Публикация

Акад. Дамянов: Най-важният контрольор срещу усложненията и грешките в хирургията е съвестта на лекаря

Акад. Дамянов: Най-важният контрольор срещу усложненията и грешките в хирургията е съвестта на лекаря

По време на национална конференция лекари и прависти ще обсъждат проблеми, свързани с усложненията и грешките в хирургията.


Акад. проф. д-р Дамян Дамянов е председател на Българското хирургическо дружество и началник на Клиниката по хирургия при УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. От 1998 до май 2015 г. е председател на Съюза на учените в България. Заместник-председател на БАН.

Акад. Дамянов, каква е темата на предстоящата Национална конференция по хирургия – 2017, която ще се проведе в Плевен от 31 май до 2 юни?

Конференцията се свиква по един все по-болезнен и интересен за хирургичната общност въпрос – усложнения и грешки в хирургията. Идеята за свикването й принадлежи на проф. Димитър Стойков, член на ръководството на Българското хирургическо дружество и активен представител на Медицинския университет в Плевен.

Темата за усложненията и грешките в хирургията вече беше дискутирана на една конференция, която се проведе през 2008 г. Тогава обаче основно наблегнахме на медицинската част на проблема. Нещата обаче се променят. От известно време има едно нездравословно настроение в обществото за преследване на медицинските специалисти от всички нива. В определени случаи начинът на търсене на „правдата“ излиза извън рамките на нормата, на правото и на обществените взаимоотношения.

От друга страна сме свидетели, че се изостря вниманието на медиите към проблема, които кога компетентно и кога не, но винаги с особена сила, вземат отношение и твърде често си позволяват предварително да произнасят присъди. Достатъчно е в едно издание да излезе информация за един лекар, че е престъпник. Съдът може да докаже след пет години, че той не е престъпник, но петното вече му е лепнато в обществото.

На трето място, породи се интерес към темата и сред правистите. Появиха се специалисти, които са готови да защитят както правата на пациентите, така и на медицинските служители. Добре е, че започнаха да се появяват компетентни прависти, които са навлезли достатъчно в материята на медицинското право. Преди около два-три месеца излезе и първият учебник по медицинско право с основен автор проф. Дарина Зиновиева и нейните сътрудници.

На четвърто място ще спомена и възникването на доста организации, имащи претенциите да защитават правата на пациентите. Има организации, които са честни и почтени и печелят нашето уважение, но има и такива, които са оглавявани от лица, придаващи чисто комерсиален интерес на тези структури. Има и трета група организации, към чиято коректност бихме проявили известно съмнение.

Това положение на нещата, провокира идеята за свикването на националната конференция. Имаме един назрял проблем и ние трябва да вземем отношение към него. Още повече, че подобни въпроси вълнуват всички специалности, в които има и грам хирургия, като УНГ, очни болести, ортопедия и травматология, защото там проблемите са синхронни с нашите.

Има ли ясна статистика какъв е процентът на усложненията в хирургията?

Това не може да се обобщи. Ще Ви дам пример. Едно от усложненията с изключителна рядкост при лапароскопската хирургия е да се пробие кръвоносен съд в момента, когато се вкарва троакар. В световната практика то е 0,06%. Същевременно възпалителните усложнения в колоректалната хирургия вече са от 2 до 7%. Инфекциите на раната могат да достигнат 10-11%.

Интересен е проблемът с групата на вътреболничните инфекции или т. нар. нозокомиални инфекции. Нормално е в световната практика тези усложнения да заемат от 2-3 до 20-25%. Тук влизат:

  • инфекциите на хирургичната рана,
  • белодробните инфекции на следоперативната бронхопневмония,
  • следоперативните урологични инфекции от поставянето на катетър,
  • следоперативните усложнения от поставянето на венозния катетър за вливания.

За известно време оглавявах групата, която трябваше да създаде стандарта за нозокомиалните инфекции в България. Опитахме се да направим едно честно интервю пред журналисти и да кажем, че ако от определена болница обявят честота от 0,2 – 0,4% на нозокомиалните инфекции, значи или не ги разбират или заблуждават. И че е честно и нормално в световната практика този процент да достига 20-25%. Появиха се чудовищни заглавия на следващия ден, което показва, че се търси сензацията, а не решаването на проблема.

Всичко това означава ли, че е трудно да бъдат избегнати появата на усложнения при хирургията?

Аз бях впечатлен, когато се опитах да систематизирам и да подредя усложненията и достигнах до извода, че ако младият хирург знае с колко много разнообразни усложнения ще се сблъска, просто ще се спре на прага на хирургията и ще даде заден ход. Слава Богу, че усложненията представляват един минимален процент от хирургичната практика, но те са неизбежни. Народът умно е казал „Който не работи, той не греши“. За съжаление и ние лекарите грешим, но нашите грешки могат да доведат пациентите до неприятен краен изход – инвалидизация и дори смърт. Няма как обаче да ги избегнем.

Как самите лекари гледат на появата на усложнения и допускането на грешки?

Един от най-важните фактори, за да бъде упражняван добър контрол върху усложненията е съвестта на лекарите. Трябва обаче да се знае, че ако има нормално човешко разбиране към работата на лекарите, те могат да си позволят малко по-често отношение към този проблем. За съжаление в момента при появата на усложнения лекарите започват да бъдат преследвани. Нормално е да има емоционалност от страна на близките на пациентите, но медиците често са преследвани от Изпълнителна агенция „Медицински одит“, МЗ, НЗОК. Опитах се да изброя институциите и структурите, които започват да преследват лекаря, когато направи грешки. Изброих 19. Те заемат агресивно нападателно отношение, преди проблемът да е поставен на свободна дискусия и реални изводи.

Какви са основните теми в програмата на конференцията?

Конференцията ще бъде два дена с около 60 доклада. В началото ще има едно обединено заседание, където в общ доклад с проф. Стойков ще поставим проблема за усложненията и грешките в хирургията, била тя конвенционална или лапароскопска. Ще бъдат поднесени някои възлови доклади от проф. Григор Горчев и проф. Славчо Томов. Ще има и лекция за тазовите усложнения след ректална хирургия от колектив на МУ Варна.

След това ще има две работни заседания по различна проблематика. Там например от Катедрата по патология и съдебна медицина на МУ Пловдив ще поднесат доклад за експертните критерии при експертизата на пропуските и грешките в хирургичната практика.

Последното заседание отново ще е общо и е изцяло дадено на правистите. Доклад е планирано да изнесе проф. Златица Петрова, която към момента на поканата беше директор на ИАМО. Нейният доклад е за управление на риска в хирургичната практика. След това има думата проф. Зиновиева, която ще ни говори за актуалното законодателство и казуистика при упражняване на медицинската професия в България. В програмата има и доклад на доц. Горнев от УБ „Лозенец“ за усложненията в бариатричната хирургия и в съдебно-медицинската практика. Има и лекция за юридическия аспект на усложненията и грешките в хирургията от адв. Мария Петрова.

Има ли достатъчно подготвени хирурзи, които да извършват съдебно-медицинска експертиза?

Ще се опитаме в края на тази конференция да поканим колеги хирурзи да се специализират като съдебно-медицински експерти, защото това е едно липсващо звено от наша страна. Имаме колеги, които имат натрупан опит в съдебно-медицинската практика, но честно се допуска грешката, че ние медиците отиваме, като експерти в един съдебен процес, с медицинската си култура и с медицинската насоченост на мислене. Съдебният процес обаче протича по други правила, там се изискват други норми и друг тип разсъждения. Оказва се, че ние много често не сме подготвени за въпросите, които ще не зададе един прокурор или един адвокат. Т.е. там има юридическо мислене при медицинските норми. 

Коментари