РЕЗЮМЕТА НА НАУЧНИ РАЗРАБОТКИ И КЛИНИЧНИ СЛУЧАИ, ПРЕДСТАВЕНИ ПО ВРЕМЕ НА МОДЕРНОТО УЧИЛИЩЕ ПО АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ В СЕКЦИЯТА ЗА СТУДЕНТИ, СПЕЦИАЛИЗАНТИ, ДОКТОРАНТИ И МЛАДИ ЛЕКАРИ

Медицински Университет - Плевен

Асоциация на студентите-медици в България - Плевен

IV-TO МОДЕРНО УЧИЛИЩЕ ПО АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ

22 - 23 април 2017 г.

Програма

Събота, 22.04.2017 г.

8:30 - 12:00

Регистрация

10:00 - 10:20

Откриване

10:20 - 11:00

Избрана тема

Чл.-кор.проф. д-р Григор Горчев, д.м.н.

11:00 - 11:40

Израна тема

Проф.д-р Славчо Томов, д.м.н.

11:40 - 11:50

Кафе-пауза

11:50 - 12:30

Кръвно-групови изоимунизации на плода и новороденото

Доц.д-р Виктория Атанасова, д.м.

12:30 - 13:10

Загуби на бременността - представи, диагностика и лечение

Доц.д-р Петър Иванов, д.м.

13:10 - 13:50

Пренатална медицина и фетална хирургия

Д-р Кристина Чачева

13:50 - 14:30

Медицински консенсус с препоръки за запазване на фертилитета при пациенти с онкологични и автоимуни заболявания.

Д-р Георги Стаменов

14:30 - 15:00

Обяд

15:00 - 15:40

Скринингови модели в първи триместър

Д-р Виолета Стратиева

15:40 - 16:20

Преждевременно раждане - какво още трябва да знаем?

Д-р Весела Карамишева

16:20 - 16:30

Кафе-пауза

16:30 - 17:00

Успешно начало на кърменето

Десислава Бетова

17:00 - 17:30

Секцио по желание

Д-р Елица Гьокова

20:00 - ...

Официална вечеря

Неделя, 23.04.2017 г.

09:40 - 10:20

Минимално инвазивен подход към диагностиката и лечението на вътрематочната патология

Д-р Лъчезар Танчев, д.м.

10:20 - 11:00

Роботизирана хирургия - демонстративна операция

11:00 - 11:40

Избрана тема

Доц.д-р Надежда Хинкова, д.м.

11:40 - 11:50

Кафе-пауза

11:50 - 12:30

Лапароскопия при доброкачествени и злокачествени заболявания в гинекологията

Д-р Елис Исмаил

12:30 - 13:10

Неинвазивна ултразвукова аблация при миомна болест

Д-р Венцислав Георгиев

13:10 - 14:00

Обяд

14:00 - 15:00

Научна сесия - презентации на активни участници

Жури

15:00 - 15:15

Кафе-пауза

15:15 - 16:30

Workshops - Hands on

3D виртуална маса с клинични случаи

Д-р Лъчезар Танчев, д.м.

Механизми на раждане

Д-р Цветко Цветков

CPR при новородено

Д-р Елица Валериева

Шевове в акушерската практика

Д-р Полина Василева

Лапароскопски ендотренажор

Алексей Тодоров

16:30 - 17:00

Закриване - награждаване

Резюмета

на научни разработки и клинични случаи,

представени по време на Модерното училище по акушерство и гинекология в секцията за студенти, специализанти, докторанти и млади лекари

ПРЕДСТАВЯНЕ НА УЛТРАЗВУКОВ ДИАГНОСТИЧЕН АЛГОРИТЪМ ЗА ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА КОНТРОЛИРАНА ОВАРИАЛНА ХИПЕРСТИМУЛАЦИЯ ПРИ АСИСТИРАНА РЕПРОДУКЦИЯ

Автори: Елена Пенкова *; Д-р Веселин Пенков **

* Медицински Университет - Плевен
** Медицински управител на МЦ Репромед – гр. Плевен

ЦЕЛ: С настоящата презентация авторът си поставя за цел да представи яйчниковите трансформации при контролирана овариална хиперстимулация, използвайки трансвагинална ултразвукова диагностична система. Методиката е неизменна част от диагностичния алгоритъм за наблюдение на пациентките при асистирани репродуктивни технологии, но макар и рутинна често поражда дискусии относно итрерпретацията на образните находки.
МАТЕРИАЛИ И МЕТОДИ: В проучването са включени пациентки на Инвитро клиника Репромед – гр. Плевен в периода Януари 2016 г. – Януари 2017 г. подложени на контролирана овариална хиперстимулация /КОХ/ по стандартизиран къс или дълъг стимулационен протокол. Ултразвуковото проследяване е извършено с помощта на трансвагинална ехографска систена SIMENS ACUSON X 300, като за постигане на по-голяма пецизност на измерванията е използван софтуер за обработка версия 6.0 PE.
РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ: Интерпретацията на получените резултати очертава разликите в яйчниковите трансформации в зависимост от деня на стимулация и дозовото натоварване от стимулиращия агент /FSH препарат/ от една страна и индивидуалният яйчников отговор на пациентката от друга страна /функция на овариалния резерв/. Изследването търси отчетливо диференциране на нормата от патологията и прецизна оценка на прогностичната стойност на резултатите за изхода от КОХ.
ИЗВОДИ: Ултразвуковия диагностичен алгоритъм за проследяване на пациентките при КОХ представя яйчниците в една по-различна от обичайната трансформационна линия, познаването на която помага за правилната интерпретация на състоянието на пациентите. Това допринася за подобряване на безопасността и ефективността при КОХ, като част от една Инвитро процедура.

КЛЮЧОВИ ДУМИ: контролирана овариална хиперстимулация, ултразвукова диагностика, алгоритъм, асистирана репродукция

КАРДИО-ПУЛМОНАЛНА РЕСУСЦИТАЦИЯ НА НОВОРОДЕНИ В АСФИКСИЯ

Автори: Христина Цановска *, Шенай Садък *, Д-р Елица Валериева **

* Медицински Университет - Плевен

** Отделение по Неонатология, УМБАЛ “Д-р Г.Странски” ЕАД

ВЪВЕДЕНИЕ: Около 10 % от новородените веднага след раждането имат нужда от помощ за да продишат. Нормално прехода от интра към екстраутеринен живот започва с първото беледробно разгъване, основно изискващо негативно торакално налягане, последвашо от плач. Перинатална асфиксия е състояние на дефект в обмяна на кръвните газовете на плацентарно или пулмонално ниво, която ако продължи води до прогресираща хипоксемия , хиперкапния и ацидоза. Апгар скор е обективна ретроспективна представа за това колко реанимация изисква новороденото и неговият отговор на реанимационните усилия. Също така апгар скор е оценка на дихателната дейност и сърдечната дейност осигурява най-бърза и най-точна оценка на необходимостта от започване и продължаване на реанимация. Бебе, без пулс (истински Апгар 0), което не отговаря на вентилация и оксигенация може да се счита за мъртвородено. Медикаменти използвани при кардио-пулмонална ресусцитация на новородени са: адреналин, физиологичен разтвор, Рингер лактат, O-отрицателна еритроцитна маса, налоксон, натриев бикарбонат и др.
 

КЛЮЧОВИ ДУМИ: реанимация, новородено, асфиксия, ресусцитация, медикаменти

ФЕТАЛНА ХИРУРГИЯ

Автори: Ива Димитрова Михова *, д-р Антон Георгиев **, Адемира Мирославова Дочкова *, Силвия Трифонова Димитрова ***

* Медицински Университет - Плевен

** Катедра по Акушерство и гинекология към Медицински Университет - Плевен

*** Медицински Университет - София

ВЪВЕДЕНИЕ: Феталната хирургия е в диапазона на медицинските интервенции изпълнявани вътрематочно в развиващата се матка на бременна жена за корекция на определени вродени заболявания. Първата документирана такава процедура е извършена през 1963 година в Окланд, Нова Зеландия когато А. Уилям Лайли е лекувал фетална хемолитична анемия чрез кръвопреливане. Рисковете при отворена хирургия за фетуса включват смърт и преждевременно раждане. Отворената хистеротомия се характеризира с инцизия през многослойната матка включвайки майчината коремна стена, матка и мембраната заобикаляща фетуса. Отворена фетална хирургия. Миниинвазивна фетоскопия. Процедури базирани на ултразвуково водене на операцията извършена чрез игла. Процедури по време на раждане. Състояния, които могат да изискват фетална хирургия. Клиничен случай: Маргарет Буумър си прави рутинен ултразвук в 16 г.с., бременна с третото си дете. Но нещата се оказали много по-различни от рутинни.

КЛЮЧОВИ  ДУМИ: Фетална хирургия

СЛУЧАЙ НА МИОМЕКТОМИЯ ПРЕЗ ВТОРИ ТРИМЕСТЪР НА БРЕМЕННОСТТА

Автори: Александър Бояджиев *, д-р Елис Исмаил **, проф.д-р Явор Корновски **

* Медицински университет "Проф.д-р Параскев Стоянов" - Варна

** МБАЛ “Св.Анна - Варна”

ВЪВЕДЕНИЕ: По литературни данни около 70% от жените в репродуктивна възраст имат миомни възли. Физиологичните промени по време на бременност, могат да бъдат стимул за миомите да нарастват по-бързо. От своя страна това увеличава случаите на симптомно протичаща лейомиоматоза по време на бременност, което би могло да се отрази негативно върху нормалното й протичане. При индикации през втори триместър на бременността може да бъде извършена миомектомия.
МАТЕРИАЛИ И МЕТОДИ: В настоящия доклад е представен клиничен случай на 31 годишна пациентка, нераждала, първа бременност, с диагностициран миомен възел. Поради силни, неповлияващи се от медикаменти болки е направена лапаромиомектомия в 14 г.с.
РЕЗУЛТАТИ: Бременността завършва успешно в 38 г.с. след оперативно родоразрешение.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ: В заключение можем да обобщим, че миомектомията по време на бременност, може да се извърши във втори триместър и бременността да бъде доведена до успешен край без усложнения.

КЛЮЧОВИ ДУМИ: бременност, миома, миомектомия

МИОМА НА МАТКАТА И ХИПЕРТОНИЯ

Автори: Боряна Георгиева *, Калоян Иванов *, Дойчин Николов *, Маргарита Николова *, Стефан Иванов **

* Медицински университет "Проф.д-р Параскев Стоянов" - Варна

** Ръководител на катедра по Акушерство и гинекология към Медицински университет "Проф.д-р Параскев Стоянов" - Варна

ВЪВЕДЕНИЕ: Миомата е доброкачествен тумор на матката, който засяга жените във фертилна възраст, като честотата й след 35-годишна възраст е между 25% и 35%. Вероятността да се развие по време на пубертета или след менопауза и много малка. Въпреки че е най-често срещаният доброкачествен тумор на малкия таз, засягащ приблизително 20% от жените около 40-годишна възраст, информацията за сърдечно-съдовите усложнения, получени в резултат от развитието на миомата на матката, е много оскъдна.
ЦЕЛ: Целта на настоящата разработка е да се направи литературна справка в различни научни източници на информация и да се потърси наличието на връзка между развитието на миома на матката и хронично повишаване в кръвното налягане (хипертония), като усложнение от него.
Въпреки че липсват категорични данни, доказващи развитието на хипертония в резултат на наличието на миома на матката, редица изследвания сочат, че това се наблюдава по-често при жени от тъмнокожата раса. Вероятни причини за това може да бъдат затлъстяването, действието на половите хормони или хормонозаместителната терапия. Не се изключва и вероятността за влияние на миомата върху ренин-ангиотензиновата система. Най-често срещаната хипотеза обаче е свързана с едновременното развитие на пролиферативни процеси в сърдечната, съдовата и маточната гладка мускулатура.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Въпреки високата честота на развитие на миомата на матката и повишаването на кръвното налягане в резултат от това, все още липсват категорични данни, доказващи това.
 

КЛЮЧОВИ ДУМИ: миома, матка, хипертония

ЧОВЕШКИ ПАПИЛОМЕН ВИРУС (HPV) И БРЕМЕННОСТ

Автори: Калоян Иванов *, Боряна Георгиева *, Дойчин Николов *, Маргарита Николова *, Стефан Иванов **

* Медицински университет "Проф.д-р Параскев Стоянов" - Варна

** Ръководител на катедра по Акушерство и гинекология към Медицински университет "Проф.д-р Параскев Стоянов" - Варна

Човешкият папиломен вирус (HPV) е един от най-често срещаните причинители на инфекции в репродуктивна възраст, като честотата му варира между 20% и 46%. Той съществува под формата на повече от 100 типа, причиняващи при възрастни индивиди генитални брадавици, рак на маточната шийка, рак на пениса и ануса. Макар и в редки случаи HPV се среща при деца, изявяващ се под формата на рядкото доброкачествено заболяване – рецидивираща респираторна папиломатоза. Разпространението на вируса става най-често по полов път или при кожен контакт, като се наблюдава тенденция в увеличаването на доказателства, сочещи и предаването му по вертикален път (от майката на плода).
Целта на настоящата работа е да направи литературен преглед на различни научни статии с цел установяването на начините и вероятността за предаване на HPV инфекция от майка на плод.
Вероятността за предаването на HPV по време на процеса на оплождане и непосредствено след приключването му е много ниска. Основните начини, по които се осъществява заразяването на плода са пренатално (по време на бременността) и перинатално (по време и скоро след раждането). Съществува също така и теория за латентна HPV инфекция, водеща до вертикално разпространение.
Познаването на начините на разпространение на човешкия папиломен вирус би допринесло за подобряването на мерките за превенция на здравето на плода.

КЛЮЧОВИ ДУМИ: човешки папиломен вирус, HPV, вертикално, предаване