Малко лични наблюдения за тенденция, която не ми харесва в България в професионалното съсловие на Физиотерапевтите.

Това е въпрос, който ме вълнува от известно време.

Докато бях масажист, който не е чувал за научен метод, за критично мислене,  за етично практикуване на професията- този въпрос, може би никога нямаше да ми хрумне. Но аз вече не съм масажист, не съм и студент. Вече съм физиотерапевт и като такъв, имам моралното и етичното задължение да внимавам какво говоря/ пиша. Ако следите блога ми (или го откривате с тази статия) ,сигурно ще забележите, че съдържанието и броя на статиите се променя  количествено и качествено през годините.

В началото темите са насочени към масажа, към мануалната терапия, към анатомията. Постепенно в статиите все повече навлизат думичките: “неврология”, “ортопедия”, “рехабилитация”, “кинезитерапия”, “физиотерапия”. Тази промяна в съдържанието на нещата, които се публикуват тук, свидетелства за еволюцията ми като терапевт: в началото масажист, после студент, а сега вече млад и развълнуван от науката терапевт. Някак си, ентусиазъмът  не успря да ме напусне, а напротив, канализира се още  повече! От доста време мисля да направя една специална  секция за статиите, които преди години съм смятал за истина и за нещо невероятно, а сега намирам за остарели,овехтели неща, които трябва да се приберат в килера. Това е напълно  нормално нещо… поне за мен, на този етап.  В науката има феномен, който се нарича  “полуживот на знанието/фактите”. Един съвременен терапевт трябва да знае, че нещата, които  е учил, след 5-10-15 години може би няма да са истина и това важи за всяка една професия. Знанието, което трупаме, нараства толкова бързо! Не можем да игнорираме това!

 Имам чувството, че в България, това не се взима предвид!

Такива наблюдения имам:

• завършва терапевтът и използва  знанията си от формалното образование
• може да избере да чете  някакви учебници
• може да реши да участва в някой курс
• може да избере да гледа клипове и  непроверено съдържание онлайн

Но тези учебници, курсове и клипове са базирани на научни проучвания (в идеалния случай), събрани от автора/преподавателя на курса и  пречупени през призмата на неговата личност и клиничен опит.  Проблемът е, че  има забавяне от времето на публикуване на новата наука, до влизането и в учебниците и практиката на здравните специалисти– средно то е 17 години.

Междувременно, терапевтът е похарчил хиляди левове за курсовете и учебниците. Бил е запленен от опита, увереността и размаха, с които преподавателя/ авторът е предал знанието и опита си.  Желанието да приложи научените  неща, може да е по-силно от това  да спре, за да направи проучване на СЪВРЕМЕННАТА литература и да види  дали преподаденот в учебника/ курса, отговаря на съвременната наука! Всъщност, нормално е да свърши това още преди да е заплатил таксата за курса/ учебника.

Това, колеги и уважеми клиенти/пациенти, е наше задължение! Не е задължение на хората, които ще плащатат  и ще бъдат терапевтирани с новопридобитите ни знания и умения. Истината е, че има много остарели неща, които надигат грозната си глава в България и това се случва, защото ние, терапевтите, не упражняваме нашето ЗАДЪЛЖЕНИЕ-да сме информирани за съвременната наука и да мислим критично, като имаме предвид двата линка, които посочих по-горе.  Наше е задължението до българските пациенти да достигат само качествена терапия, която да е на световно ниво, а начинът да го осигурим е чрез ЧЕТЕНЕ на съвременна литература.

Тези неща, според мен, неволно създават пациенти:

• ентусиазма
• липсата на опит
• липсата на познание в областа на логиката и критичното мислене
• доверието към информация от учебник/ курс, без да я подложим на проверка и съмнение
• желанието да приложим наученото максимално бързо

Другите користни неща са:

• желание да се осигури статус и да се начеше егото
• да си плати наем, счетоводство, осигуровки
• да има сигурни, идващи редвно клиенти/ пациенти, на които  се набива в главата в профилактичната сила  на терапевтичните средства, които им се прилагат, без да са в унисон със съвременната наука
• когато желанието да се трупат кинти идва пред желанието да помогне  на хората, които са се доверили на терапевта

Няма как да вършим съвременна Физиотерапия:

• Ако не четем научни проучвания!
• Ако не приемем, че няма нищо сигурно и науката се променя!
• Ако създаваме зависими пациенти, които идват при нас всяка седмица, за да не ги боли!
• Ако не се научим, че твърденията, които правим имат нужда от доказателства и логическо мислене, с които да ги подкрепим!
• Ако не приемем, че не сме имунизирани от грешки!

Докато не осмислим тези неща, ние ще продължим да създаваме пациенти, вместо да ги въстановяваме!

PS: Тази статия не атакува колегите, които преподават курсове/учебници   в България, напротив. Призивът  към тях  е да  държат съдържанието на курсовете/учебниците в час със съвременните научни проучвания и да предоставят актуална библиография. Също така се надавам повече физиотерапевти в България да се насочат към трудния и бавен път на трупане на знание, на постоянното му осъвременяване и редактиране. Осъзнавам, че това е мегатрудно, но това е НАШЕ ЗАДЪЛЖЕНИЕ, колеги, ако искаме да сме полезни на българските пациенти.

Източник на статията е личния ми блог: http://physiobg.com/%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D0%BF%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8/