По-напредналата възраст, на която настъпва климаксът, е свързана с по-голям риск от загуба на слуха

Продължителното използване на хормонозаместителна терапия във възрастта след менопаузата увеличава риска от загуба на слуха, установи ново изследване в САЩ.  Това е първото широкомащабно изследване по този въпрос, съобщава изданието Medical News Today.

Световната здравна организация определя загубата на слух като неспособност да се чуват звукове от речта със сила от или по-малко от 25 децибела. Това често води до трудности при разбиране на водения разговор и на чуването на определени звуци.

Жените са значително по-малко застрашени от загуба на слуха в сравнение с мъжете, показва статистиката. Във възрастта между 20 и 69 години при представителите на силния пол е 2 пъти по-вероятно да развият загуба на слуха, свързана с говорни честоти. Макар че не е известно защо жените изглежда са по-защитени по отношение на загубата на слух, някои изследвания развиват теорията, че женският хормон естроген може би защитава средното ухо. Известно е, че естрогенът оказва влияние на клетките в няколко органа на човешкото тяло, между които са сърцето, мозъкът и кръвоносните съдове.

В допълнение, при жени, които са засегнати от загуба на слуха, тенденцията е това да се случва по-често след менопаузата. В този период нивата на прогестерон и естроген започват да намаляват, а това е още едно основание да се смята, че половите хормони играят роля при загубата на слуха.

Този факт е накарал някои изследователи да смятат, че хормонозаместителната терапия ще намали опасността от загуба на слуха. Други изследвания обаче оспорват тази хипотеза, като изтъкват сериозните странични ефекти от тази терапия. Именно в този контекст е организирано и новото мащабно проучване в САЩ, чиито резултати бяха публикувани в сп. Menopause.

Изследването анализира съществуващите данни за близо 81 000 жени в менопауза и след менопаузата. Те били участвали в изследването Nurses' Health Study II. При започване на изследването участничките били на възраст между 27 и 44-годишна възраст. Те били следени клинично в продължение на 22 години между 1991 г. и 2013 г. През този период жените сами докладвали за промените в слуха им, както и за използването на орални хормонални препарати.

Почти 23 процента от участничките или 18 558 жени докладвали за някаква степен на загуба на слуха през този период.

Хормонозаместителната терапия при тези жени включвала  вземането на естроген или на естроген плюс прогестерон.  Изследването установило, че използването на орална хормонозаместителна терапия при жените след менопаузата, както и продължителната употреба на тези хормонални препарати, е свързано с по-висок риск от загуба на слуха. Колкото повече жените използват подобни хормонални препарати, толкова по-голям е рискът от загуба на слуха, заключават учените по време на изследването.

В допълнение, изследването установява, че по-напредналата възраст, на която настъпва менопаузата, е свързана с по-голям риск от загуба на слуха. Връзката изненадва изследователите, но причинно-следственият механизъм за подобен факт все още не е известен.

„Откритието, че жените, при които менопаузата настъпва в по-напреднала възраст и които използват хормонозаместителна терапия, са с по-голяма загуба на слуха, е неочаквано. Това трябва да доведе до по-нататъшни тестове в клинично проучване, което да бъде проведено на случаен принцип. Информацията за потенциалния ефект върху слуха от хормоналната терапия е важно да бъде включена в дискусиите за ползите и рисковете от подобна терапия при менопаузата“, коментира д-р Джоан Пинкъртън, директор на Северноамериканското общество за менопаузата.