Човек може да се научи да се справя сам с паническите атаки
проф. Вихра Миланова, дмн
проф. Вихра Миланова, дмн
Лекар
Човек може да се научи да се справя сам с паническите атаки

Човек може да се научи да се справя сам с паническите атаки

Когато паническите атаки са повтарящи се, и не се дължат на друго заболяване или на злоупотреба с психоактивни вещества, това е паническо разстройство.

Паническите атаки представляват краткотраен епизод, който обаче е много наситен със симптоми на интензивен страх. Развива се бързо, достига пик в рамките на 10 минути и продължава не по-дълго от 20-30 минути. По-рядко продължават до 1 час. Много често тези епизоди са спонтанни. В началото човекът ги свързва с някакво събитие, казва: „Пих кафе“ или „Натоварих се“. По-нататък обаче атаките започват да се появяват и без да са ситуационно обусловени. Може да се случат дори по време на сън. По-рядко се свързват с някакво преживяване.

Сърцебиене и обилно потене са сред честите симптоми

По време на пристъп човек може да има чувството,  че сърцето му или дишането спират. Изпитва болки по тялото, по гърба. Симптомите са нетипични – получава световъртеж, има страх, че ще получи инсулт. Други казват, че се страхуват, да не полудеят.

Най-честите симптоми са сърцебиене, усещане за ускорен пулс, потене – цялостно и на ръцете, треперене (разтрисане). Понякога имат чувството, че се задушават и дишането се уврежда, усещат топка в гърлото, задух. Съобщават за тежка болка в гърдите или в сърдечната област. Мислят си, че това е краят. Нерядко имат неприятно усещане под лъжичката, в слънчевия сплит. Усещат световъртеж, нестабилност. Изпитват страх, че губят контрол над себе си.

Оплакванията отминават след приключване на кризата. Тя обаче може да протече драматично както за пациента, така и за близките му. Много често хората търсят помощ в  Бърза помощ. Там им правят ЕКГ, най-често лекарят дава нещо успокоително.

Паническата атака може да се случи еднократно на много хора. Когато паническите атаки са повтарящи се, и не се дължат на друго заболяване или на злоупотреба с психоактивни вещества, това е паническо разстройство. Те могат да се повявяват неколкократно в денонощинието или няколко пъти за една година. Атаките засягат около 10% от хората, а разстройството – 4%. 

Вследствие на повтарящите се панически атаки хората започват да избягват различни места и ситуации. В психиатрията се говори да агорафобия – това е тревожно състояние, при което се преживяват немотивирани пристъпи на паника при попадане на места, където не е възможно човек бързо да напусне или излезе. Така засегнатите избягват редица обикновени всекидневни ситуации – не смеят да излязат сред хора, да пътуват в градския транспорт, дори да ходят на работа. Това започва да им пречи сериозно.

Жените страдат от паническо разстройство два-три пъти по-често от мъжете. Пикът на пристъпите е в два възрастови периода. Първият пик е между 20-25 г., а вторият пик е на 45-54 г. Много по-рядко се среща след 65 г.

При  70% от пациентите паническото разстройство се комбинира с депресия. При други пък то върви ръка за ръка с тревожно разстройство – социална фобия, страх да не се изявяваш пред хора (50%). При 30% пък се то се съчетава със злоупотреба с алкохол. Може да има връзка с високо кръвно или сърдечни заболявания.

Паническото разстройство трябва да се приема много сериозно, защото не отминава от само себе си. Влошава качеството на живот, защото хората стават зависими от това, което ги заобикаля.

Причините може да се търсят и в семейството

При това разстройство се наблюдават известни промени в невротрансмитерните системи на мозъка. Доказана е важната роля на серотонина. Той е невротрансмитер в мозъка, затова често се дава антидепресант за повишаване на нивата на серотонина.

Генетичното предразположение също оказва голямо влияние. В разговора пациентите си спомнят, че майка им, лелята или бабата също са имали такива симптоми.

Много голяма част от хората не си дават сметка, че това, което ги притесняват, е психично разстройство. Те изпитват физически симптоми и търсят първо помощ от кардиолози, ендокринолози, пулмолози или ревматолози. Физическите симптоми дават клиничната проява, но когато тръгне да се търси конкретна физиологична причина, тя не се открива. Тогава вече се насочват към психиатър.

В България не се знае колко хора са засегнати, няма статистика. Понякога търсенето на специализирана помощ се бави от предразсъдъци, свързани с ходенето на психиатър. Има притеснения какво ще кажат околните. Когато пациентите все пак дойдат при нас и получат лекарства, настъпва бърз ефект. Една част от тях спират медикаментите, а други трудно се съгласяват да ги намалят, като видят ползата.

Антидепресантите може да имат странични ефекти, затова хората трябва да бъдат добре информирани. Лекарят преценява баланса полза-риск. Когнитивно-поведенческата терапия дава много добър ефект, тя е част от комплексната терапия. Препоръчва се и при депресии, тревожни разстройства. Резултатите са съпоставими с тези от антидепресантите, за това има доказателства.

В личен разговор психиатърът обучава пациентите как да разпознава критичните ситуации, да се подготви как да реагира. Дават се поведенчески насоки – какво да направи, за да не изпада в паника. Разбира се, ефектът не настъпва моментално. Едно е да осъзнаеш, че имаш пристъп на паника, а друго е да умееш да му противодействаш. Трудно е, минава време. Важно е обаче да се знае, че тези атаки може да се овладеят, ако пациентът намери психиатър, в когото да има доверие. С правилната терапия може да се избави от паническото разстройство, при това без някакви трайни последици или емоционална травма. 

Когнитивната част от терапията означава терапевтът да обучи хората как тялото реагира на страха и тревожността. Важно е да се даде това обяснение, това им помага да се справят. Не бива да се избягват ситуации или обстоятелства, с които е свързано негативното преживяване – да се движи с транспорт, да преминава открити пространства или да влезе в затворено помещение. Има различни техники за овладяване на пристъпа на страха – релаксация,контрол на хипервентилацията, потапяне, които са специфично психотерапевтични. С всеки се работи индивидуално. 

Самолечението понякога води до зависимост от медикаменти

Някои хора са склонни да се самолекуват с успокоителни медикаменти от групата на бензодиазепамите. Много често наистина настъпва ефект, но тези лекарства бързо водят до зависимост. Отпускат се със зелена рецепта. Психиатрите рядко ги предписват, но личните лекари го правят. Така човекът се оказва с друг проблем – зависимост от тези лекарства. Имаме пациенти, които ги вземат от години. Носят ги винаги в джоба си, смятат ги за безвредни.  Започнали са заради някаква паническа атака, но са продължили, защото се чувстват добре. Накрая се налага да ги лекуваме не само от паническото разстройство, но и от лекарствената зависимост.

Лекарствата може да се ползват за спешно лечение на остра паническа атака. Хората разбират, че тя преминава спонтанно за около 30 минути. В началото обаче се опасяват да не получат атака, самият този страх може да предизвика атаката. При остри симптоми се облекчават с бензодиазепин. Помага, но когато се повтаря, дозата се увеличава и става зависимост. 

Често паниката се преплита с друго разстройство

Много често паническите пристъпи са свързани с други разстройства – например депресия. Това трябва да се установи точно от лекаря. Ако се излекува депресията, преминават и паническите атаки. 

Прогнозата при паническото разстройство е благоприятна. То не води до промени в мозъка или паметта, както хората се безпокоят. По-неприятното е, ако не се вземат мерки. Засегнатите стават зависими от околните, които трябва да ги водят, вземат и подкрепят във всекидневието дори за дребни неща. Някои спират да пият кафе, тъй като много често симптомите се появяват след кафе или алкохол. Хората смятат, че тази външна причина е провокирала симптомите. С времето обаче тези панически атаки стават автономни. Например когато трябва да отидат някъде, започва да ги боли стомах и да очакват разстройство.

Хората могат да се справят и да се върнат към обичайните си ангажименти. Добре е ако човек има такива преживявания, да се обърне към специалист. Не бива да се започва самолечение.

Хората могат да се обърнат и директно към психиатър, ако се притесняват да обсъждат проблема си с джипито. В Александровска има специализиран консултативен кабинет, който се намира в сградата на Клиниката по психиатрия. Всеки, който има проблеми, свързани с достъпа до психиатрична помощ и лечение, може да се обърне на място към специалистите тук.

За съжаление психиатрите не са равномерно разпределени в България. Струпани са в големите градове, което затруднява достъпа на хората от малките населени места. Не могат да си позволят да дойдат на лечение. Някои си признават, че нямат пари да пътуват, за да дойдат на запланувано лечение в София.

Комуникацията с лекаря е част от терапията

Възможността пациентът да разкаже за проблемите си на специалист, който го разбира, носи облекчение сама по себе си. Разбира се, лекарят трябва да подаде коректна информация за терапевтичните възможности, защото винаги има алтернатива. Според мен психиатрите владеят това изкуство по-добре, тъй като това е нашият преглед – изслушваме пациента, неговите отговори, събираме информация от неговите близки. 

Другите специалисти сравнително по-малко разговарят с болните. Като цяло у нас малко се говори с пациента, малко се обяснява. Затова и хората започват да търсят сами информация по интернет.


 

Реклама

Мнения

Поздравления,Проф.Миланова!Отлична статия-кратко и точно обяснявате симптоматиката на тези отклонения от нормалното психично здраве и поведението на лекуващия лекар.Аз съм от поколението по-стари лекари,които в обучението по психиатрия не сме запознати с паническите атаки и паническото разстройство,затова Вашата статия много ми помогна-Благодаря!Ще ползавам Вашите указания в ежедневната практика. С искрено уважение:Доктор Людмила Костова-Враца.

Все повече м'ади мъже проявяват симптомите на панически атаки ,което нарушава качеството им на живот.След консултация с психиатър те приемат медикаментите кратко време и понеже резултатите от лечението са по.бавно настъпващи,ги спират.В малките градчета е много трудно да намериш психиатър,койпо да има време да говори с пациента,а населерието тук е недоверчиво към помощтта на психотерапевт.Панически атаки наблюдавам и при децата в ученическа възраст.Смятам,че е удачно училищните психолози поне да са обучени за работа с такива деца,защото е недопустимо да се предписва дълговременно медикаментозно лечение в този случай.Има ли някакво решение на този проблем за малките градове?