Публикация

Д-р Васил Ангелов: Безкръвните операции щадят пациента от физическа, но и от психическа травма

Д-р Васил Ангелов е началник на отделението по лапароскопска хирургия. Специалните му насоки са в областта на лапароскопската и хирургията при наднормено тегло. Активно работи в сферата на безкръвната и ендокринната хирургия, онкологията и спешните интервенции.


- Какви са съвременните и бъдещи насоки в хирургията?

- От древни времена хирургията е свързана с нарушаване целостта на човешкото тяло. В последните десетилетия  се откриват нови предизвикателства - освен перфектно изпълнена оперативна намеса за корекция на болестното състояние, стремежът е това да се постига с  минималната инвазия в организма. Ендоскопската  хирургия е отражение на съчетанието на тези изисквания с най-новите модерни технически постижения. Това е така широко разпространеното понятие в обществото като „безкръвни операции”.

- Бихте ли дефинирали отделните направления в ендоскопската хирургия?

- Множеството определения затрудняват хората и особено пациентите. Общото понятие е „миниинвазивна хирургия”, при която за разлика от отворената хирургия операциите се извършват през разрез до 1 см. Коремните интервенции са стандартните лапароскопии, при които се работи през 3 отвора, „сингъл порт” когато процедурата се извършва само през един отвор в областта на пъпа. Хирургията на естествените отвори е тази, при която не се преминава през коремната стена, а през стомах, влагалище, дебело черво.

Друг клон е роботизираната и телехирургията, при която се намалява до минимум фактора ”човешка грешка”, като оперативната намеса може да се осъществи от разстояние. Така не е необходимо пациентите да пропътуват големи разстояния, за да бъдат оперирани от избрания от тях високо специализиран хирургичен екип.

- Преимуществена ли е хирургията с минимален достъп пред традиционните техники?

- Избирайки метода на операция естествено съобразен с персоналните  медицински индикации, пациентът и близките му трябва да имат предвид,  че  при  сравнителния анализ на усложненията е значима разликата в полза на лапароскопската хирургия. Причината е, че по-рядко се  налага кръвопреливане, повторна операция, наличие  на нагнояване и кръвоизливи в областта на оперативната рана, следоперативни хернии, както и животозастрашаващи състояния като тромбоемболизъм, постига се тъй желания естетичен ефект поради липса на голям оперативен разрез.

- Каква е разликата в качеството на живот след безкръвна операция?

- Значително е редуцирана постоперативната болка, неизбежната физическа и психическа травма, скъсен е болничният престой. Всичко това довежда до създаване на условия за бързото завръщане на пациента към нормалните за него бит и работоспособност.

- Приложима ли е лапароскопията в условията на спешни случаи и кога тя се превръща в отворена операция?

- Стартът на една хирургична коремна интервенция с лапароскопия е приет като ”златен стандарт”. С въвеждането на видеокамератата  с размер до 1 см в областта на пъпа дава възможност за директен визуален оглед от страна на хирурга на всички части на коремната кухина и прилежащите й органи. Бързо се достигна до откриване на причината за болестното състояние, довело пациента до операционната маса. Определя се точният разрез при преминаване към отворена операция особено в случаите на напреднала форма на перитонит, илеус, авансирали тумори.

- Бихте ли разказали за някои от вашите последни случаи в практиката?

- Моите преки наблюдения са в стремглавото увеличение на раковите заболявания, особено в напреднал стадии. Като пример бих ви дал последните случаи, които оперирах - единият беше на авансирал тумор на дебело черво с ангажиране на околните органи. Наложи се да направим блокова резекция, при която бяха отстранени части от всички засегнати органи. На 60-годишен пациент с карцином на панкреаса лапароскопски бе направена симпатектомия за облекчаване на болковия синдром. Безкръвна операция бе извършена при окултен /с неуточнена първична локализация/ тумор с множество метастази на 50-годишен мъж. На 75-годишна жена при втора операция по повод кожен карцином /меланом/ бе направена реконструктивна операция на стъпалото.

- Как определяте развитието на лапароскопската /безкръвна/ хирургия в България?

- Отговорът не е еднозначен – от една страна тези техники навлизат все повече в световната хирургична практика, а от друга – в България това става изключително трудно.

Първите съобщения за отстраняване на апендикс и холецистектомия са представени в Германия в началото на 80-те години минали век. Десет години по-късно тази методика се въвежда и в България. Оттогава насетне българското хирургично общество полага максимални усилия за утвърждаването й.

Недостатъчното финансиране обаче е основна пречка и ограничава достъп на пациента до този вид лечение. Абсурдно е цената на клиничните пътеки да варира от 550 до 800 лв., при положение че специализираната лапароскопска апаратура струва 150 000 лв. Няма друга сфера освен в здравеопазването, в която продукт, произведен в България, да е по-евтин с 1000% от този в Турция или останалата част на Европа.

И в същото време болните се налага да си доплащат за консумативите. Много често пациенти казват: „Моля направете ми отворена операция, нямам пари!“ Принудени са да избират по-старата методика, която изисква повече време за възстановяване, защото е по-евтина.

Излиза, че няма никакво значение какви са възможностите на лечебното заведение, нито че екипът от специалисти предлага максималния обем безкръвни интервенции от последно поколение.

Всички трябва да се замислим отново за основния ни приоритет – превенцията на здравето. 

Коментари