Публикация
Помощник фармацевтите настояват за собствена съсловна организация
Колкото по- бързо институциите предприемат реални стъпки в тази посока, толкова по- бързо ще настъпи спокойствие в сектора, ще се върне верният колегиален тон и етичност във взаимоотношенията.
Лиляна Петрова – изпълнителен секретар на Национално сдружение на бакалавър-фармацевтите в България
- Г-жо Петрова, зачеркнати ли са бакалавър-фармацевтите от законовата уредба?
- На пръв прочит - не. Ние сме една от 14-те регулирани професии,реално системата ползва нашите знания,професионален капацитет и присъствие, но от друга страна отношението на институциите към нас, като съсловие не е равнозначно както към други съсловия в здравеопазването. През 2005 г. бе направена терминологична промяна в "Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование“ и беше въведено понятието „Направление на обучение”, с което помощник фармацеветите от специалност „Фармация” бяха поставени в направление на обучение „Здравни грижи”.
Така, помощник фармацевти ”по бързата писта" попадат в едно направление на обучение заедно с медицински сестри, акушерки клинични лаборанти, фелдшери и др.
С тази промяна се ограничават възможностите ни за кариерно развитие и за повишаване на квалификацията ни.
В момента можем да правим магистратура по "Здравни грижи", а не и в областта на фармацевтични грижи, където е базовото ни образование.
Тази и други законови празноти обединиха колеги от цялата страна за защита на професионалните ни права и доведоха до учредяването на Националното сдружение на бакалавър фармацевтите в България през 2008 г. В момента при нас членуват около 1700 бакалавър фармацевти, но общият брой на работещите е около 7 хиляди. Ние не сме регистирани по Закона за съсловните организации, и членството при нас е на доброволен принцип. Но радостното е, че все повече млади колеги подават заявление за членство,които показва решимост и отговорност към професията .
Как беше уреден статутът Ви преди промяната?
Преди това бяхме в Специалност” Фармация”„.
Преди 2005година можехме да надграждаме с магистратура задочно. Но сред присъединяването на България към ЕС тази възможност ни бе отнета напълно. Любопитното е, че една медицинска сестра има право да надгради магистратура „фармацевтичен мениджмънт“, а ние не.
На практика нямаме никаква възможност да се развиваме в областа на фармацията. Нямаме „Наредба за професионалните дейности, нямаме единен електронен регистър, няма регламентиран строг контрол и спазване на етичен кодекс от всички работещи, нямаме възможност за специализация в системата на здравеопазването .
Не е приемливо за част от съсловията тези въпроси да са решени, а за други - каквото е нашето - отговорите да се протакат и отлагат във времето .
Тези факти очертават един „двоен стандарт” на институциите към работещите в здравеопазването .
- Докъде стигат правомощията на помощник фармацевта в момента?
- През годините се преборихме да работим самостоятелно с лекарства, които се отпускат без рецепта - на безрецептурно гише в аптеката или в дрогериите. В дрогерията, което по ЗЛПХМ е здравно заведение, и където се осъществява търговия на дребно с лекарствени средства, което по същество е фармацевтична грижа обаче има право да работи всеки медицински специалист– медицинска сестра, лаборант, фелдшер и др.
Ние сме категорични, че тази дейност трябва да се осъществява от фармацевтични специалисти. В България това са единствено магистър и помощник фармацевтите.
Реален факт е вече и променената ни квалификационна характеристика на специалността, която е осъвременена и отразява образование и професионалният ни капацитет.
Как е уреден въпросът в чужбина?
Регулацията е различна в различните страни. В някои държави те са фармацевтични техници, в други –аптечни помощници. Образованието им също е много различно.
За отбелязване е ,че към момента тези кадри в чужбина са с по- ниско образование,но с повече професионални правомощия.
През 2010 г. имаше Европейска среща на аптечните техници.
В официалният доклад Технологичният институт Атлон предлагат да се промени обучението „така както е направено в България”. Техните стремежи са към регулиране на професията и промени в образованието. Всичко това вече е постигнато в България, където помощншк фармацевтите са кадри с висше образование и са в списъка на регулираните професии. Излиза, че в Европа ни дават за пример и се стремят към това, което имаме от години. А в България институциите се правят, че не съществуваме.
Когато търсим промяна, в институциите се оправдават с примери от Европа и с Европейсти директиви. За всеки добре информиран не е тайна е, че директивите важат за хора, които искат да работят в приемна страна. Нашата цел е да уредим статута си в България. Европейските директиви не обсъждат обучението на аптечни техници или помощник фармацевти.
Истината е, че системата без нас не може. Казват го и политиците, и магистър фармацевтите, и институциите . След като не може без нас, да направят логичните неща, да се направят законодателни промени,които да отразяват нашето реално присъствие и професионален капацитет и ангажименти в аптечният сектор.
- Кои са логичните стъпки, които трябва да се предприемат?
- Проблемът е, че ние сме доброволна професионална, а не съсловна организация.
Като такива, когато искаме среща с представители на институциите, понякога се налага да чакаме с дни и месеци да ни обърнат внимание. Отричахме задължителното членство и искахме да покажем, че доброволният принцип е най-истински.
В българските условия обаче това се оказа малко Донкихотовска битка.
Не си ли съсловна организация - няма кой да те чуе.
Много сериозно сме поставили въпроса за създаване на съсловна организация, каквито имат лекарите, зъболекарите и магистър фармацевтите. По този начин ще получим достъп до информация, ще участваме равноправно в работни групи и гласът ни ще се чува в Народното събрание. В момента научаваме от медиите какво се ”крои„ за нашата професия. Това е абсолютна неравнопоставеност.
Държа да подчертая, че никакъв случай не търсим конфронтация с когото и да било, още по- малкото с Българския фармацевтичен съюз. Напротив, ние сме техният най-естествен партньор. Колкото по-бързо го прозрем, толкова по-бърз ще бъде пътят на сближаване на нашите позиции, за да можем да защитим фармацевтичния сектор.
Всяко съсловие в здравеопазването трябва да има собствени организация и регистър.
В това отношение вярваме, че колегите от БФС ще ни подкрепят, така щото ние, също като тях, да постигнем подобаващата и пологащата ни се национална представителност.
Нуждаем се и от Наредба за професионалните дейности, която да регламентира какво можем да вършим самостоятелно и какво под контрол. Заедно с юристи сме си направили труда да разработим такава наредба, но тя няма да види бял свят, защото не сме съсловна организация.
Мястото ни не е в Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ). В момента там членуват освен медицински сестри , но и фелдшери, акушерки, клинични лаборанти и рехабилитатори и др. Тези медицински специалисти искат да излязат от организацията. Въпреки „скоростните” промени, които тази организация направи в УС през май 2016г., включвайки повече акушерки и фелдшери в състава си.
Не е естествено медицинска сестра да представлява фелдшерите например, или обратното. Една професия може да има добро национално представителство, самоуправление и развитие, само и единственно, ако нейните проблеми и варианти за решение в детайли се представят от пряко ангажираните съответни специалисти.
Както впрочем е с лекари, стоматолози, магистър фармацевти.
За проблемите на сестринството думата имат само медицинските сестри.
За проблемите на акушерките например помощнит фармацевтите не знаят нищо и затова нямат думата .
Вие представятели си – председател на лекарите да е магистър фармацевт или стоматолог да е председател на УС на магистър фармацевтите?!
Това са законодателни аномалии, или по- точно несъвършенства, срещу които сме решени да се борим .
И не сме сами.
От 16.06.2015г. сме в коалиционно споразумение с:
- Алианс на Българските акушерки
- Асоциация на физиотерапевтите
- Съюза на зъботехниците в България
- Сдружение на медицинските фелдшери в България
Това са все специалисти, без които сектор здравеопазване не може да функционира и е безсмислено да се спори кой е по- важен и многоброен.
Всички са важни и държавата е на ход да покаже, че за всички е майка, а не мащеха за някой от тях.
И колкото по- бързо институциите предприемат реални стъпки в тази посока, толкова по- бързо ще настъпи спокойствие в сектора, ще се върне верният колегиален тон и етичност във взаимоотношенията. И вместо безмислени спорове „ кое съсловие е по- златно”, ще имаме време за следдипломни обучения, време за повишаване на квалификацията, време за обмяна на професионален опит с колеги от други държави. Ето това си струва усилията .
Всичко това ще има реален принос за по-доброто обслужване на пациентите. И не на последно място - ще повиши професионалното самочувствие и авторитет на всички работещи в системата на здравеопазване.
Коментари