назначава в Кърджали медицинския фелдшер Атанас Петров на длъжността околийски лекар.На него се пада незавидната съдба да започне от нищото.С големи усилия намира паянтова сграда,в която разполага здравната служба,живее със семейството си,преглежда болни и приготвя лекарства.Създава здравни бригади,които обхождат домовете ,за да издирват болните от епидемично разпространяващите се петнист и коремен тиф,малария и туберкулоза. Фелдшер Петров работи до изнемога,защото обслужва голям и труден район. Точни данни за разпространението на туберкулозата от онова време няма,но според М.Михайлова”жълтата гостенка се превърнала в истински социален бич за 85% от домакинствата.Много хора умрели в разцвета на младостта си,цели къщи обезлюдели и захлопнали врати”.

        Превратните исторически събития след Ньойския договор от 1919г. принуждават голяма част от нашите сънародници,останали извън пределите на България,да приемат тегобите на бежанския живот с всички  рискове и трагични последици.Едва оцелели,напълно разорени,изтощени,  гладни и болни, в Кърджали пристигат бежанци от Западна и Източна   Тракия,Егейска Македония и Мала Азия.Във времето от1920 до 1924г. броят на фамилиите на тракийските бежанци нараства четири пъти и  достига 405.Единствената възможност за препитание на новодошлите е  тютюнопреработката в тесни и мрачни тютюневи складове,с плътно затворени прозорци /за да не съхнат листата /,при нечовешки условия на труд и мизерно заплащане.Изтощителното натоварване,недояждането и  безпаричието стават причина 85 % от тютюноработниците да заболеят от белодробна туберкулоза.

        Не по-цветущо е състоянието на подрастващото поколение.Децата са принудени да учат в тъмни и влажни училища,намиращи се в джамии,мечети и частни домове и в края на обучението излизат оттам болни ,слаби и хилави.  Поради болести, отсъствията надхвърлят 56%.Най-висока смъртност сред учениците е установена в Крумовградската гимназия.В района на същата околия 50% от цялото население е засегнато от туберкулозата.

      Нов тежък удар върху здравето на населението нанася Голямата икономическа криза през 1929г.Тютюневите фирми започват  да изкупуват тютюна от производителите и преработвателите на безценица. Доходите се свиват до минимум,данъците се увеличават.Кризата засяга не само работниците,но и чиновниците,които с месеци остават  без заплати.По села  и градове се появяват просяци ,болести и смърт спохождат всеки дом,  санитарно-хигиенното състояние на обществените места се влошава критично.В доклада на Областния управител на Мастанли /днес Момчилград / за санитарно-хигиенното състояние и регистрираните остри заразни болести през 1929г.,раздел „Санитарно дело”,се посочва,че  „общините без общински лекар трябва да подобрят своето санитарно-хигиенно състояние , да ограничат своите разходи и да отделят средства за издръжка на общински лекари”.”Също така трябва да се отпочне и една пропаганда между лекарското съсловие,която да разсее убеждението,че животът в Мастанлийски окръг е непоносим,което убеждение е причина мъчно да се намират лекари за вакантните места”-се казва в доклада на Областния управител.В същия доклад се препоръчва”да се организира здравна просвета сред невежественото местно население,като се командироват  лекари да държат сказки по медицина във всички населени места.Да се закупи един проекционен апарат със светлинни картини.Между неграмотното население картината произвежда повече ефект от думите и затова трябва да се започне действие със същия апарат.  Също така ще е от голяма полза да се напечатат популярни брошурки на достъпен турски и български език и да се пръснат из населените места.    Окръжният съвет да предвиди по-големи суми за лекарства,дезинфекционни средства и разни медицински прибори.  Общините с  над 4000 жители да се загрижат по-сериозно за водоснабдяването си и постройката на бани,каквито за съжаление и в градовете ги няма”.

          В анализа за заразната заболеваемост Областният управител подчертава,че нуждата от болница е крещяща.Обосновава необходимостта от по-точна и пълна информация.”За да имаме едно вярно изложение за развитието на туберкулозата,нужни са предварителни изучавания на ред въпроси,имащи връзка с причинността,разпространението на болестта и т.н.Трябва да се знае болният и близките му в какви жилища живеят,колко стаи заемат,размерите на тези стаи,живеят ли в една стая болни и здрави,хранят ли се с едни и същи прибори,да се знае работят ли болните,да се издирят източниците на заразяването,да се проучи начина на пране на дрехите и т.н.”.

        През 1929г.е приет нов Закон за народното здраве .В глава Х за  борба с туберкулозата се препоръчват редица предпазни мерки и лечение в противотуберкулозни заведения,каквито тогава в Мастанлийска област   не съществуват.

      Постъпването на болен в специализирано противотуберкулозно заведение от далечния Кърджалийски регион е изключително трудно.Тези,които са признати за бедни и имат удостоверение от общината,имат право да ползват безплатно болнични услуги за лечение на заболяването,но този достъп е силно ограничен по финансови причини.

       Ето как описва перипетиите на едно ивайловградско семейство Г.Граматиков : „През 1930г. като бедно е признато семейството на Динко Тодоров от гр.Ортакьой /дн.Ивайловград /.На дъщеря му,която се лекува в държавния санаториум в с.Искрец като бедна,съгласно новия закон за народното здраве,общината трябва да заплати 9900лв. за лечението и.Това създава прецедент,тъй като общината е затруднена да задели толкова средства.Въпросът се разглежда на заседание на общинския съвет и съгласно разпоредбите на същия закон бедните туберкулозно болни се лекуват за сметка на държавата.Общинският съвет подготвя писмо до Главната дирекция на народното здраве,с което моли да бъде отменено искането на санаториума за изплащането на тази сума от бюджета на общината”.

       По-често болните постъпват на лечение в Хасковската държавна болница.През 1932г. в Кърджали е открита болница,първоначално с 10 легла,но само за две години тя се развива като пълноценно лечебно заведение-амбулаторно са прегледани около 1170 болни-569 от града и 566 от селата,стационарно са лекувани 372 болни.

       Селското здравеопазване в онези години или липсва,или е свързано с много проблеми,както за медицинските лица ,така и за болните.В курсовата си работа като студент по медицина Т.Паскалев пише : „Здравната служба в с.Гледка представлява фелдшерски здравен участък,който обхваща 19 села,трудни за обход ,заради разпръснатостта им,населени предимно с турци,които не се поддават лесно на просвета и здравна контрола.Службата е разположена в старо здание в две стаички на първия етаж-едната за амбулатория и малка аптечка,другата служи за кабинет и жилище на завеждащия службата…”.    

 Наред с многото битови и професионални проблеми, специално място в студентската разработка е отделено на туберкулозата и борбата с нея. „Туберкулозно болни в селото има 10 души /24%о /,от които 4 мъже,5 жени и едно дете.По години на заболяването и по вида на туберкулозата ,разпределението може да се види от следната таблица :

 Таблица №1:Белодробна и извънбелодробна туберкулоза -1933-1937г.

     От таблицата се вижда,че най-големите проценти дава белодробната туберкулоза и то най-вече от нея са засегнати жените.Това се обяснява с тежките условия,при които се намира селската жена,която работи в домакинството и на полето,живее в нехигиенично жилище,грижи се за отглеждането на децата.От друга страна голяма част от жените,особено по-младите са работнички в тютюневите складове в Кърджали.Работят при нехигиенични условия,не се хранят достатъчно и се намират в контакт с много туберкулозно болни тютюноработници.Заболелите пренасят болестта в къщи и така заразяват близките си.

      Заболелите и новоткритите болни се намират под контролата на завеждащият санитарната служба,обаче много нещо за тяхната съдба не се прави.Понеже повечето са работници,Ф.О.О./фонд обществено осигуряване/ се грижи за изпращането им в санаториум,но и това е рядко,понеже работата в тютюневите складове е сезонна и не всякога заболелият има възможност да изработи нужното число седмици,за да  бъде облепена книжката му с толкова марки,колкото са необходими,за да се почне лечението му.Независимо от това,понякога заболелите са принудени да чакат с месеци,за да имат едно легло в болница или санаториум.Лошите условия в дома,липсата на средства за поддържане на заболелия, влошават достатъчно състоянието му през това време,когато при една навременна помощ,поставен под санаториален режим,той би могъл да закрепне.Би се избегнал също дългия контакт с близките му,така опасен за последните”.

      В борбата с туберкулозата в Кърджали,Ивайловград и други общини   активно се включват доброволно създадените”Дружества за борба с туберкулозата”.Те събират по всевъзможни начини парични средства,с които да се подпомагат болните от туберкулоза.Средствата,с които разполагат вероятно са били значителни,след като дружеството в Кърджали има възможност да предостави парична помощ за дострояване на едноетажния гръден павилион към държавната болница в Кърджали.

Гръдният павилион е завършен през м.септември 1940г. с разкрити 20 легла за изолиране на заразно болни.Приемани са се пациенти от Кърджалийски регион и други населени места,като хоспитализациите са планови.Болните са повиквани с писма.В писмо №1247 от 25 август 1942г. лицето  В.П. от гр.Пловдив, ул.”Нешо Бончев” 14 , е поканено  за лечение  в гръдното отделение,гр.Кърджали като носи със себе си”свидетелство за бедност за безплатно лечение,термометър,канче,вилица,лъжица и плювалник”. 

      Качествено нов етап в борбата с туберкулозата бележи тубдиспансерното дело в Кърджалийска област,прието като държавна политика в страната през 1943-1944г.

     След решение на Главна дирекция на народното здраве и подкрепата на Общинския съвет,на 1 юли 1944г отваря врати  противотуберкулозен диспансер в гр.Кърджали.Извършена е мащабна подготвителна работа с  разкриване на амбулаторни кабинети,доставка на първия рентгенов апарат  „Сименс Рьонтген Камера” с мощност 50мА при 90 КВ.,назначаване и курсова подготовка на първия лекар-сециалист  д-р Т.Шарков от София.  Новооткритият диспансер ползва като леглова база разкритото вече гръдно отделение в държавната болница.Обслужва се население от 130 096 души. Извършва се директно изследване на храчки за туберкулозни бактерии.От  д-р Шарков е въведено лечението с изкуствен пневмоторакс,като диспансерът е снабден с необходимата апаратура.До края на 1944г.са прегледани 853 души-при 146 души от прегледаните е установена белодробна туберкулоза,а при 46-данни за извънбелодробна туберкулоза.  Открити са 16 кавернозно болни и 13 бацилоносители на туберкулозни бактерии.С внедряването в практиката на новооткритите противотуберкулозни лекарства, в гръдното отделение започва приложение на стрептомицин,по-късно - парааминосалициловата киселина/ПАСК/,римицид,тубигал и др.Освен лечебна и профилактична помощ,диспансерът изпълнява  важна социална роля-широко подпомага засегнатите лица с парични суми,хранителни продукти,дрехи и др.

Активна дейност развива доброволното Дружество за борба с туберкулозата.В края на 1945г.се провежда национална разяснителна кампания сред населението и се издава вестник”Борба с туберкулозата”. Министерството на народното здраве утвърждава първия национален план  

за работа по проблема и организира поредица от практично-приложни конференции по области през 1946г. за профилактика,диагностика и лечение на туберкулозата,диспансеризация,хоспитализация,домашно лечение,социални и оздравителни мерки,отчетност и статистика.

През м.септември 1952г.в града се откриват и детски санаториални ясли ,в които се приемат деца на болни от туберкулоза родители.

От 1 януари 1954г.околийският диспансер преминава в структурата на Кърджалийската болница като тубдиспансерно отделение,а от 1 юли 1960г.,когато административно  се учредява Кърджалийски окръг,отново се отделя  като самостоятелен окръжен противотуберкулозен диспансер със стационар.През 1960г. местният лекар,д-р Л.Арнаудов,защитава специалност и става първият лекар-специалист по туберкулозата в окръга.Високи организаторски и професионални качества изявява и  д-р В.Власакиев,назначен за управител на диспансера.През 1965г.се организира екип от медицински техници за обхващане на подлежащите на противотуберкулозна ваксинация лица и за практическото качествено приложение на ваксините.Въвеждат се и масови флуорографски скрининги.Томографските изследвания задълбочават рентгеновата диагностика.

През 70-те и 80-те години се извършва мащабна по обхват дейност,която  е в основата на значителното ограничаване на туберкулозната инфекция.  Подобреното материално състояние на хората,социално - битови условия,масовата БЦЖ ваксинация и масовите профилактични прегледи довеждат до изравняване на показателите за туберкулозата на Кърджалийски окръг със средните за страната.В периода 1985-1989г. Източнородопският край загубва водещи позиции като един от най-засегнатите от туберкулоза региони на България.Главната заслуга за това е на поколенията лекари-пулмолози,медицински сестри и фелдшери, както от областния тубдиспансер гр.Кърджали,така и от разкритите през 50-те и закрити през 70-те,поради изпълнени функции, общински противотуберкулозни диспансери в Ивайловград,Момчилград,Ардино и  Крумовград.

В началото на 90-те години противотуберкулозните диспансери разширяват своята дейност и се превръщат в пневмо-фтизиатрични диспансери със стационар.От 2006г. България е една от 18-те страни в Европейския регион,включени в програма от мерки за ликвидиране на туберкулозата и ползваща целево финансиране .Националната програма за превенция и контрол на туберкулозата 2007-2011г. и 2012-2015г.вече дава добри резултати-през 2010г.новооткритите случаи в Кърджалийски регион са само 12,което е 30,01 на 100 000 души.В резултат на структурни промени в здравната мрежа през 2010г. голяма част от диспансерите в страната са закрити  и се вливат  в областните  МБАЛ.   Такава е и съдбата на Областния диспансер за  пневмо-фтизиатрични заболявания”Д-р В.Власакиев” ЕООД  гр.Кърджали ,който от 2011г. престава да съществува като самостоятелно лечебно заведение.Неговите пациенти,включително туберкулозно болните,днес се лекуват в новооткритото пневмо-фтизиатрично отделение на МБАЛ”Д-р Ат.Дафовски” АД в града. Болните от туберкулоза в последно време са: хора на тежкия физически труд  /нерядко гастарбайтери,лица от ромската общност/,изтощени от стрес, алкохол и недохранване.

      Началото на ХХI век е белязано от сериозни предизвикателства пред страните,поели пътя към демокрация, пазарна икономика и дълбоки обществено-политически промени. Силното разслоение,определянето на голяма част от населението като бедно-21%/НСИ/,животът в материални лишения за 43% от хората, неравенствата в достъпа до образование и здравеопазване,недостатъчните социални услуги,безработицата и  стреса , намаляват  имунозащитните сили на организма и отново връщат на дневен ред заболявания като туберкулозата-позадрямала като масовост, но тлееща и винаги  в готовност за нова атака.