Спасителните екипи трябва да тренират действия при терористичен акт и да се знае в кои болници трябва да бъдат карани пострадалите

Един от начините за борба с тероризма са високите технологии. Това каза пред специализанти по образна диагностика ръководителят на отделението по анестезиология и интензивно лечение в Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда доц. Николай Младенов. По време на семинар на тема "Спешна радиология" на младежката организация Radiology Together, който се проведе на 2 и 3 юни, той изнесе лекция за действията на медиците при пациенти, пострадали от бомбен терористичен акт.

Доц. Младенов съобщи, че се планира по време на председателството на Европейския съюз от България, в Националния дворец на културата, където ще се провеждат повечето от срещите на върха, да бъде внедрен специален софтуер. Той е разработен от него и математика Георги Петков. Целта на програмата е максимално бързо, в рамките на една минута да се определят пораженията от взрива, което да помогне на медицинските екипи при тяхната реакция.

Екипът, създал уникалния софтуер, използва 4D модели, базирани на архитектурната структура на сградите и синхронизацията на различни модалности, като звук, светлина, температура, време. „Как сме доказали, че работи? Направихме рекапитулация и верификация на шест възможни травми, които могат да се случат в затворено помещение, когато избухне взрив с определени характеристики. Отидохме на полигона на МВР и с високоскоростни камери, снимащи по 7500 кадъра в секунда. Всичко това го свалихме в метрополитена на университета, където площта е 120 на 20 метра. Разиграхме сценарий какво ще се случи ако в определена точка гръмне бомба, съдържаща от 5 до 40 кг. тротилов еквивалент, а в станцията има 240 човека“, обясни доц. Младенов. Той отбеляза, че с помощта на камерите софтуерът преброява хората в помещението и изчислява тротиловия еквивалент. След това изчислява зоните на поражения, разделяйки ги на:

• Черна – с над 98% на поражения, при които смъртта е неминуема
• Червена – с около 55% поражения, където шансът за оцеляване е наполовина
• Жълта - с около 30% поражения
• Зелена – с леки наранявания, при които пациентите могат да ходят сами.

Тази информация отива в рамките на една минута до приемателен център, който дава възможност на медиците да преценят начина на своята реакция при различните пострадали.

Доц. Младенов отбеляза, че софтуерът реално помага да се направи първичен триаж на мястото на инцидента. По думите му, важно е състоянието на пациента да бъде оценено в рамките на 60 секунди. Принципът на триажа е да се окаже максимална медицинска помощ на максимален брой хора. Ето защо усилията на спешните екипи се насочват най-напред към т.нар. спешни и неотложни пациенти. Именно те се извозват с линейките към болниците. „Там обаче може да се появи свръх- или подтриаж. Не може черепно-мозъчно травма да отиде в Първа МБАЛ, където няма неврохирургия. Не може високоспециализирана болница, каквато е Токуда, да бъде затапена от ходещи пациенти с леки травми“, каза още доц. Младенов. Той добави, че след приема в болницата е задължително да се извърши втори триаж, за да се прецени в кои отделения и клиники да бъдат изпратени пострадалите. Според него особено важно е болниците да имат хибридни операционни, в които да има различна апаратура, включително и за образна диагностика. Причината е, че при пациенти с травми на кръвоносните съдове един компютърен томограф може да спести време за диагностика, а това да спаси живота на пострадалия.

В своята лекция доц. Младенов съобщи, че при бомбените атентати най-сериозните травми, които довеждат до смърт, са ампутациите и черепно-мозъчните травми. Той напомни, че при откъснати долни крайници има силна кръвозагуба и поразените рядко оцеляват. „Взривните травми са пет вида. Представете си една огромна маса на принципа на буталото, която избутва и компресира голямо количество въздух. С висока скорост масата удря въздухсъдържащите органи, като белия дроб, средното ухо и дебелото черво. Ако терористът е сложил в бомбата някакви метални предмети, те водят до травми на меките тъкани. След това в резултат на взривната вълна можете да се ударите в стена или стол, което предизвика счупвания или ампутация на крайници. Може отнякъде да падне високоволтов кабел или ако сте в метрото да паднете на релсите и да получите изгаряния. Може да започне да гори пластмаса и да се нагълтате с химични вещества и пушек. Последните травми са психологичните“, заяви специалистът.

Тестове на софтуера са правени също така на база на бомбения атентат на летището в Бургас през 2012 г. и големия взрив в завод за боеприпаси в Горни Лом през 2014 г. „При атентата в Бургас взехме конструкциите на двата рейса и избрахме една произволна точка. Започнахме да движим рейсовете спрямо нея по вертикала и хоризонтала. В един момент ние намерихме точката на взрива, съобразно пораженията по автобусите. Взривът е на 80 см. от предната врата, на метър-метър и половина височина, а лицето на терориста е било обърнато на 15-20 градуса към сградата. След това намерихме пътя на смъртта – т.е. движението на ударната и топлинната вълна“, каза доц. Младенов.

Софтуерът е изчислил, че взривът в Горни Лом е бил 25 000 пъти по-силен, отколкото ударната вълна, при която човек умира – 1200 килопаскала.

Според доц. Младенов в България липсват достатъчно знания за травмите след терористичен акт. Слаби са и познанията за това как да се менажират процесите от момента на инцидента до отиването на пациентите в болницата. По думите му, в много от лечебните заведения няма цялата необходима апаратура за лечение на някои специфични травми. Той добави, че е много е важно да се знае кои са приемащите болници и че е необходимо спасителните екипи да тренират поведение при терористичен акт.