Публикуван във в. „Словото днес“, бр. 17 (634), 13.V.2010 г., год. ХVІ, стр. 3

Преди време публикувах във в. „Словото днес”, бих го определил като откровение, един кратък текст със същото заглавие. Сега идеята е същата – състраданието, благотворителността и милосърдието на българина. Изводът е сходен – „...все пак надежда има...”, а изводът от извода е различен... Заради него се връщам към споделената преди време тема, но за разлика от преди ще вървя в обърнат ред – от свещицата, към сивото и черното:

И така – СВЕЩИЦАТА:

Поводът е концертът под надслов „Приятелство без край...” за набиране на средства за лечение на Георги Найденов – Гого от „Тоника”, който се проведе в НДК на 26 март тази година. Взеха участие всички известни понастоящем естрадни изпълнители, както и други от близкото и по-далечно минало. Тези, които не можаха да дойдат, изпратиха поздравителни телеграми, в които изразиха горещата си подкрепа на Гого и неговото семейство в борбата му с тежката и труднолечима болест. Бяха забравени спорове, ежби и остри думи за авторски права, хонорари и забрани, които дълго време пълнеха жълтите страници на тъмножълтите издания.

Зала № 1 на НДК беше препълнена с почитатели на българската песен и на Гого. Концертът продължи над три часа, певците пяха вдъхновено, публиката реагираше спонтанно, пролича огромната любов на зрители и музиканти от различни поколения към човека с чаровната усмивка и неподправено позитивно излъчване – Гого, символът на група „Тоника”. Мисля, че това бе най-големият подарък за него – признанието и любовта на хората, за и с които беше пял. Потвърждават го и думите му в края на концерта: „Аз наистина мога да кажа за себе си, аз съм един наистина много щастлив човек...”

Продължавам със СИВОТО:

Няколко неща ме вълнуваха, докато се наслаждавах на концерта:

Защо нас, българите, ни обединява нещастието, а не радостта? Защо не можем да се зарадваме на радостта на другия до нас и да умножим радостта му с нашата радост, а най-често му завиждаме и омаловажаваме достойнствата и радостта му? Защо много често гледаме на другия до нас като на враг, а не като на брат? Та ние сме едно – една съдба, един живот, една надежда. И когато го осъзнаем, ще живеем, ако не по-красиво, във всички случаи – по-спокойно. А състраданието и благотворителността ни в трудни моменти не са ли своеобразно изкупление на гузната ни съвест, че някога сме омаловажили достойнствата и радостта на другия до нас, да не кажа, че много често сме му завиждали, говорили злостно зад гърба му, оплювали, очерняли, злословили, подлагали „динена кора” и т.н., и т.н.?... Мисли, мисли – тъжни, риторични, сиви...

И стигам до ЧЕРНОТО:

Докато течеше концертът, през няколко минути по екрана минаваше текст: „Всички приятели и почитатели на Георги Найденов – Гого от „Тоника” могат да изпращат дарителски SMS с текст: DMS Gogo на единен дарителски номер 17 777 (за абонати на Globul, Vivacom и М-tel), цена 1.20 с ДДС”. В случая ЧЕРНОТО се изразява с три главни букви – ДДС (върху дарителски, а не върху трудови, търговски и т.н. средства!!!).

И мислите, които провокираха трите главни букви:

Ние подаряваме тези пари на Гого, а не на държавата. Дотам ли я е докарала държавата, че да печели от болки, а не от дейност, в случая – болките на Гого и на другите като него? И нейните 20 или колкото и да са там процента ще облекчат ли болките и ще помогнат ли на Гого и на другите да оздравеят? Аз съм сигурен, че ако българинът знае, че тези 20 и колкото и да са там процента отидат за лечението на някое нещастно дете или нуждаещ се от трансплантация в чужбина българин, всеки би ги дал с удовлетворение и радост, както ги подаряваше в момента на Гого, преди време – на децата на Хаити, и по-преди – на българските деца, получили помощ от „Българската Коледа”, но неизвестният път на дарените пари в бездънната държавна хазна охлажда и най-горещия ентусиазъм на най-развълнуваните и искрени дарители.

Трагедията на Гого обедини всички изпълнители, независимо от претенциите за авторски и изпълнителски права, обединиха се и трите конкуриращи се GSM оператора, обедини се целият български народ. Само вие, господа депутати и министри, от които зависи цитираното ДДС, се делите от нас...

Финансов министър, докога ще чакаме закон за дарителството, който да освободи от данъци дарените с най-чисти чувства средства, за да се спаси дете, бедняк, страдалец? Още повече, че Гого казва, че ще ползва само толкова средства, колкото са му нужни за лечението, не повече. Другите ще предостави на други нуждаещи се болни... Не само с тези думи, но и с живота и песните си той доказа, че заслужава нашата любов и доверие, сега вие, господа депутати и министри, сте на ход.

И – ИЗВОДЪТ ОТ ИЗВОДА, т.е. – ВТОРАТА СВЕЩИЦА:

Ако не го изиграете правилно този ход, не забравяйте, господа депутати и министри, че след три години ви предстои изпит, където оценителите сме ние, а отговарящите – вие. Ако не вземете правилното решение сега – двойката, най-много тройката, ви е в кърпа вързана тогава. Имам предвид 2-3% избиратели, че и по-надолу, с които не можете да преминете в по-горен клас, т.е. да се задържите в Парламента. Там минимумът е за четворкаджии, т.е. минимум 4% избиратели, знаете го по-добре от мен. Думите ми не са заяждане с вас, просто са напомняне, че не вие, а ние държим юздите – колкото и да е абсурдно, колкото и да е нелепо в чернилката, в която сме затънали понастоящем, колкото и да е невероятно, все пак живеем в Гражданско общество, където решаваме ние, а изпълнители сте вие...

Повече от проф. Коларов вижте на личния му сайт: www.kolarov.bg