Проблемът е не във финансирането, правителството трябва да вземе решение за строежа, подчерта проф. Пилософ

Инициативен комитет за построяването на Национална педиатрична болница „Детски здравен парк“ бе учреден в София на 1 юни, Деня на детето. В него членуват граждани, над 30  организации, лекари и общественици. Началото му бе обявено на пресконференция в БТА.

Инициаторите ще връчат писмо - апел за вземането на политическо решение за построяването на болницата на президента Румен Радев, председателя на Народното събрание Димитър Главчев, премиера Бойко Борисов и здравния министър проф. Николай Петров, обяви проф. Владимир Пилософ, специалист по детска кардиология.

София е единствената европейска столица, в която няма многопрофилна университетска педиатрична болница. Специалистите, работещи с деца, са разпръснати в повече от 14 лечебни заведения на територията на София. Десетки родители са принудени да обикалят с децата си и да чуват постоянно: „Не сте за тук“.

Липсата на национална педиатрична болница създава риск за забавяне на своевременното лечение на малчуганите, затруднява се обучението на студенти и специализанти, а така също се понижава и квалификацията на кадрите в детските отделения, подчерта проф. Пилософ.

Инициативата за създаването на национална педиатрична болница започва още от 1978 г.  Първата копка е направена на територията на университетската болница „Александровска“. От скелета на недовършения корпус там наскоро падна и загина дете.  През 2002 г. се заговаря за т.нар. Царска болница – „само намерения, много шум за нищо, съмнения за корупция без нищо да е предприето“, припомни проф. Пилософ. 

През 2012 г. Българската педиатрична асоциация разпраща  декларация до всички отговорни институции в страната. В нея се казва, че такава педиатрична болница е абсолютно необходимо в страната ни. На 13 март 2013 г. тя получава официален отговор от Министерството на здравеопазването. Тогава ръководството на министерството взема решение, че приема предложението на асоциацията за необходимостта от построяването на многопрофилна педиатрична болница в София.   Решено е също така да се изготви доклад, който да бъде внесен в Министерски съвет. Един месец след вземането на това решение обаче правителството подава оставка и въпросът остава висящ.  Сега искаме да повдигнем въпроса отново в новия мандат на правителството и на парламента, надяваме се и на по-голяма стабилност в следващите години, обясни проф. Пилософ. 

На въпрос къде се крие проблемът и как ще се финансира подобен амбициозен проект проф. Пилософ обясни, че първо правителството трябва да бъде убедено да вземе решение за строежа на тази болница. 

Пари могат да се намерят, има най-различни възможности това да се случи. Но някой трябва да възложи задачата. Основният проблем е, че задачата не е възложена. Реализирането на идеята започва от решението на Министерски съвет за изграждането на такава болница.“

Ева Борисова от Асоциация „Родители“ коментира, че в момента в София има прекалено много болници и прекалено много болнични легла. Детските клиники са пръснати в 14 болници, всички от тях са държавни. „Въпросът е как държавата ще си преструктурира концепцията за съвременна медицинска помощ, включително и в контекста на здравната карта. И това е отговорност на държавата, а не на индивидуален инвеститор, който би дошъл и направил такава болница поради една проста причина – той очаква възвращаемост и печалба. Внасяме писмото сега и се надяваме и правителството и парламентът, които започват мандата си,  да имат визия за това как да решат проблема. Въпросът не е просто да направим още една нова болница.“

Педиатри споделиха на пресконференцията своя опит от работата с малки деца и трудностите от това, че специалистите са разпръснати. Д-р Елена Георгиева от Университетската педиатрична болница сподели, че много пъти се е изправяла пред една „осъзната безнадежност“, когато й се е налагало да приема дете в спешно състояние, и да знае, че има не месеци и дни за реакция, а часове.

 

Д-р Георгиева разказа за следния случай:

Дете на 2 години, на което предстои да се направи операция заради страбизъм (кривогледство).  Интервенцията не е сложна, но изисква да се направят предварителни изследвания. В хода на тези изследвания родителите установяват, че детето има повишена телесна температура. Правят се подробни изследвания в детско отделение на една частна болница. Специалистите там не могат да поставят диагноза, но установяват известни промени в тези изследвания.  Заради повишен ревматоиден фактор детето трябва да бъде консултирано с детски ревматолог. Този специалист отхвърля системно заболяване, но установява, че детето има намалени стойности на имуноглобулин А – т.е. има някакъв имунологичен проблем. След това детето се озовава при детски хематолог. Той отхвърля хематологична диагноза, но в първоначално установените изследвания има промени в чернодробните ензими. Това налага консултация с детски гастроентеролог.  Той отхвърля чернодробно заболяване, но му прави впечатление, че натрупването на тези ензимни промени насочва към някакъв друг вид мускулно заболяване. Детето се озовава при детски невролог. Правят се няколко неврологични консултации и постъпване в детско неврологично отделение. Отхвърля се неврологична диагноза. Но мускулните промени могат да касаят сърдечен проблем. Затова детето се консултира с детски кардиолог.  Отхвърля се сърдечен проблем. Междувременно общото състояние на детето остава добро. Оформя се обаче една група от проблеми, които налагат да се изключи и генетично заболяване. Детето постъпва в клиника по генетика. Слава Богу, състоянието на детето позволява то да бъде подложено на 7 специализирани консултации и да бъде хоспитализирано трикратно.

При това дете това е възможно. Има ситуации обаче, в които всичките тези консултации трябва да се осъществят не в месеци, не в дни, а в часове. Колкото и да е добро заведението, в което работя, има ситуации, в които то обективно не може да бъде полезно на децата, за които трябва да отговаряме“, коментира д-р Георгиева, за която това е най-красноречивият пример за необходимостта от едно обединено детско заведение.

„Аз искам да остана да работя тук и да помагам на нашите деца. Надявам се, че няма да стана в пенсионна възраст, докато тази болница бъде построена“, сподели пред репортерите и д-р Таня Андреева, която специализира педиатрия в Университетската педиатрична болница.

Автор Петя Дикова