Публикация

Помощник фармацевтите настояват за собствена съсловна организация

Колкото по- бързо институциите предприемат реални стъпки в тази посока, толкова по- бързо ще настъпи спокойствие в сектора, ще се върне верният колегиален тон и етичност във взаимоотношенията.


Лиляна Петрова – изпълнителен секретар на Национално сдружение на бакалавър-фармацевтите в България

- Г-жо Петрова, зачеркнати ли са бакалавър-фармацевтите от законовата уредба?

- На пръв прочит - не. Ние сме една от 14-те регулирани професии,реално  системата ползва нашите знания,професионален капацитет и присъствие, но от друга страна  отношението на институциите към нас, като съсловие не е равнозначно както към други съсловия в здравеопазването. През 2005 г. бе направена терминологична промяна  в "Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование“ и беше въведено понятието „Направление на обучение”, с което помощник фармацеветите от специалност „Фармация” бяха поставени в направление на обучение „Здравни грижи”. 

Така, помощник фармацевти ”по бързата писта" попадат в едно направление на обучение заедно с медицински сестри, акушерки клинични лаборанти, фелдшери и др.

С тази промяна се ограничават  възможностите ни за кариерно развитие и за повишаване на квалификацията ни.

В момента можем да правим магистратура по "Здравни грижи", а не и в областта на фармацевтични грижи, където е базовото ни образование.

Тази и други законови празноти обединиха  колеги от цялата страна за защита на професионалните ни права и доведоха до учредяването  на Националното сдружение на бакалавър фармацевтите в България през 2008 г. В момента при нас членуват около  1700 бакалавър фармацевти, но общият брой на работещите е около 7 хиляди. Ние не  сме регистирани по Закона за съсловните организации, и членството при нас  е на доброволен принцип. Но радостното е, че все повече млади колеги подават заявление за членство,които показва решимост и отговорност към професията .

Как беше уреден статутът Ви преди промяната?

Преди това бяхме в Специалност” Фармация”„.

Преди 2005година  можехме да надграждаме с магистратура задочно. Но сред присъединяването на България към ЕС  тази възможност ни бе отнета напълно. Любопитното е, че една медицинска сестра има право да надгради магистратура  „фармацевтичен мениджмънт“, а ние не.

На практика нямаме никаква възможност да се развиваме в областа на фармацията. Нямаме „Наредба за професионалните дейности, нямаме единен електронен регистър, няма регламентиран строг контрол и спазване на етичен кодекс от всички работещи, нямаме възможност за специализация в системата на здравеопазването .

Не е приемливо за част от съсловията тези въпроси да са решени, а за други - каквото е нашето - отговорите да се  протакат и отлагат във времето .

Тези факти очертават един „двоен стандарт” на институциите към работещите в здравеопазването .

- Докъде стигат правомощията на помощник фармацевта в момента?

- През годините се преборихме да работим самостоятелно с лекарства, които се отпускат без рецепта - на безрецептурно гише в аптеката или в дрогериите. В дрогерията, което по ЗЛПХМ  е здравно заведение, и където се осъществява търговия на дребно с лекарствени средства, което по същество е фармацевтична грижа обаче има право да работи всеки  медицински специалист– медицинска сестра, лаборант, фелдшер и др.

Ние сме категорични, че тази дейност трябва да се осъществява от фармацевтични специалисти. В България това са единствено магистър и помощник фармацевтите.

Реален факт е вече и променената ни квалификационна характеристика на специалността, която е осъвременена и отразява образование и професионалният ни  капацитет.

Как е уреден въпросът в чужбина?

Регулацията  е различна в  различните страни. В някои държави те са фармацевтични техници, в други –аптечни  помощници. Образованието им също е много различно.

За отбелязване е ,че към момента тези кадри в чужбина са с по- ниско образование,но с повече професионални правомощия.

През 2010 г. имаше Европейска среща на аптечните техници.

В официалният доклад Технологичният институт Атлон предлагат да се промени обучението „така както е направено в България”. Техните стремежи са към регулиране на професията и промени в образованието. Всичко това вече е постигнато в България, където помощншк фармацевтите са кадри с висше образование и са в списъка на регулираните професии. Излиза, че в Европа ни дават за пример и се стремят към това, което имаме от години. А в България институциите се правят, че не съществуваме.

Когато  търсим промяна, в институциите се оправдават с примери от Европа и с Европейсти директиви. За всеки добре информиран не е  тайна е, че директивите важат за хора, които искат да работят в приемна страна. Нашата цел е да уредим статута си в България. Европейските директиви не обсъждат обучението на аптечни техници или помощник фармацевти.

Истината е, че системата без нас не може. Казват го и политиците, и магистър фармацевтите, и институциите . След като не може без нас, да направят логичните неща, да се направят законодателни промени,които да отразяват нашето реално присъствие и професионален капацитет и  ангажименти в аптечният сектор.

- Кои са логичните стъпки, които трябва да се предприемат?

- Проблемът е, че ние сме доброволна професионална, а не  съсловна организация.

Като такива, когато искаме среща с представители на институциите, понякога се налага да чакаме с дни и месеци да ни обърнат внимание. Отричахме задължителното членство и искахме да покажем, че доброволният принцип е най-истински.

В българските условия обаче това се оказа малко Донкихотовска битка.

Не си ли съсловна организация - няма кой да те чуе.

Много сериозно сме поставили въпроса за създаване на съсловна организация, каквито имат лекарите, зъболекарите и магистър фармацевтите. По този начин ще получим достъп до информация, ще участваме равноправно в работни групи и гласът ни ще се чува в Народното събрание. В момента научаваме от медиите какво се  ”крои„  за нашата професия. Това е абсолютна неравнопоставеност. 

Държа да подчертая, че никакъв случай не търсим конфронтация с когото и да било, още по- малкото с  Българския фармацевтичен съюз. Напротив, ние сме техният най-естествен партньор. Колкото по-бързо го прозрем, толкова по-бърз ще бъде пътят на сближаване на нашите позиции, за да можем да защитим фармацевтичния сектор.

Всяко съсловие в здравеопазването трябва да има собствени организация и регистър.

В това отношение вярваме, че колегите от БФС ще ни подкрепят, така щото ние, също като тях, да постигнем подобаващата и пологащата ни се национална представителност.

Нуждаем се и от Наредба за професионалните дейности, която да регламентира какво можем да вършим самостоятелно и какво под контрол. Заедно с юристи сме си направили труда да разработим такава наредба, но тя няма да види бял свят, защото не сме съсловна организация.

Мястото ни не е в Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ). В момента там членуват освен медицински сестри , но и фелдшери, акушерки, клинични лаборанти и рехабилитатори и др. Тези медицински специалисти искат да излязат от организацията. Въпреки „скоростните” промени, които тази организация направи в УС през май 2016г., включвайки повече акушерки и фелдшери в състава си.

Не е естествено медицинска сестра да представлява  фелдшерите например, или обратното. Една професия може да има добро национално представителство, самоуправление и развитие, само и единственно, ако нейните проблеми и варианти за решение  в детайли се представят от пряко ангажираните съответни специалисти.

Както впрочем е с лекари, стоматолози, магистър фармацевти.

За проблемите на сестринството думата имат само медицинските сестри.

За проблемите на акушерките  например помощнит фармацевтите не знаят нищо и затова нямат думата .

Вие представятели си – председател на лекарите да е магистър фармацевт или стоматолог да е председател на УС на магистър фармацевтите?!

Това са законодателни аномалии, или по- точно несъвършенства, срещу които сме решени да се борим .

И не сме сами.

От 16.06.2015г. сме в коалиционно споразумение с:

- Алианс на Българските акушерки

- Асоциация на физиотерапевтите

- Съюза на зъботехниците в България

- Сдружение на медицинските фелдшери в България

Това са все специалисти, без които сектор здравеопазване не може да функционира и е безсмислено да се спори кой е по- важен и многоброен.

Всички са важни и държавата е на ход да покаже, че за всички е майка, а не мащеха за някой от тях.

И колкото по- бързо институциите предприемат реални стъпки в тази посока, толкова по- бързо ще настъпи спокойствие в сектора, ще се върне верният колегиален тон и етичност във взаимоотношенията. И вместо  безмислени спорове „ кое съсловие е по- златно”, ще имаме време за следдипломни обучения, време за повишаване на квалификацията, време за обмяна на професионален опит с колеги от други държави. Ето това си струва усилията .

Всичко това ще има реален принос за по-доброто обслужване на пациентите. И не на последно място - ще повиши професионалното самочувствие и авторитет на всички работещи в системата на здравеопазване.  

Коментари