Сигурно е, че средствата, отпускани за здраве от бюджета, не са достатъчни, за да покрият нуждите на населението. Но чувството за дефицит е много по-осезаемо, отколкото трябва да е в действителност. Както казват синоптиците, температурата е 18, но се чувства като 12 градуса.

Д-р Явор Григоровд.м., Университетска болница "Лозенец"

Сигурно е, че средствата, отпускани за здраве от бюджета, не са достатъчни, за да покрият нуждите на населението. Но чувството за дефицит е много по-осезаемо, отколкото трябва да е в действителност. Както казват синоптиците, температурата е 18, но се чувства като 12 градуса. И в здравеопазването - отпускат се от бюджета например около 4 милиарда, а се чувстват като 3. Усетът за това "охлаждане" идва от странната атмосфера, в която в годините на прехода функционира нашата здравна система.

Тя се превръща в пълно огледало на държавата, в която шепа избраници реализират огромни доходи за сметка на всички останали, работещи в системата, а тези, които имат властта и силата да направят истинската реформа, просто вече нямат интерес да го сторят.

Болниците се превърнаха в "търговски дружества", пациентът - в носител на клинични пътеки, а лекарят - в търговец бюрократ. Системата е абдикирала от осигуряването на достойно заплащане и е оставила медицинският персонал да си го набави както може. Райска обстановка за снабдителите с лекарства и консумативи.

Комисионни vs. заплати

Парадоксално, но много работещи в здравеопазването разчитат все повече на комисионите от различни фирми, а не на основните си заплати. В тази атмосфера "фирмите" вилнеят без никакъв контрол над цените на предлаганите консумативи. "Зарибяват" с непрекъснато повишаващи се комисиони и това отново е за сметка на бюджета и здравно осигурения "данъкоплатец", на когото се обяснява, че всичко му се поема от касата и е безплатно, с изключение на "пустите" консумативи, за които трябва да се бръкне.



Истина е, че средствата от здравната каса за много процедури вероятно са достатъчни при нормални, а не при спекулативни цени. Така че и по две да се умножи бюджетът за здравеопазване, фирмите ще покачват безконтролно цените, а средствата така и няма да достигат до пациента. Разбира се, че има "разширяване на индикациите" и оскъпяване на лечението с извършване на излишни процедури и защо не, когато с една операция или манипулация можеш да си осигуриш 2-3 пъти месечната заплата.

Хуманната медицина все повече отстъпва пред комисионната, а медицинските индикации - пред икономическите. В тази среда се обучават и студентите - дейности, при които липсват "комисионките", западат. Как ще стимулираш лекари в специалност като патоанатомия, за която се изисква невероятна медицинска ерудиция? Никой не раздава пликчета под масата за трупове освен погребалните агенции. Разполагаме с прекрасни младежи, които не трябва да стават курбан на системата.

Необходимостта от радикална реформа е болезнена. Като се започне от подготовката и специализацията на кадри, събирането на здравни осигуровки, строг контрол в изразходването на средства и не на последно място - ограничаване на бюрокрацията и оптимизиране труда на лекаря и медицинската сестра. Затова обаче са необходими политическа воля и кураж, защото неминуемо ще бъдат засегнати сериозни интереси.

Задържане на младите 

Може би най-важната причина младите лекари да напускат страната не е мизерната им заплата – бруто 600 лв., а начинът на зачисляване за специализация и възможността тя да се упражнява. Някак няма логика български лекар по-лесно да се сдобива със и да упражнява специалност в чужбина. Стажът на млад лекар, назначен в отделение на голяма болница, включително университетска, която разполага с акредитация за защита дори на докторски дисертации, не се зачита автоматично за стаж по специалността, а е необходимо да бъдат отпуснати допълнително място и средства от бюджета на болниците за специализантска заплата.

Естествено, че болниците нямат интерес от това. Страните с висок стандарт на живот, които могат да си позволят приетата от нас система за специализация, разбираемо имат наплив на кадри от цял свят и трудно може да се стигне до драстичен дефицит. За разлика от тях ние трябва да си създаваме и задържаме кадрите, защото няма кой да ни предпочете. Защо здравната каса не включи в изискванията си за акредитации на клиники и болници освен специалисти и определен брой специализанти? Защо млади медици да не бъдат стимулирани за специализация, започвайки в малки болници и неатрактивни райони?

Друг отблъскващ момент за младия специалист е нарастващата тенденция да се изискват допълнителни сертификати за практикуването на отделни дейности, което би трябвало вече да е позволено от взетата специалност. Младият лекар е възможно да се окаже в ситуация, в която, след като е добил специалност, не може да практикува почти нищо от нея. Тя само му гарантира право да започне отново да плаща различни курсове за сертификати. Курсовете за следдипломна квалификация съществуват отдавна и са били винаги желани и полезни, но никога не са били задължителни. И е очевидно, че за 20 работни дни, колкото е средната им продължителност, е изключено да добиеш необходимата квалификация.

Неравномерното териториално разположение на медицинските университети и техните филиали е сериозен проблем, от който произтичат и разликите в качеството на медицинската помощ в различните райони. Например в района на централната част на страната (Пловдив, Пазарджик, Хасково, Стара Загора) на малка територия са разположени четири медицински университета. В цяла Югоизточна България, района на Бургаска област например, няма нито един. Бургазлия съм и сигурно съм малко пристрастен, но е крайно време и за откриването на медицински университет в този перспективен район.

Събиране на здравните осигуровки, постъпления в болниците

Щом медицинските кадри не са освободени от него, всички трябва да плащат здравни осигуровки. Достатъчни за някои професии са привилегии като ранно пенсиониране и осигуряване на определен брой заплати с него. От здравни осигуровки трябва да са освободени само деца, пенсионери и инвалиди.

Мое лично мнение, като човек живял и работил 11 години в чужбина е, че трябва да бъдат лишени от право на изборен глас, лицата които не внасят данъци, включително здравно осигуряване в България или в страни от Европейския съюз. Без значение дали живееш в София, Чикаго или Диарбекир, след като не внасяш данъци или ги внасяш в страна извън Европейския съюз, категорично не трябва да имаш думата за тяхното разпределение в България. Това не те прави по-малко българин, имаш си българско гражданство и паспорт.

Много любопитна е съществуващата схема, при която се възстановяват правата на здравно неосигурен пациент, след като се е наложило вече да постъпи по спешност в болница и когато ежедневните разходи за него са в хиляди. Внасяш около 500 лева, употребяват за теб хиляди. Това е същото като да си направиш застраховка за колата, след като вече си я изпотрошил. Май няма да се намери такъв застраховател.

Интересно защо болниците, след като са "търговски дружества", нямат право да разкриват аптека на тяхната територия и да реализират съответни приходи. Друг ненужен разход за болниците идва от безсмисленото изискване за пролежани дни, произтичащо от съответната клинична пътека. Пациентите се възстановяват по различен начин, престоят в болницата трябва да се определя от лекуващия персонал.

Строг контрол върху средствата

Не може дограмата в държавната болницата и лекарствата да са подвластни на един и същ закон за обществени поръчки. Не е ли крайно време, договарянето на цените на лекарствата и консумативите за държавните болници да се извършва централизирано и да е възможно това да става диретно с производителя.

Очевидно чекирането само с лични карти не е достатъчно да намали злоупотребите. Пръстовите отпечатъци бяха стъпка в правилната посока, поне до въвеждането на електронната здравна карта.

Ограничаване на бюрокрацията 

Броят на практикуващите лекари и медицински сестри е критично малък, за да се губи времето им с излишна бюрокрация. Обаче всеки опит за реформа повишава именно ненужната бумащина. Лекарските бюра, покрити с купища канцеларски материали, отдавна са заприличали на чиновническите.

Компютърът в лекарския кабинет на първо място трябва да служи за поставяне на точна диагноза и избор на по-ефикасно лечение. Още в ерата на ИЗОТ имаше амбиция да бъдат създадени мрежи и програми от бордове на съответните специалности (т.нар. гайдлайн), чрез които лекарят, без значение къде практикува, при колебание в диагнозата веднага да може да внесе симптомите на пациента в програмата и да получи вероятната диагноза или съвет за нейното уточняване и лечение.

Вместо това 30 години по–късно голяма част от работното време на лекаря и сестрата преминава във взиране в падащи менюта, в запълване на квадратчета със статистическа информация, попълване на адреси, ЕГН-та и всякакви щуротии от този род. Категорично: всяка дейност, която отклонява медицинския персонал от основните му задължения – поставяне на диагноза и лечение, е вредна за системата.

Като заключение искам да споделя, че съм оптимист. Разполагаме с много достойни медицински кадри, големи професионалисти, истински идеалисти - "българи от старо време", както обичам да ги наричам. Трябва ни малко повече кураж, много повече единство и самочувствие, за да бъдем успешни.