Менструацията е външен белег за функцията на яйчниците и другите жлези, следователно и за хормоналната активност на организма. Менструалните и хормоналните нарушения са взаимно свързани

Хормоните, това са химични субстанции /вещества/, които се отделят от органи в тялото, наречени жлези с вътрешна секреция.

Процесът започва от мозъчната кора, която изпраща сигнали /медиатори/ към друг отдел на мозъка - хипоталамус, следва хипофизата. Те са съставните части на човешкия мозък - Централна нервна система /ЦНС/. След  хипофизата следват периферните жлези и органи. Важни са : щитовидна жлеза, яйчниците и надбъбречните жлези. Начинът, по който функционират тези органи и жлези, определя и правилното или нарушено функциониране на организма като цяло.

В стандартната медицинска практика ние можем да изследваме "работата" и количествата на определен брой и вид хормони. Това е съобразено с причините, белезите, симптомите на хормонално разстройство. Задължение на лекаря - специалист е да съобрази какви хормонални изследвания са нужни, за да докаже /открие/, потвърди съответната диагноза.

Менструален цикъл (менструация)- това е месечно, периодично кървене от матката, което е предизвикано от правилната хормонална активност на  яйчниковите  хормони. Продължителността на това кървене е от 3 до 6 дни през определен период от време /21 - 34 дни/. Не е обилно и може да е придружено от болка. Болката е също важен симптом, за който жените и лекарят трябва да си дават сметка и да я обясняват с физиологични или патологични промени.

От това следва: Мензисът е външен белег за функцията на яйчниците и другите жлези, следователно и хормонална активност на организма.

Хормоналната активност и менструацията са присъщи за определен период от живота на жената - репродуктивната възраст /фертилитет/. До пубертета / 12-14 г./, момичетата нямат мензис и хормонална активност, достатъчна за месечно кървене. С настъпване на т.нар. критическа възраст и с изчерпване на функцията на яйчниците най-вече, започват физиологични процеси на прескачане и спиране на мензиса /менопауза/.

Ето и някои проблеми, които могат да бъдат причина за жените в различните етапи от живота си да търсят активно консултация и уточняване на хормоналните и менструални промени:

1. В юношеска възраст /пубертет/  в началото може менструалният цикъл да не е редовен - стабилен. Това е физиология и е нормално, най-често до 1 година с укрепване на функцията на гореспоменатите жлези и органи. За разясняване и сигурност, може да се направи консултация със специалист.
2. След 16 годишна възраст са възможни отново нетипични менструации - прескачане, обилно кървене, продължително кървене над 7 дни и болки в областта на вътрешните полови органи - матка и яйчници. Това е период, в който както момичетата, така и техните родители трябва да бъдат активни и да търсят специализирана консултация, за изясняване на състоянието. Възможни са редица състояния, заболявания, както и хормонални нарушения, които трябва да бъдат диагностицирани навреме и съответно лекувани, ако е необходимо. Това са заболяванията на обмяна на веществата, заболявания на щитовидната жлеза, на надбъбречните жлези, но най-често на половите жлези – яйчници, хипофиза, хипоталамус. Влияние върху хормонообразуването, цикличната функция на жлезите, съответно менструалното кървене  може да бъде оказано и от други фактори и състояния на организма. Това са стрес, сезонните промени на времето, физическото тегло, диетите и др. Още през ранни години на жените могат да бъдат установени някои заболявания, които лекувани навреме биха довели до подобряване на състоянието на хормоналния и менструален дисбаланс. Но неглижирани, неоткрити навреме, те могат да доведат до късни проблеми, от които най-важен е стерилитетът. Възможни са и други заболявания – диабет, високо кръвно, дерматологични проблеми и др.
3. В периода на зрелите жени след ражданията и около 40-45г. менструалните нарушения, най-често НЕ се дължат на хормонални проблеми. Основните причини са органните нарушения в структурата на матка и яйчници. Характерна е миоматозата , дължаща се на физиологичния дисбаланс между двата хормона от яйчниците – естроген и прогестерон. Менструалните цикли са без  овулация  и не се образува „жлезата“  - жълто тяло в яйчника, няма прогестерон и  дисбаланса е налице. Превалират естрогените, а те стимулират матката и в нея често се образуват миомни възли – причина за по-обилните и продължителни менструации. В яйчниците също настъпват физиологични промени – липсата на овулация често е съпроводена от неруптурирал фоликул, което също е причина и за аномалии в мензиса – най-често прескачане и последвало обилно кървене.
4. С настъпването на менопаузата поради изчерпване дейността на яйчниците вече наблюдаваме трайната липса на мензис. Яйчниковият капацитет е средно около 400 менструални цикъла в живота на всяка жена. Възможно е климаксът и менопаузата да настъпят по-рано, дори преди 40 г. или да се забавят след 54 год.възраст.  И в двата случая има реални рискове за качеството на живот и промени в организма на жената, които могат да бъдат предотвратени  чрез  редовни профилактични прегледи при специалист.

Обобщение:

Менструалните и хормоналните нарушения са взаимно свързани.

Най-често за хормонални нарушения ние съдим от промените в мензиса – не е редовен, обилен и продължителен, както и други характерни особености. И обратно – при наличие на хормонални проблеми, характерен признак са менструалните нарушения или можем да ги очакваме.

Какъв да бъде подходът?

Основната активност трябва да бъде на жената като пациент – да потърси специалист- гинеколог; да бъде убедена, че той е компетентен и добронамерен към пациентите си; да се изгради доверие между лекар и пациент, като това най-често става в разговори по време на прегледа; да се обясни проблема и да се назначи стратегия за изследвания и диагноза; при вече поставена такава, да се обяснят и лечебните подходи за всеки пациент индивидуално.

Какви изследвания и прегледи са необходими?

1. Добре снета анамнеза – т.е. разговор – задаване на въпроси и даване на отговори – „ Който може добре да разпитва, може и добре да диагностицира и лекува.“
2. Много е важен и гинекологичният преглед от специалиста. Може и се пропусне при неводили полов живот момичета.
3. Оглед на тялото – белезите за полова зрялост - окосмяване, акне и т.н.
4. Важен момент е ултразвуковото изследване /видеозон/ - оглеждат се вътрешните полови органи – матка и яйчници. Лекарят трябва да опише структурата, формата и големината им; да си създаде представа за тях – да изключи или потвърди структурни промени / кисти, поликистозни яйчници, миомни възли , структура и дебелина на маточната лигавица, полипи, хипер или хипо еластична лигавица.

Какви са хормоналните изследвания?

Изследват се редица яйчникови и хипофизарни хормони – LH, FSH,Пролактин, Естрогени, Тестостерон. Могат да бъдат назначени хормони на щитовидната жлеза – TSH, T3,T4, както и хормони на надбъбречната жлеза .

Важно изследване при поликистозни яйчници е изследване на инсулин трикратно и кръвна захар и обикновена кръвна картина.

С така получените сведения от прегледа, анамнезата, апаратното изследване/УЗИ/ и хормоналните проби, лекарят – специалист може да обсъди и постави диагноза за всеки отделен случай, с което диагно стичният процес завършва.

Поведението като лечение се съобразява с предложените от специалиста възможни методи  и това от какво има нужда всеки пациент. Лекарят винаги трябва да се стреми да регулира функцията на жлезите и хормоналния баланс, което е водещо и до правилната дейност на организма – така проблемът с менструалните нарушения се лекува, подобряват се и козметичните промени /акне, себорея, окосмяване/.

За целта се използват различни подходи:

• Диета и физическа активност
• Намаляване на стреса
• Витамини и растителни добавки
• Хормонална терапия – монотерапия или комбинирана такава
• Противозачатъчни препарати – таблетки ОХК / орална хормонална контрацепция/
• Инсулинови очувствители
• Инозитол – Мио-инозитол
• Лечебни манипулации и оперативна намеса

Целта е само една – Здравето и благополучието с добър начин на живот за всяка пациентка!