Пациентите трябва да са сигурни, че консумират сертифициран овес, който не съдържа глутен

Хората, страдащи от цьолиакия, трябва да избягват повечето зърнени култури. Овесът обаче може да се окаже едно безопасно изключение, показват изводите от проучване, направено наскоро в Канада. Единственото условие обаче е в овеса да няма остатъци от други зърнени култури, съобщава Ройтерс.  

Ще са нужни още изследвания, за да се установи дали чистият овес провокира симптоми на цьолиакията. Ако се окаже безопасен, овесът може да се окаже една възможност за страдащите от това заболяване да хапват зърно, което сега им е забранено в рамките на тяхната безглутенова диета, обясняват от изследователския екип. 

„В сравнение с другите зърнени култури, овесът е източник на протеини с добро качество, на витамини и минерали. Също така, овесът подобрява вкуса и текстурата на храната, която не съдържа глутен“, обяснява д-р Елена Ф. Верду, съавтор на изследването.

За човек, който страда от цьолиакия, прибавянето на овес към безглутеновата диета не само ще увеличи избора на храна, но ще помогне да спазва по-добър режим на хранене, смята Верду, която е изследовател по гастроентерология в Университета „Макмастър“ в гр. Хамилтън, Канада.

Цьолиакията е автоимунно заболяване, от което страда 1 на всеки 100 души в САЩ, показва статистиката. За тези, които страдат от него, консумирането дори на съвсем минимално количество или остатък от протеина глутен от пшеница, ечемик или ръж може да отключи имунна реакция, която атакува червата. С течение на времето тази имунна реакция може да доведе до недохранване, остеопороза, хронично възпаление и различни други здравословни проблеми.  Хората, страдащи от цьолиакия, също така са в повишен риск да развият сърдечносъдово заболяване. Изследване наскоро установи, че това може би се дължи донякъде на факта, че опитвайки се да избегнат глутена, тези пациенти се лишават от полезните за сърцето пълнозърнести храни.

За разлика от останалите зърнени храни, овесът не съдържа протеина, който провокира цьолиакията, пише екипът в заключенията си в сп. Gastroenterology. Въпреки това обаче пациенти с цьолиакия са докладвали за проблеми, които са имали с овеса, и това е възпирало диетолозите в много случаи да включат тази зърнена култура в списъка с храни за безглутеновата диета.

„Първото изследване, което показва, че овесът може да е вреден за пациенти с цьолиакия, е публикувано преди повече от 50 години. Оттогава прибавянето на овеса към безглутеновата диета си остава противоречива тема“, обяснява д-р Верду.

Именно поради тази причина канадският екип решил да анализира всички налични данни за овеса. Те прегледали отново резултатите от 28 предишни изследвания, които били включили овеса в безглутенова диета за хора с цьолиакия. 8 от тези изследвания били контролирани клинически тестове, останалите били само обсервационни.

Канадските изследователи търсели по-специално дали има някакви отрицателни последици за симптомите на болестта или за кръвните проби при консумиране на овес в период до 1 година. 

„В нашето проучване не намерихме каквито и да е доказателства, че прибавянето на овес към безглутеновата диета влияе на симптомите на цьолиакията или пък активира болестта. Трябва обаче да се подчертае, че при някои от анализите имаше твърде малко опити, качеството на тестовете не беше на висота  и повечето от тях бяха провеждани извън Северна Америка“, обяснява Верду.

Според изследователката специалистите са на едно мнение, че макар че чистият овес е безопасен за повечето пациенти с цьолиакия, кръстосване с други зърнени култури, които може да съдържат глутен, трябва да бъде избягвано.

Пациентите с цьолиакия трябва първо да са сигурни, че консумират сертифициран овес, който не съдържа глутен, съветва Хана Шварц, клиничен диетолог в медицинския център Montefiore в Ню Йорк. Това е така, защото обикновеният овес, използван в продукти, които имат етикет „без глутен“ като продаваните по магазините зърнени закуски, не се препоръчват за хора с цьолиакия, тъй като остава възможността за кръстосване с житни култури, съдържащи глутен, по време на обработката, обяснява диетоложката.