Днес много хора напълно са забравили какъв би трябвало да е вкусът на храната. Или пък колко разнообразни зеленчуци и подправки могат да се използват при приготвянето на един обяд или вечеря.

В България вече има всички разновидности на Fast Food, но е полезно да се знаят предимствата и на едно друго течение в храненето – Slow Food.

Slow Food (в буквален превод – бавно хранене) е движение, което се ражда в Италия през 1989 г. като реакция срещу глобалната инвазия на веригите за бързо хранене.

Неговите последователи се обявяват против изчезването на местните кулинарни традиции, явната липса на интерес у хората за качеството и произхода на храната, която консумират, и като цяло срещу неоставящия трайни спомени забързан начин на живот.

Преди двайсетина години веригата McDonald’s решава на открие свой ресторант в сърцето на Рим. Абсолютно рутинно събитие за мениджърите на една от най-големите транснационални корпорации в света. Техните стратегии за налагане на McDonald’s в Италия може и да са били перфектно изработени, но от компанията не вземат под внимание една малка подробност. А именно – мнението на местното население.

Гордите представители на Апенините се вдигат на масови протести срещу застрашаващия традиционната италианска кухня McDonald’s и стъпка по стъпка създават неправителствената, еко-гастрономическа организация Slow Food, която към днешна дата има повече от 100 000 последователи в 132 страни.

Нещо повече – през 2008 г. основателят и президент на Slow Food, журналистът Карло Петрини, попада в престижната класация на британския вестник „Гардиън” за „50-те души, които могат да спасят планетата”.

Самата философия на Slow Food най-точно се синтезира в три думи – вкусно, чисто, честно.

Тоест храната трябва да е първо – вкусна и качествена, второ – произведена по природосъобразен и чист начин, който да не вреди на околната среда и човешкото здраве, и трето – нейните производители да получават справедливо възнаграждение за своя труд.

Активистите на „бавното хранене” по света са се посветили на популяризирането на регионалните кухни и съхраняването на старите, изпитани рецепти, които носят в себе си не само традицията, но и културата на една страна.

Другата им главна цел е да помогнат на хората да преоткрият насладата от храненето в уютна, тиха атмосфера, където всяка хапка е удоволствие за всички сетива.

Цялата тази концепция може и да изглежда неприложима в наши дни, но има цели градове като Тоди в Италия и Пърт в Шотландия, за които философията на Slow Food  се е превърнала в местна политика.

Жителите на тези места се стремят да водят спокоен начин на живот като своите предшественици и всяка година привличат хиляди туристи именно заради своите традиционни кръчми, ресторанти и сладкарници, където се спазват правилата на „бавното хранене”.

Ако сте решили да изпробвате принципите на Slow Food в своето всекидневие, започнете с малки промени. Например премахнете вредния навик да се храните пред телевизора.