Ако институциите  не вземат мерки и не се съобразят с исканията ни,  възможно е да се стигне и до протести, предупреждава председателят на УС на БЛС

- Д-р Грозев, по време на VII Моллови дни във Велико Търново на Управителен и Национален съвет на БЛС излязохте с декларация, че е възможно да се предприемат протестни действия?

- Ако институциите, към които сме се обърнали, не вземат подходящи мерки и не се съобразят с исканията  и становищата, които сме дали, възможно е да се стигне до протестни действия. Решението и декларацията са взети  след Национален съвет на съсловната организация. Най-добре е да няма протест, защото мястото на българските лекари и сестри не е по улиците и площадите.  Място им е в операционните зали, клиниките и кабинетите.

- Защо се стигна до тази ситуация?

- Истината за положението в здравеопазването в настоящия момент, особено с поведението на Надзора на НЗОК и това, че не се изпълнява постигнатото в НРД 2017 г. в неговата текстова и финансова част, както сме се договорили, за нас е проблем. Това е, което притеснява специалистите в извънболничната и болничната помощ. Както казах, не е нормално да постигнем 30 млн. завишение на финансовите средства в извънболничната помощ с цел да подпомогнем дейността - повишен брой регулативни стандарти, брой на медико-диагностични дейности, лабораторна и образна диагностика, а в следващия момент да получаваме информацията, че направленията не стигат. На всичко отгоре, след това колегите ни са преследвани за това, че са получили неправомерно суми, което не отговаря на постигнатото чрез НРД 2017 г.

За болничната помощ положението е същото.  Не може да се получи информация от финансово бюджетния отдел на НЗОК, че средното месечно заплащане в болнична помощ е около 136 млн. и половина, а реално  през системата за електронно бюджетно разплащане да се отчитат средно месечно 129 млн. лв.

- Къде са средствата, след като са договорени?

- Нормално е да се  зададе въпросът откъде идва тази разлика от 17 млн. лв. Ако това е така и е създаден буферен механизъм в болничната помощ, защо той не се използва, за да доведе до спокойствие и сигурност в системата на болнична и извънболнична помощ? Ние не знаем къде са тези пари! Това са въпросите, които повдигнахме на Управителен и Национален съвет на БЛС. Не е само това, има и вътрешни указания, които не кореспондират с нормативните уредби и с текстовата част, която е постигната в НРД.

Има ситуации, които продължават вече години наред. Над 400-450 млн. лв. е дефицитът в НЗОК априори, още когато се формира бюджетът. Имаме задължения от около 250 млн. лв., които са към чуждестранни каси, около 170 млн. лв., които са в лекарствена политика. Сумите, които са изработени, са отчетени и приети от касите, но не е платено на лечебните заведения. В същия момент болниците, които са на областно и общинско ниво, не са в състояние с приходите, които получават от касата, да покриват дори фонд „Работна заплата“.  Хората не могат да заплатят на специалистите си, за какво обслужване и качество да говорим тогава?

- Как се справят болниците ?

-  Факт е, че в България  достъпът до медицинска помощ е един от най-лесните. Истината е, че болниците на 21-о – 22-о число започват да прекъсват плановия прием, за да могат да влязат в бюджетите.  Кой тогава не осигурява нормалния достъп до медицинска помощ? Говорим за ситуация, в която НЗОК дължи почти 34 млн. лв. на болниците, а над 53% от тези пари са за спешност. Как става така? Кой е този, който ще върне спешен пациент? Не е върнат болен, но не само че не е върнат, а е и обслужен и излекуван. А на всичкото отгоре, за него не е платено.

- Как ще коментирате изказването на здравния министър, че  управителите на областни и общински болници трябва да вземат пример от мениджмънта на частните лечебни заведения?

- До известна степен мога да разбера изказването на здравния министър по простата причина, че лечебните заведения с частна собственост реализират печалби. Само че мениджмънта на подобно заведение, при положение, че те не са регистрирани по Закона за обществени поръчки /ЗОП/, при условие,  че връщат ДДС към бюджетите си,  при условие, че има и доплащане в тези лечебни заведения – мениджмънтът е малко по-лесен. Това са 111 болници в България, които разполагат с по-малък леглови фонд и потенциал от една областна, а да не говорим за университетска болница с  над 1000 легла, в които работят над 450 лекари и още толкова сестри. 

До известна степен има резон в изказването на министъра, но добре би било да се улесни възможността за творчество в управлението и на големите болници. Самият министър го доказа при управлението на ВМА. Съумя да свали един огромен дефицит, които беше натрупан, до оптимален минимум. Нужно е да се обърнем сериозно и да видим дали тези лечебни заведения, които имат държавна или общинска собственост, в дейността си са поставени при еднакви условия, както частните.  Ето – имаме 34 млн. лв. неразплатени средства към болници, а в същото време обвиняваме мениджмънта на болниците.

Там, където има съмнения за проблеми, има начини и процедури за доказване. БЛС никога не е бил против всеки да получи заслуженото. Ние сме за контрола и спазване на законността. Искам обаче да се обърна  и към останалите участници и да попитам: С каква законност и морал останалите 34 млн. лв. стоят неразплатени към болници от страна на НЗОК и нейния Надзорен съвет? Кой закон използва НЗОК, за да оправдае поведението си за тези средства?  Кога ще  получим този отговор, и то пред обществото?

- Как може да се подобрят нещата в сектора?

- Един от начините да се направи реформата е да се спре с разкриването на нови лечебни заведения, но не и на дейности. От нас се искаше да предложим действия – ето това е първата стъпка. Въвеждането на мораториум и да не са позволява да се разкриват нови лечебни заведения, за да се дели и без това оскъдния бюджет за здраве в България,  за да се финансират колкото може повече частни заведения.

- Какво се случи с вноските, които държавата трябва да покрива?

- Ние нямаме нищо напротив здравноосигурителните вноски, за които държавата отговаря – тези за деца, пенсионери, държавни служители, да бъдат съкратени в рамките на 5 години, в тези години да се покрие 50% -я дефицит. Държавата обаче реши, че това трябва да стане в период от 10 години и да е  5%,  и то върху минималната работна заплата. Ето това е риторичният въпрос - кой не довнася в бюджета за здравно осигуряване средства, а в същото време ни се карат, че едва ли не сме престъпници  и крадем средства.

- Има ли светлина в тунела на българското здравеопазване?

- Доста са завоите. Не се шегувам и донякъде съм оптимист. Усеща се желание от страна на немалко от управляващите да се вслушат в гласа на разума, който се споделя от БЛС. Имаме нормален диалог с МЗ, надявам се, че ще запазим  такъв с НЗОК.  Това, което ние предлагаме,  не е само в защита на българските лекари и сестри, а е в защита на цялото ни общество, защото лекари и пациенти се намират в една лодка. 

Интервю на Гергана Стоянова