Публикуван във в. Словото днес, 30 (801), 08.10.2015, год. ХІХ, стр. 3

Дълго зреят в съзнанието ми следващите редове, много преди трагедията в редакцията на френския вестник „Шарли Евдо”. Написах ги, когато новината още бе гореща. Поради технически причини публикуването на текста се забави. Връщам се към него сега, когато се отбелязва годишнина от кървавото събитие.

Мисля си - трагедията трябва да е повод за размисъл. Да се поучим. За съжаление цената в случая е висока, много висока, възможно най-високата – човешки живот. И то не един! Като лекар, като пишещ и като човек не оправдавам убийството под каквато и да е форма, в името на каквато и да е идея, защото животът е най-голямата ценност, която се случва на човека само веднъж и никой няма право да му отнема този уникален дар! По никакъв начин и по никакъв повод!!!

Ще ми се да направя дисекция на случилото се, за да потърся корена на злото или поне вирусът, който го е предизвикал, да го погледна и „от другата страна“ – Свободата на Словото, която се изражда в свободия.

Според мен пролятата кръв измести спора. Видя се трагедията, която е безспорна, но не се отчете провокацията и незачитането на чуждите вълнения, убеждения и чувства. В крайна сметка демокрацията, на която първото и най-силно средство е Свободата на Словото, точно това изисква – съобразяване и почитане на всеки и неналагане на себе си над другия под каквато и да е форма, в името на каквато и да е цел! Не трябва да се злоупотребява с вярата, ценностите и убежденията на хората, където и да е по света, в случая на мюсюлманите – загатна го деликатно и папа Франциск по повод случилото се в Париж. И най-невинната закачка с вярванията на тези хора, за които Аллах и Мохамед са светини, по-ценни от техния и чуждия живот, дълбоко ги наранява и провокира. Защото в случая не става дума за Свобода, каквато и да е тя, и за невинен хумор, а за подигравка и обида. Без да съм вярващ, всяко посегателство върху Христос ще ми бъде неприятно. Няма да размахам пистолет, но във всички случаи ще реагирам с перото и съвестта си. А всеки реагира, както може. Лошото е, че в случая се реагира с изстрели и пролята кръв. Преди няколко години се разрази скандал с карикатури на Мохамед, мисля, че бе в Холандия. Публикуваното в холандските медии ми прозвуча некоректно и нелепо. Помислих си, че скандалът е прелюдия към нещо по-сериозно, ако не си вземат поука самозабравилите се псевдо- радетели на Свободата. За съжаление излязох прав – доказа го кървавият инцидент в Париж. Дори ниско интелигентният човек спазва един принцип в общуването, за да не провокира скандал и да не нарани – да не дразни другите с неуместни закачки по вълнуващите ги въпроси. И това не е израз на ограничаване на Свободата, а на най-елементарна деликатност, възпитание и уважение към другия. Във всички случаи, ако го направи, е отклонение от нормата, израз на лошо възпитание, на неделикатност, защо не – и на разюзданост и агресивност.

Искам да напомня - хуморът е фино и деликатно нещо, не е за всеки, дори за карикатуристите от „Шарли Евдо”. Може да развесели, може да разобличи грозното и да промени света, но може и да нарани, когато е използван неуместно. Карикатурите, доколкото ги видях от телевизора, не се отличаваха с особена находчивост, остроумие, художественост и интелигентност. По-скоро навяваха усещане за надменност, безцеремонност и арогантност и в крайна сметка - на самозабравила се безкритичност.

Не трябва да се определя Свободата във всичките й форми и изяви само от нашата европейска и американска гледна точка и да се налага като норма за демократичност на света. Не трябва да се възприема като неподлежаща на обсъждане висша ценност, която трябва да се реализира на всяка цена с всички възможни средства, несъобразена с различните реалности и изискванията на живота по различните географски ширини. Което за европейците и американците е добро, за други народности не е. Ще дам примера с аборигените, с племената от поречието на Амазонка и централна Африка, някои от които все още са в каменния век, ходят с препаските, живеят в землянки и ловуват с лъкове и копия! Това, което е съществено за хората от Европа и Америка, е без значение за други народи тъй като живеят при други условия, възпитани са при други обстоятелства и имат друга история, различен социален и интелектуален път, други традиции и представи за смисъла на живота и смъртта. Тяхната социална организация с вожд, шаман и покоряващи им се членове на племето в голяма степен е форма за оцеляване в суровите условия, в които са обречени да живеят и към които са се адаптирали в продължение на векове. Механичното налагане върху тях на нашите представи за ценностите израждат Свободата в самоцелна и безотговорна свободия. Свободата не трябва да е цел, а средство за постигане на благородни и възможни цели. Защото, както се вижда от примера, има и невъзможни цели, поне на настоящия етап на развитие на някои нецивилизовани племена и народи.

И още два примера за изродената Свобода на Словото – самоубийството на медицинската сестра, която, подведена от папарак, е дала по телефона информация за състоянието на английската принцеса, преди да роди английския престолонаследник. С цената на един човешки живот бе заплатена псевдо-свободата на Словото, която счита, че в мас-медиите може да се пише и споделя всичко, дори и най-интимните и съкровенни чужди преживявания, заснети „през ключалката“ от папараците. Следващият британски пример – смъртта на лейди Даяна, която загина, преследвана от папараци. Тук цената бе три живота – нейния, на приятеля й и на шофьора.

От всичко казано следва логичният въпрос – Свобода ли е несъобразяването и навлизането в личното пространство на другия, който се превръща често в потърпевш? Въпрос с ясен отговор – НЕ Е! И като не е – какво е? Категорично – свободия! Това е и голямата отговорност на пишещите и на мас-медиите – да опазят себе си и своите читатели от свободията на Словото. Проблемът е в мярката, границата между истинската Свобода и свободията, а тя зависи от морала на пишещия и на публикуващия го. Това е тяхната Голяма отговорност пред читателите и обществото. Ако преминат границата и навлязат в тресавището на свободията, цената често е разбити съдби и погубени животи! Пред пролятата кръв и отлетял живот всичко губи смисъла си. Дори самата Свобода.

Повече от проф. Коларов вижте на личния му сайт: www.kolarov.bg