Д-р Клара Балджиева, председател на Националното сдружение на педиатрите от доболничната помощ, в интервю за Хелт медия.

Д-р Балджиева, какви са най-честите причини за разстройствата при малките деца?
Те са почти както при възрастните, но, разбира се, има специфика. Колкото е по-малко детето, толкова по-тежко протичат стомашните разстройства, защото детският организъм е много податлив на обезводняване.

А при разстройствата се губят течности, най-често чрез диария, която е много чест симптом. При някои инфекции тя може да бъде екстремна, с изхождания до 30 пъти дневно. Това най-често става при вирусни инфекции.

В ранната детска възраст стомашното разстройство най-често е съчетано с повръщане, което също води до загуба на течности. Почти всички чревни инфекции, независимо дали са бактериални или вирусни, протичат с висока температура (още един механизъм за дехидратация), в някои случаи се получават гърчове, което може да бъде фатално за детския организъм.

По света най-честата причина за смъртност в ранната детска възраст е ротавирусната инфекция. За това алармира СЗО.
Над 2 милиона деца годишно постъпват в болници поради ротавирусна инфекция.
На практика се оказва по-лесно да търсим начин да предпазим децата от такива заболявания, отколкото да се борим с последиците.

Какви са предпазните мерки?
Най-честата мярка е ваксиниране. Става за активна първична профилактика. Целта на добрата педиатрична практика е да се осигурят качествени ваксини. От една страна, те да създават  достатъчно добър имунитет и да предпазят детето от заболяване, от друга страна, да бъдат абсолютно безвредни. Съществуват такива ваксини.
Ваксиниране срещу ротавирусна инфекция се прави по целия свят. В началото такава практика е въведена в Латинска Америка, в Мексико, в САЩ.

Какво е положението в Европа?
В Европа хоспитализациите поради ротавирусни инфекции са над 87 хиляди годишно, което е свързано със сериозни разходи за лечение.
Заболяването се разпространява в еднаква степен и в развитите, и в развиващите се страни, защото ротавирусът е много устойчив.

Ако ние можем да се предпазим от дизентерия, саломонела, есшерихия коли, хепатит, спазвайки стриктна хигиена, то това не важи за ротавирусната инфекция.
От друга страна, вирусът е силно контагиозен – при малко на брой вирусни частици в организма може да се прояви клинична картина.

Има и друг проблем –  при прекарване на такова заболяване не се изработва траен имунитет, който да предпази детето от последваща ротавирусна инфекция. Ако детето заболее от варицела, то ще бъде предпазено за цял живот. Ротавирусът е твърде изменчив и при отделните щамове заболяването може да протече различно.

Първата среща с вируса, която е в най-ранна възраст, е най-тежка. Както казах, тя за съжаление не предпазва от последващи заболявания, докато ваксината предпазва от всички.

В какъв период от време болното дете може ли да зарази околните с ротавируса?
Установено е, че ако детето е развило ротавирусна инфекция, в изхожданията му вирусът се отделя до 57-ия ден от заболяването. Т.е. семейството може изобщо да е забравило, че  детето е било болно, но междувременно при контактите с други деца вирусът може да бъде пренесен. 
В този смисъл заболяването е много коварно.
Хубавото е, че има ваксина, с която то може да бъде предпазено.

Как се прилага ротавирусната ваксина? Има ли рискове?
Ротавирусната ваксина се прилага през устата, не предизвиква абсолютно никакъв  дискомфорт и е вкусна за детето. Практиката ми от края на 2007 година досега показва, че няма дете, което да е повърнало ваксината или да е имало някакви усложнения.
В Европа тя се прилага в държави като Холандия, Белгия, Люксембург... Прилага се в страни с висок икономически статус.

Много е важно такава профилактика да се прави в първите 6 месеца от живота на детето. Когато то е най-уязвимо от тежка ротавирусна инфекция. Много е важно също при имунизирането детето да е здраво, както и да се оцени епидемиологичният статус – дали има контакт друго дете. Включително да се знае и за семейството – има ли здравословни проблеми.

Възможни ли са дългосрочни негативни последици върху детското здраве вследствие на прекарана ротавирусна инфекция?
Да, тя може да доведе до развитие на алергии към белтъка на кравето мляко, Може да се отключи и автоимунно заболяване,  което е с твърде негативни последствия. Не ми се иска да плашим родителите, но е хубаво да знаят за рисковете от заболяването, както и че има решение на въпроса.