Публикация

Д-р Родина Несторова: Хондропротектори укрепват ставния хрущял при остеоартрит

Приемайте глюкозамин, ако ставите пукат, за да се предпазите от остеоартрозната болест


Д-р Несторова, какви представлява остеоартритът и какви са неговите симптоми?

Остеоартрозната болест е резултат на увреждане на хрущялното покритие на ставните повърхности. Става въпрос за увреждане на хиалинния хрущял, който покрива костните повърхности. Благодарение на него ние можем да натоварваме нашите стави. Когато обаче той започне на изсъхва и да се нацепва, тогава започват проблемите. Остеоартрозата засяга и т.нар. фиброхрущял. Това са дисковете между прешлените и от там имаме дископатия. На практика дископатията е дегенеративно увреждане на хрущяла. В момента, в който започне увреждането, се включва остеогенният потенциал на костта и започва образуването на т.нар. остеофити или шипове.

Самата дегенерация на хиалинния хрущял е безсимптомна. Това е изключително коварно, защото пациентът не знае, че е започнало някакво увреждане. Чак когато се включат околните структури, като синовиалната мембрана, която е вътрешната обвивка на ставата и когато се получи оток, тогава се появява болка, затопляне на ставата и ограничен обем на движение. Тогава пациентът търси помощ, но става много късно. Затова съветваме хората над 45 години, които имат наследственост на тежка остеоартрозна болест и тези, които извършват тежък физически труд, да помислят за своите стави. При остеоартрозната болест има механична болка, само при движение, но когато заболяването напредне тя е и при покой.

Кои са най-честите зони от скелета, които са засегнати от остеоартрозната болест?

Няма става, която да не може да бъде засегната. При хората до 20-годишна възраст има проблеми с т.нар. акромиоклавикуларна става, която се намира между ключицата и лопатката – появяват се ошипявания. Колкото по-голяма е възрастта, толкова по-голяма е честотата на остеоартрозната болест. Петдесет годишната възраст е границата, при която пациентите развиват осезателна дегенерация на хрущяла и се появяват усложнения.

Възрастта е основният рисков фактор. Рискови фактори са също така носенето на тежести и наднорменото тегло. Ако тежим пет килограма над нормата, това се умножава по четири, което означава, че с 20 килограма натоварваме колената и тазобедрените стави. Носещите сегменти са поясната област, тазобедрените стави, коляното, глезена и стъпалото.

Рисков фактор е и наследствеността. Има например, една форма на остеоартрозна болест, която се нарича ерозивна форма на артроза на ръцете. Тези пациенти имат т.нар. възли на Хеберден и Бошар. Обикновено това се асоциира с 90% ошипяване на гръбнака, 40-50% ошипяване на коленните стави и 10 до 20% ошипяване на тазобедрените стави.

Много важен рисков фактор са някои медикаменти, какъвто е кортизонът. Той води до директна деструкция на хрущяла.

Кои са най-популярните методи за диагностициране на заболяването?

Ранната диагностика се извършва със ставна ехография. Също така се използва ядрено-магнитен резонанс, който доста рано може да покаже промените в хрущялното покритие на капачката на коляното, например. Диагноза може да се постави и с рентген, но той се използва при по-късните стадии на заболяването, защото при ранните няма рентгенови промени. Няма кръвни изследвания, които да са специфични за остеоартроза.

Как се лекува остеоартрозната болест?

Много е важно да поставим диагнозата рано и да започнем ранно лечение, защото тогава то е по-ефективно. Терапията е комплексна. Започва се с групата на нестероидните противовъзпалителни средства. Тези медикаменти намаляват възпалението, благодарение на което намалява и болката, подобрява се обемът на движение, изчезва топлината в ставата. Проблем е, че нестероидните противовъзпалителни средства имат нежелани лекарствени реакции, затова лечението с тях трябва да продължи максимум 20 дни.

Другата много важна група са хондропротективните лекарства и хранителни добавки. В моята практика аз предпочитам медикаментите, защото тяхното действие е доказано с клинични проучвания. Хондопротекцията означава лечение с глюкозамин, който обикновено се извлича от черупки на мекотели. Това хондроитин сулфат, метилсулфанил метан, хиалуронова киселина, колаген и много елементи, като магнезий, силиций и др. Глюкозаминът е 50% хиалуронова киселина и е основен елемент на хиалинния хрущял. Давайки глюкозамин сулфат ние укрепваме цялостно хрущяла.

В моята практика аз използвам Бонартос. Това са таблетки, които са изключително удобни за прием, защото се взима само една на ден след хранене. Препаратът има изключително добър профил на безопасност. Вече няколко години го прилагам с голям успех. Още в края на първите две седмици от приема пациентите усещат, че имат по-добър обем на движение в ставата. Важен е продължителният прием месеци наред.

Искам да дам съвет – винаги в началото се дава комбинация от нестероидно противовъзпалително средство и глюкозамин сулфат. Освен това при наличието на пукане в коляното, дори без болка или оток, пациентите трябва да започват хондропротекция. При тях е напълно показано те да започнат лечение с глюкозамин сулфат.

 

Бойко Бонев

 

Коментари