Състоянието е тема на научен симпозиум, организиран от Дружеството на кардиолозите в София

Сърдечната недостатъчност заема водещо място в общата смъртност от сърдечно-съдови заболявания. Тя представлява сериозно хронично заболяване, при което сърцето не може да изтласква достатъчно кръв, за да отговори на нуждите на тялото. Сърдечната недостатъчност заема водещо място в общата смъртност от сърдечно-съдови заболявания. Затова тя стана тема на научен симпозиум, организиран от работната група по сърдечна недостатъчност и кардиомиопатии към Дружество на кардиолозите в България, който ще се проведе на 9 и 10 юни 2017 г. в гр. София, Хотел Експо, бул. „Цариградско Шосе” 149. Темата на симпозиума е „Остра, хронична сърдечна недостатъчност и кардиомиопатии – нови предизвикателства в диагностиката и лечението“.

Сред най-често срещаните причини за сърдечна недостатъчност в Европа са коронарна болест на сърцето, инфаркт на миокарда, вродени сърдечни дефекти, увреждане на сърдечните клапи, предсърдно мъждене. Един от четири пациенти със сърдечна недостатъчност умира до 1 година, а всеки втори – до 5 години след поставяне на диагнозата. „В България няма публикувани данни от цялостен национален регистър на болните със сърдечна недостатъчност. Смятаме, че над 140 хиляди са пациентите, които живеят със сърдечна недостатъчност, а над 20 хиляди са смъртните случаи от това заболяване годишно, което представлява около 18% от всички смъртни случаи“, каза преди форума доц. Пламен Гацов от II-ра МБАЛ в София.

Основното предизвикателство, пред което са изправени институциите и лицата, отговорни за предоставянето на здравни грижи и определянето на политиката, е как да се удължат годините на живот в запазено здраве. Инвестициите в нови здравни технологии, които намаляват смъртността и удължават годините живот в запазено здраве подобряват не само здравните, но и демографските показатели в национален план. „Инвестициите в центрове за инвазивна кардиология, които започнахме преди години, бяха определени като разход, който в следващите години доведе до значително намаление на смъртността от инфаркт на миокарда“, каза проф. Арман Постаджиян от УМБАЛ „Св. Анна“ в София. 

В условията на демографска криза и отрицателен естествен прираст намаляването на смъртността оказва благоприятен ефект върху демографските показатели. „Въвеждането на новите здравни технологии в лечението на сърдечната недостатъчност променя живота на пациентите и може да намали с 20% риска от сърдечно-съдова смърт и хоспитализация. Ранната диагностика и лечение на сърдечната недостатъчност са от съществено значение за удължаване живота на пациентите и подобряване на неговото качество.Това води като цяло до подобряване на здравните и респективно демографските показатели в тази група пациенти“, посочи проф. Цветана Кътова от Националната кардиологична болница.

„Сърдечната недостатъчност е най-честата причина за хоспитализация при пациентите нaд 65 г. възраст. Хоспитализациите са един от най-силните предиктори за смъртност и огромен икономически разход за здравната система. Около ¼ от всички рехоспитализации са през първия месец, а около 40% са в т.нар. вулнерабилен период до 3-ти месец след изписване. Една от мерките за постигане на тази цел е наличието на приемственост между болничната и амбулаторната кардиологична помощ. Разработването на програми за ранно проследяване на дехоспитализираните пациенти е ефективна мярка в борбата с ненужните хоспитализации и доказала своите ползи. Пациентите, които след изписването биват ранно и адекватно проследявани, имат по-ниска честота на ранните рехоспитализации. Пилотен проект за по-стриктно амбулаторно наблюдение у нас показа, че адекватното проследяване на тези пациенти след изписването им от болница, намалява смъртността и рехоспитализациите над 2,5 пъти само в рамките на 6 мес. Това го прави много ефективен модел с голямо здравно и икономическо значение”, сподели доц. Йото Йотов като се позова на опита от УМБАЛ „Св. Марина“ във Варна.

„Едно от основните предизвикателства в лечението и проследяването на сърдечно-съдовите заболявания и в частност на сърдечната недостатъчност е липсата на национални представителни данни. Те биха дали по-ясна представа за реалната тежест на тези заболявания, както и за ефекта от инвестираните средства и усилия от страна на медицинските специалисти и институциите. Всичко това би подпомогнало изграждането на национална стратегия за контрол на сърдечно-съдовите заболявания“, обърна внимание доц. Иво Петров от Сити Клиник в София.

Сърдечната недостатъчност е сериозно хронично заболяване, при което сърцето не може да изтласква достатъчно кръв, за да отговори на нуждите на тялото. Сред най-често срещаните причини за сърдечна недостатъчност в Европа са коронарна болест на сърцето, инфаркт на миокарда (сърдечен удар), вродени сърдечни дефекти, увреждане на сърдечните клапи, предсърдно мъждене.

Често срещани рискови фактори за сърдечна недостатъчност са диабет, затлъстяване, тютюнопушене и високо кръвно налягане, като всички те са свързвани с водене на начин на живот, характерен за Западните страни.

Въпреки напредъка в медицината през последните 20 години, сърдечната недостатъчност има по-лоша прогноза в сравнение с най-разпространените видове рак и оказва дълготрайно неблагоприятно въздействие върху здравето и качеството на живот на пациентите и техните близки. В световен мащаб между 17 и 45% от пациентите, приети в болница със сърдечна недостатъчност, умират в рамките на 1 година, а повечето умират в рамките на 5 години от поставянето на диагнозата.

Симптомите на задух (диспнея) и силна отпадналост могат да ограничат работоспособността на пациентите или способността им да извършват обичайните си ежедневни дейности, което води до социална изолация, тревожност и депресия.

Разходите, свързани със сърдечната недостатъчност, са много високи за обществото: изразяват се във висока честота на първоначална и повторни хоспитализации и представляват значително бреме за пациентите и техните семействата.Това бреме вероятно ще нараства със застаряването на населението и все по-честото диагностициране на сърдечната недостатъчност.

Въвеждат се нови здравни технологии с доказано превъзходство спрямо общоприетия „златен стандарт“ за лечение с ACE инхибитор, които променят живота на пациентите със сърдечна недостатъчност и могат да намалят с 20% риска от сърдечно-съдова смърт и хоспитализация за сърдечна недостатъчност. Ранната диагностика и лечение на сърдечната недостатъчност са от съществено значение за удължаване живота на пациентите и подобряване на неговото качество. Това води като цяло до подобряване на здравните и респективно демографските показатели в тази група пациенти.

Въпреки нарастващата заболеваемост от сърдечна недостатъчност, проблемът все още не среща достатъчно разбиране и са нужни по-сериозни действия на международно, национално и местно ниво, за да се ограничат последиците от сърдечната недостатъчност за обществото.