Инфекцията на влагалището с гъбички настъпва най-често при нарушаване на влагалищната екосистема. Диагнозата се поставя след консултация и преглед при специалист – гинеколог .

Вагиналното течение е нормална проява на женския организъм. Образува се от жлези, разположени в горната 1/3 от влагалищната лигавица и от цервикалния канал на матката. Цветът на това течение може да бъде различен:

• Бял, прозрачен, слузест – норма
• Бял, гъст като мляко – норма
• Сивкаво-бял, воднист – патология
• Гноевиден – патология
• Гъст, бял – като пресечено мляко, като „парченца“ – патология
• Жълто-зеленикав, рядък  - патология

  Характеристики на гъбичното бяло течение:

• Гъсто, бяло като пресечено мляко, извара
• Бяло-жълтеникаво, хомогенно течение
• Придружено от зачервяване на кожата и лигавиците на външните полови органи, входа на влагалището и влагалищната лигавица
• Сърбеж по външните полови органи
• Парене /по-рядко/ - то настъпва след разчесване и нарушаване целостта на кожата и лигавицата - при контакт с урина
• Гъбичките са микроорганизми, различни от бактериите и вирусите. В човешкия организъм живеят основно в червата – главно в дебелото черво. Така близостта на влагалищния вход с изхода на ректума създава благоприятна възможност за попадане на чревно съдържание (бактерии, гъбички) във влагалището. Това става посредством бельото или грешни хигиенни навици.

  Инфекцията на влагалището с гъбички не е постоянен феномен – това се дължи на влагалищната защита – бариерни механизми – наличие на лактобацили, които водят до повишаване на киселинността на влагалищния секрет, т.е. Ph е ниско. Тази киселинност и другите защитни фактори водят до блокиране развитието на гъбичната инфекция, унищожаване на гъбичните причинители. По този начин женският организъм се самозащитава от инфекции.

  Инфекцията настъпва най-често при нарушаване на влагалищната екосистема :

• При намаляване броя на нормалното количество на лактобацилите
• При стрес и намаляване на общия и локален имунитет
• При повишен прием на въглехидрати
• Около менструацията
• Грешни хигиенни навици, бельо
• Антибиотично лечение – води до дисбактериоза  - увеличават се гъбичките в чревния тракт и тяхната атака не може да бъде овладяна от влагалищните, защитни механизми
• Различни сексуални практики – без предпазни средства
• Лечение с кортикостероиди /при астма, ревматоидни състояния/
• Посещаване на басейни, ползване на общи тоалетни с ниска хигиена

  Диагнозата се поставя след консултация и преглед при специалист – гинеколог – вследствие на анамнезата, субективните оплаквания, преглед на гениталиите : външни полови органи, влагалище. За прецизиране на диагнозата се прави и микробиологично изследване на влагалищен секрет – необходимо е, за да се определи вида на гъбичния причинител.

  Инфекцията може да бъде:

•  Кандида Албиканс – по-лесна за лечение
• Кандида Нон Албиканс – по-трудно за лечение

• Лечението може да бъде:

• Локално – таблетки / овули за вагинална употреба/ 
• Системно лечение с антимикотични препарати
• Чрез имуностимуланти
• Чрез пробиотици, пребиотици и синбиотици
• Чрез прилагане на схеми за смесено лечение – комбинации от локално, перорално и системно приложение
• Гениталните инфекции задължително трябва да се лекуват навреме! И разбира се не забравяйте и превантивните мерки!