Ще привлечен младите с добро продължаващо обучение. Можем да върнем ексклузивните си връзки с пациентите с професионални дентални съвети, твърди председателят на съсловната организация

- Д-р Шарков, през последните 20 г. бяхте зам.-председател, главен секретар, председател на БЗС. Преди броени дни отново  бяхте избран за председател. Какво толкова тясно Ви свързва с тази организация?

- БЗС е не просто организация, БЗС е институция. Създадена след освобождението на България от Османско владичество, претърпяла забрана през годините на комунизма и възродена от група приятели, колеги и ентусиасти. Именно с тези колеги поставихме основите и започнахме да градим организацията, за да може днес с гордост да кажем, че БЗС е лицето на българския зъболекар. БЗС е една трета от съзнателния ми живот. Със страст и упование в колегите, с болка и разочарование, в мигове на върховна радост съм отдал десетки хиляди часове, хиляди дни и десетки години на неговото изграждане и утвърждаване. БЗС е моето семейство, моята кауза. Борил съм се много, за да бъде възприета нашата организация сериозно от играчите на голямата сцена, както и да се превърне крайъгълен камък за оралното здраве в България.

- В  предизборното си обръщение във Facebook написахте, че искате БЗС да бъде съсловна организация на една богоизбрана професия. Това плод на емоции ли е или наистина имате някакви сериозни основания да го мислите?

-Да, точно така, богоизбрана професия е. Малцина са тези, които могат да премахват болката – физическа и духовна, да лекуват тялото и душата със своите знания и умения със своята състрадателност и себеотдаване.

- Какво считате за най-значимо постижение на организацията до момента?

- Фактът, че успяхме да превърнем  БЗС в разпознаваем представител на Национално и международно ниво. Мнението и позициите на БЗС се чуват както в българския парламент, така и в европейския, а също и в Световната дентална федерация (FDI). Превърнахме се в сериозен играч, с когото другите да трябва да се съобразяват.

- Какви са най-сериозните предизвикателства пред съсловието?

- Всички лекари по дентална медицина са на чистия частен пазар, който все повече се стеснява. Това означава конкуренция. Добрата конкуренция води до високи стандарти в денталното лечение, високо качество, отлични взаимоотношения пациент – лекар по дентална медицина – обслужващ персонал, удовлетворение от проведеното лечение, добри доходи, непрекъснато усъвършенстване на кадрите, редовна подобряване на техниката и технологиите.

Здравноосигурителната система е задължителна, обществена и солидарна, т. е. който има нужда се възползва от нея. Това от друга страна означава ограничен ресурс. Бюджетът  на обществената организация се определя от  парламента, което е абсурдно. За дентални дейности за 2017 г. е определен бюджет от 147 млн. лева, който може да нарасне при необходимост до 154, 5 млн. Нашето мнение е, че този бюджет (въпреки че успяхме да увеличим пакета за възрастни с още една дейност) е недостатъчен. Пакетът за възрастни трябва да достигне, на първо време като брой и разнообразие на дейностите, пакета, който имаме за децата.

Изключително важна е Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 2 от 2016 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, касаещ дейности по възстановяване функцията на дъвкателния апарат при частично или цялостно обеззъбени възрастни над 65 г., или по-просто казано, осигуряването на възрастните на частични или тотални подвижни протези. Получихме  уверение от МЗ, че за целта са отделени 20 млн. от бюджета на НЗОК. Друг е въпросът какво е мнението на управителя и подуправителя на НЗОК. Дано да се намерят и тези 20 млн. БЗС е готов да започне работа по тази нова дейност.

Какво става с частното здравно (допълнително задължително или доброволно) осигуряване? Нищо! Здравноосигурителните дружества бяха принудени да станат застрахователни. БЗС трябва да е готово да работи и в тази насока, ако законодателят реши да има кардинални промени в тази насока.

В по-глобален план трябва да се подготвяме за дигитализацията на денталната медицина -  роботи, телекомуникации, дистанционна дентална медицина, електронно здравеопазване. Това са  предизвикателствата на XXI век, с които ще се сблъскаме и трябва да сме готови.

- Каква е оценката Ви за кадрите по дентална медицина у нас?

 - За последните 28 г. Министерството на образованието и науката нито веднъж не направи анализ на ситуацията за производството на кадри в денталната медицина. БЗС и трите дентални факултета са в отлични отношения и неведнъж са констатирали този факт. Проблемът е, че такава политика липсва, а отговорността е на Министерството на здравеопазването. Съществуващата наредба не отговаря на реалните условия, в които се развива денталната професия. Миграцията на завършилите кадри се характеризира със струпване на лекари по дентална медицина в големите градове, което от своя страна води до нелоялна конкуренция, дъмпинг на цените, влошаване качеството на денталната помощ и лавина от оплаквания от страна на пациентите. Необходима е ясна стратегия за производство на кадри, за създаване на самостоятелна Наредба за придобиване на специалност в денталната медицина за хармонизиране на разпределението на кадри.

Не трябва да пропускаме и факта, че от 1999 г. БЗС е издал над 1200 сертификата за работа в чужбина. Говори се, че ще се направи опит за създаване на четвърти факултет по дентална медицина, държавен или частен.  Подобна лицемерна бизнес инициатива би преминала всякакви граници!

- Каква ще е политиката Ви спрямо младите дентални лекари?

- За това сериозно трябва да се помисли. След като завършат, те се хвърлят във водовъртежа на частния пазар и  понякога се сблъскват с непреодолими препятствия. Част от тях се обезверяват и поемат пътя на гурбетчиите. Другата част, която остава, полага неимоверни усилия за реализация като наети на процент или заплата в по-големите клиники, а в най-добрия случай продължават семейната традиция във вече създадени от техните родители лечебни заведения. БЗС до този момент не е направил анализ на нуждите, на исканията и вижданията за развитието на професията на младите зъболекари. Решението е в продължаващо професионално развитие чрез организираната от БЗС система за продължаващо обучение. Това трябва да бъде направено час по-скоро. Не споделям оплакванията от страна на колеги, че „младите не се включват в съсловния живот“, защото виждам новата генерация да участва активно в програмата за продължаващо обучение.

- В европейски план в последно време се говори за въвеждане на нови стандарти за зъболечение, както и за дерегулация на регулираните професии. Как ще се отрази това на денталните лекари?

- Да, говори се за нови „правила на играта“ от Международната организация по стандартизация (ISO) и Европейския комитет по стандартизация (CEN). Според мен подобни стандарти/протоколи ще доведат до нови ограничения в професията, ще блокират творческото мислене и отговорните решения при тежките случаи.

Дерегулацията на регулираните професии, т. е. изземване на права и исконните дейности от съсловните организации на тези професии и връщането им към държавния командно-административен начин на управление и/или прехвърляне на правата и дейностите от държавите членки към органите за управления на Европейския съюз. До момента лошите примери са много – почти всеки, който не е архитект, може да отвори архитектурно бюро в различни европейски страни, отнемат се правата на фармацевтите, нотариусите и др.

Тези тенденции са опасни и можем да ги спрем със сериозно лобиране на национално  и европейско ниво чрез Съвета на европейските зъболекари (CED), с железни аргументи и предложения.

- Как гледате на перспективата и у нас да се създаде длъжност дентален хигиенист? В Холандия, във Великобритания тези хора са доста популярни – отварят си собствени кабинети, клиники без наблюдение на дентален лекар.

- Надявам се това никога да не стане. Преди една година по стечение на обстоятелствата присъствах на среща на дентални хигиенисти от Европа и бях потресен от вулгарния им начина на мислене за денталната медицина - изразяваха се с думи като: „дълбаeне, запълване, сметка“ (“drill, fill, bill”). В редица западноевропейски страни този ниско образован персонал продължава да лобира пред политиците за разкриването на техни собствени кабинети. Винаги съм казвал, че когато болестта е при съседите тя ще почука и на нашата врата! За да се  предпазим, не трябва да допуснем създаването на такава длъжностна характеристика в нашата страна, а това е възможно заради популистки или бизнес интереси. Трябва да отстояваме интересите на лекарите по дентална медицина, заедно със сродните дентални асоциации от Европейския съюз.

- Как оценявате риска от превръщането на денталната медицина в чист бизнес?

- Съществен е. Големи корпорации, например дрогериите „BOOTS” във Великобритания, нямащи нищо общо с професията, разкриват вериги от дентални клиники с нает персонал и ниски цени. За качеството няма какво да говорим – сами се досещате! Целта е единствено и само печалбата! Дали в нашата страна няма вече подобни явления? Отново ще трябва да внимаваме за промени на законодателството в наш ущърб.

- Каква ще е стратегията Ви спрямо пациентите?

- Пациентите са основен важен фактор при оценка на риска в нашата професия. Те стават все по-образовани благодарение на медиите и интернет, а може би и все по-подведени от фалшиви новини и коментари в тях. БЗС  като институция трябва да развие политика за правилното популярно дентално образоване на пациентите във всички възрасти, правилни съвети и правила за опазване на оралното им здраве, правилна медийна политика, за да си възвърнем ексклузивните връзки с нашите пациенти.

Интервю на Лиляна ФИЛИПОВА

Визитка

Започва  частна практика през 1990 г. и открива един от първите частни кабинети в София. Изучавал е скандинавския опит в профилактиката на оралните заболявания в Дания. Един от петимата автори на Устава на Съюза на стоматолозите в България (днешния Български зъболекарски съюз). зам. -председател на БЗС като председател на Комисията по рамковото договаряне, председател на БЗС, главен секретар на БЗС. Бил е експерт на СЗО за контрол на ендогенната флуорна профилактика на обществено базиран проект на СЗО, МЗ и пет общини. Реализирал е съвместни научни изследвания и проекти в областта на храненето и флуорната профилактика в Ливърпулския университет и Университета в Лийдс, Великобритания. Бил е член на Комисията по Позитивен лекарствен списък към Министерски съвет, на Комисията по прозрачност на Министерския съвет и член на Висшия медицински съвет към МЗ. Създател и основен автор е на Националната програма за профилактика на оралните заболявания на деца от 0 до 18 годишна възраст. Бил е  консултант на Министъра на здравеопазването на F. Y. R. of Macedonia по профилактика на оралните заболявания. Бил е член, зам.-председател и председател на Комитета за комуникация и подпомагане на членството на Световната зъболекарска федерация (World Dental Federation – FDI) - първият българин избиран в ръководството на FDI в историята ѝ. Бил е  директор в борда на Съвета на европейските зъболекари /Council of European Dentists (CED)/ през двата възможни редовни мандата и  един от петимата му директори. 2011 – 2012: Бях зам. -председател на Комитета за комуникация и подпомагане на членството на Световната дентална федерация (World Dental Federation – FDI). От  2013 – 2015 г. е  президент на Балканското стоматологично общество (Balkan Stomatological Society /BaSS/). Сега е  съветник в Съвета (член на Борда) на Световната дентална федерация (World Dental Federation – FDI). Почетен член на Македонската стоматологична камара.Членува във всички значими наши и световни дентални организации.