Над 250 лекари от цялата страна се събраха на Третата научно-практическа конференция на БЛС
Български лекарски съюз (БЛС)
Български лекарски съюз (БЛС)
Организация
Над 250 лекари от цялата страна се събраха на Третата научно-практическа конференция на БЛС

Над 250 лекари от цялата страна се събраха на Третата научно-практическа конференция на БЛС

Повече от 60 лектори представиха научни доклади и презентации за новостите в медицината

 

Над 250 лекари от цялата страна се събраха на най-големия медицински форум, който се проведе в Несебър  на 21-22.04.2017 г. Третата научно-практическа конференция на Български лекарски съюз е на тема "Здравеопазването - настояще и бъдеще. Новости в профилактиката, ранна диагностика и лечението в медицинaта.“

Събитието откриха д-р Венцислав Грозев, председател на БЛС, и д-р Юлиан Йорданов, председател на Акредитационния съвет на съсловната организация.

„Настоящето и бъдещето на здравеопазването в България са наше дело и наше предизвикателство за продължаване на реформата и решаването на множеството проблеми, а прилагането на новостите в профилактиката, ранната диагностика и лечението в медицината са изключителни необходими, защото произвеждат здраве“, заяви д-р Грозев. Поздравителен адрес беше изчетен и от генерал-майор член-кор. проф. Николай Петров, д.м.н. – председател на съюза на българските медицински специалисти.

Над 60 медици са лектори в рамките на третото издание на престижния форум, представяйки научни доклади и презентации в сферата на медицината.

Първата сесия на конференцията се състоя от четири  модула – Здравеопазването – настояще и бъдеще (какво искаме да се промени в здравната ни система), Спешна медицина, Гастроентерология и Токсикология.  Водещи имена от медицината представиха своите научни трудове и становища в различни области. Проф. Цекомир Воденичаров, декан на Факултета по обществено здраве представи доклад на тема „Здравната реформа на кръстопът експериментален хаос или стратегически мениджмънт“.

Д-р Галинка Павлова д.м, заместник председател на БЛС презентира на тема „Словесна снимка на проблемите в здравеопазването. Перспективи на здравното осигуряване“. Според д-р Павлова, ако не се предприемат спешни промени в здравната система (нормативна база, финансов ресурс, кадрова обезпеченост), ще се задълбочи сега съществуващия тотален дисбаланс, което ще доведе до кадрова катастрофа. Според направено лично проучване, 94% от българското население възприемат здравния ни модел като неефективен, а на 54% от тях се е налагало да доплащат за медицински услуги, които им се полагат законово като здравноосигурени лица. „Прекалената регулация и грубо командно администриране, както и само пазарната конкуренция, изкривяват системата. Необходим е национален политически и съсловен консенсус за бъдещето развитие на здравната система, с цел недопускане на конюнктурни моментни решения, които в дългосрочен план имат катастрофален ефект за здравето и икономическото състояние на нацията“, заяви д-р Павлова.

В модула за спешна помощ проф. Милан Миланов, председател на Столична лекарска колегия на БЛС, очерта „Времеви интервали и тяхното значение за цялостния диагностично-лечебен процес в дълбочинната спешна медицина.“ Проф. Миланов апелира към осъзнаване на проблемите в здравеопазването, като се вземе предвид разликата между медицина и здравеопазване. Според него двете понятия са взаимосвързани, но коренно различни едно от друго. „Между медицината и здравеопазването в България има огромна пропаст, която всички ние сме длъжни да преодолеем. Медицината дава научния път, който здравеопазването трябва да следва, а не обратното“, заяви Миланов.

В гастроетерологичния модул, д-р Радислав Наков посочи първия открит за България случай на транстиретинова фамилна амилоидна полиневропатия, което е рядко системно наследствено автозомно-доминантно заболяване. Това позволява последващото диагностициране на редица пациенти с такава генетична обремененост.

Във втория ден от конференцията се представиха доклади от почти всички медицински области. Едни от водещите  специалисти на България изложиха научни трудове на европейско ниво.

Сесията започна с модул очни болести с лектор акад. Петя Василева. Според нея 80% от слепотата може да бъде избегната чрез ранна диагностика, навременно лечение и приложение на съвременни хирургически методи.

В модул хирургия акад. Дамян Дамянов запозна присъстващите с промените и принципния подход при избор на оперативни методи. Интерес предизвика и дискусията относно лапарскопска колректалната хирургия, педставена от проф. Венцислав Мутафчийски.

В модул онкология, проф.д-р. Здравка Валерианова говори за проблема рак – разпространение, фактори, показатели за оценка. Проф. д-р. Генчо Начев коментира   обозримото бъдеще на кардиологията и кардиохирургията. Доклад за борбата със сепсиса в следоперативния период, представен от проф. Георги Церянски, предизвика оживена дискусия, в която се включиха водещи хирурзи от залата.

В модул ендокринология акад. Ивона Даскалова запозна присъстващите с диагностика на гликимичните нарушения. Според нея диабета и ендокринните заболявания най-често се отключват при стрес. Превенция е възможна чрез подобряване качеството на живот – правилно хранене, редовни прегледи, спорт и спокойствие.

 

Прикачени файлове

Реклама

Мнения