Публикуван във в. „Словото днес“, бр. 34 (765), 13.ХІ.2014, год. ХVІІ, стр. 3

Винаги съм се учудвал как Германия успя за един век четири пъти да потъне до дъното на разрушителни, изцеждащи до безкръвие човешкия и икономически потенциал на страната кризи, четири пъти да изплува, да се възроди като феникс от пепелта си и за няколко години отново да стане най-силната и ефективна икономика в Европа – Първа световна война, Втора световна война, обединение на две различни политически и икономически системи, финансова и икономическа криза, разклатила за години света и разтресла силни икономики като американската и на повечето страни в Европа... Отговора го даде политическото поведение на водещите парламентарни сили в Германия при последните избори, които формираха, бих го определил като „шарен парламент”: леви, десни и центристи – ситуация, сходна с тази в България сега.

И ОТГОВОРЪТ: Чух го от Бойко Борисов, който цитира Ангела Меркел – перифразирам: „Споразумяхме се по общите допирни точки и решихме да работим по тях в екип, а различията оставихме за по-нататък...” Кратко и ясно, и като такова – гениално! Потвърдиха го известни германски общественици и политици в интервю на Милен Цветков за „България он ер” миналата седмица: Немските парламентаристи създават контактни експертни групи и в продължение на месеци обсъждат основните политически и икономически програми и мнения на всяка партия за развитието на страната във вътрешен и външен план и всички наболели обществени проблеми и намират сходните виждания и допирни точки. Създават обща програма със силата на договор, задължителна за всички, които я подписват, в която подчертават, че в следващите години ще работят върху сходствата, без да обсъждат на този етап различията. Ще ги решават, когато се справят с най-наболелите проблеми за страната и обществото. Кога? Когато му дойде времето... – отговориха неясно интервюираните. Отново гениално: Четири години различните партии ще работят в една посока. Неусетно времето ще изтече и Парламентът ще изкара пълния си мандат, голяма част от най-важните проблеми за хората и страната ще се решат, а различията, които корозират и рушат единството и обричат страната и обществото на разруха, ще останат на заден и в крайна сметка – нерешен план, но не това е важното. Важното е, че най-същественото вече е решено, а това подсказва, че различията, въпреки че ги има, са несъществени пред общия национален и обществен интерес. Бих го определил като уникален пример за пълноценно сътрудничество между различни политически позиции и визии – ляво и дясно и всичко между тях, обединени от общия германски интерес, стратегия и визия за развитието на страната в момента и в следващите години. Подкрепиха го едни от последните решения на Немския бундестаг, залегнали в програмата на левите партии, въпреки че десните партии доминират, за намаляване на годините за пенсиониране, за повишаване на доходите на средния германец, които ще повишат покупателната способност, оттам и икономиката на страната, за строг контрол върху банките и др. – леви по смисъла си, но прагматични по съдържание решения... Решения, взети без излишни политически страсти и самоцелни безсмислени пристрастия – ясно, точно, разумно, прагматично. И още нещо много важно – базирани на препоръки на експерти във всяка една област, а не еднолични решения на незрели, недалновидни и некомпетентни политици, както е у нас много често.

Политическата обстановката в България сега е сходна с тази в Германия – „шарен парламент”. И възникват НЯКОЛКО ЛОГИЧНИ ВЪПРОСА:

ПЪРВИЯТ: Как да се поучим от опита на Германия?

ВТОРИЯТ: Възможно ли е това да стане в България, възможно ли е да го направим, ще се вслуша ли Бойко Борисов в думите на Ангела Меркел?

И най-вече – ТРЕТИЯТ: Ако не, какво ни пречи?

И ОЩЕ ЕДИН ВЪПРОС (от мен): Ще се случи ли в крайна сметка немският вариант в България?

И ОТГОВОРЪТ (според мен): Като наблюдавам политическата вакханалия и недалновидност в България в последните двайсет и няколко години – въпрос с предрешен отговор: По-скоро „не”, защото в България, както и на Балканите, впрочем, всичко е наобратно и накриво. Българските политически лидери не се отъждествяват със своята партия и с хората, които стоят зад нея, а отъждествяват партията и избирателите със себе си. Веднъж избрани, считат, че са вечни и богоравни – раздават наляво и надясно менторски мнения за неща, които явно не познават в генезис и детайли, без да имат нужното образование и ценз, за да ги управляват и насочват, но си вярват, че могат да го правят без анализатори и експерти. Крайно време е да спре тази порочна практика – не може един политик да е по-голям от тези, които го избират!

В последните дни сме свидетели на срещи на политически лидери и разговори под сурдинка за министерски места и постове, а не срещи на програми и разговори за стратегия и виждания за развитието на страната и обществото, подкрепени от препоръки на експерти. Това прави разговорите предрешени поради вкоренения в душите на нашите от години познати политици яростен стремеж към власт, а не към реално управление със завоюване на позиции и отчитане на резултати, т.е. власт за самата власт, а не власт за съзидание.

Дълго време битуваше в съзнанието ни митът, че гласността ще реши като панацея всички социални и обществени проблеми. Въпросът всъщност не е в гласността, а в чуваемостта – един изстрадан извод от милиони заблудени като мен българи. Сега гласност има, но чуваемост няма. Въпреки това ще си позволя следното предупреждение, дано някой чуе!

И ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕТО: Сега българските политици са изправени пред уникалната възможност да проявят мъдрост и неприсъщ им разум, да загърбят дребните ежби и боричкания и да заработят за благото на народа и страната. В противен случай тежкото и окаяно положение, в което се намират по-голямата част от българите и икономиката на държавата, ще е само началото на безкрайна, обезкървяваща страната и народа криза. Да не забравяме, че всичко в живота се заплаща, най-вече недалновидността, глупостта, самолюбието и магарешката балканска упоритост, по-точно казано – инат.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Най-сетне трябва да загърбим различията и да си подадем ръка, за да извадим страната и обществото от тинята, в която сме затънали и потъваме все по-дълбоко в последните двадесет и повече „демократични” години... Нужен ни е хладен разум, прагматизъм, приобщеност към проблемите на хората, обществото и страната, безкомпромисна борба с корупцията и най-вече – отговорност на политиците пред тези, които са им гласували доверие и са ги назначили на високия и отговорен пост да изразяват тяхното мнение и да ги защитават, за да пребъде страната, обществото и най-вече – отделният човек, всеки един българин, както в Германия е за всеки един германец!

И СЪВСЕМ НЕ НАЙ-НАКРАЯ: Не избирателите са длъжни на политика, а той на тях. Заради доверието да го посочат за лидер, заради отговорността да води народа и страната през трънливия политически и икономически път на малка страна, скътана в барутния ъгъл на Европа, където омразата тлее и войната никога не гасне. Доказаха го последните събития в западната ни съседка, където един футболен мач взриви крехкия мир между сърби и албанци. Дано да се опазим от подобна участ с нашите съседи! От нас зависи, най-вече от родните ни политици. Затова по-рано да си подадем ръка, за да вървим напред! А различията да оставим за по-нататък!

Повече от проф. Коларов вижте на личния му сайт: www.kolarov.bg