Проектът IMODI във Франция събира туморни клетки от пациенти, от тях се правят 3D модели за опити с нови терапии. Резултатите от клиничните опити ще бъдат обявени през 2020 г.

На 7-ми юни 2017 г., в София се проведе първият форум от поредицата събития „Училище за персонализирана медицина“ на тема „Персонализирана медицина: молекулярна диагностика в онкохематологията – реалност, възможности и предизвикателства“.

Темата „Приложението на 3D биопринтинг за проучвания на рак и клетъчно-базирани модели “ беше представена от проф. Колин МакГъкин – председател и CSO на CTIBIOTECH и президент на Cell Therapy Research Institute, Лион, Франция. 

В центъра в Лион с помощта на биореактори се развиват 3D култури на различни клетки.  Вземат се здрави клетки, от които след това се отглеждат различни култури със „скеле“.  Културите се отглеждат в биореакторите, за да се получи 3D модел на дадена тъкан. След това тя се изважда, за да се анализира активността на клетките.  Един от основните проблеми с отглеждането на тъкани е, че процесът е много бавен, отбелязва проф. МакГъкин. Специалистите в центъра се опитват да ускорят този процес. В момента се опитват да разработват различни видове тъкани за различни органи, които да бъдат тествани с лекарства.

През 2013 г. Във Франция стартира националният проект IMODI, който обединява научни звена и компании с цел да се събират туморни клетки от пациенти от цялата страна.  Общата стойност на проекта е 41 млн. евро, като френското правителство участва с 13,4 млн. евро. 

Специалистите от екипа на CTIBIOTECH поставят клетките в биореакторите, за да създадат 3D модели на тъкани. Основната идея е да се създаде един 3D тумор от даден пациент, след това той се разделя на части и от тях специалистите се опитват да отгледат колкото е възможно повече микротумори. Така едновременно върху тумора се тестват много различни лекарства, за да се открие подходящото за всеки пациент.

Микроклиматът на раковия тумор е изключително комплексен, като се променя през цялото време. В различните видове тумори има съвсем различни видове клетки. Целта на проекта е в лабораторията да се създадат микротумори, които след това се дават на фармацевтичните компании и на изследователските центрове в болници и университети, където върху тях се тестват различни лекарства.

Проф. МакГъкин бе любезен да обясни целите на проекта IMODI пред CredoWeb.

-        Проф. МакГъкин, какво представлява проектът IMODI?

Целта на проекта IMODI е ускоряване на процеса, при който се откриват точните лекарства за рак за всеки отделен индивид. В миналото хората са лекувани като една група от онкоболни – с рак на гърдата, рак на черния дроб или рак на простатата. Бъдещето на терапиите обаче е в това да се опитаме да разделим туморните заболявания на групи и в самите групи  пациентите отново да бъдат разделени на групи. След това процедурата е следната – взема се материал от тумор от отделен пациент, изпраща се в нашата лаборатория, ние го разделяме на части, като от един тумор правим 100 еднакви такива. Целта ни е да можем да изпробваме върху тях колкото се може повече лекарства в различни комбинации, за да открием правилната за дадения пациент. Целта ни е да открием специфична терапия за дадения пациент, вместо да чакаме 6 месеца, за да установим дали стандартната действа.

-        Представихте технологията на 3D биопринтинг.  Тя ли е основния метод, с който тествате туморите?

Всъщност можем да го направим и на ръка. Вземаме тумор от пациент и го разделяме на 100 части в лаборатория, за да го тестваме. Процесът обаче е доста бавен, а ние искаме да го ускорим, защото при онкоболните най-важна е бързината, с която ще получат терапия. Ние не искаме да чакаме 3 месеца, за да открием кое е правилното лечение за конкретния пациент. Защото дотогава туморът ще е нарастнал. Затова идеята е да се чака не повече от 2 седмици, след което да могат да се тестват лекарствата върху тумора. И след 4 седмици вече да имаме отговор.

-        Как събирате клетките?

Вземаме тумори от пациенти от цяла Франция.  Разделяме ги и ги оставяме да нарастнат в нашия изследователски център в Лион. Изчакваме малко повече от 2 седмици, за да може биоматериалът и клетките да се смесят и да образуват връзки.  Много често в процеса на тестването работим с фармацевтични компании, изследователски центрове, университети, които създават нови лекарства. Предоставяме им нашата система, за да могат да тестват лекарствата.

Целта ни е да тестваме както стандартни методи, така и нови методи, за да можем да разделим нашите пациенти. Ако един човек реагира на нормалната терапия – отлично, защото тя е много по-евтина. Пациенти с „по-трудни“ тумори обаче реагират на новите терапии.

В момента правителствата се страхуват да плащат за нови терапии, защото са много скъпи и защото не могат да ги предложат на всеки пациент да ги пробва. Ние искаме да им предложим нов начин, по който се определя дали пациентът е подходящ за дадената терапия.

-        За всички видове тумори ли става въпрос?

Засега работим само с 10 вида тумори.

-        Имате ли вече конкретни резултати?

Това е нов проект, който се финансира от френското правителство и продължава до 2020 г. Сега сме във фазата на тестването на лекарствата. От следващата година започваме работа с пациенти на базата на резултатите. В болниците вече се правят клинични изпитания, но няма да бъдат обявени резултати преди края на проекта.

Проектът е национален, финансира се от френското правителство. В него участват 14 университетски болници във Франция, 6 малки компании и 6 много големи компании.

Бихме искали обаче повече хора в Европа да се включат. Затова си сътрудничим с някои специалисти от България, за да се опитаме да разширим проекта и във вашата страна.

Автор Петя Дикова