Проф. Гетов: Марешки не е представител на фармацевтичното съсловие, разграничаваме се от него
Проф. Гетов: Марешки не е представител на фармацевтичното съсловие, разграничаваме се от него
Проф. Гетов: Марешки не е представител на фармацевтичното съсловие, разграничаваме се от него
CredoMedia: in focus
CredoMedia: in focus
Компания
Проф. Гетов: Марешки не е представител на фармацевтичното съсловие, разграничаваме се от него

Проф. Гетов: Марешки не е представител на фармацевтичното съсловие, разграничаваме се от него

Дигитализацията и системата за верификация на лекарствата са основните предизвикателства пред аптечния сектор, казва председателят на Българския фармацевтичен съюз

- Проф. Гетов, по какво XI Български фармацевтични дни се отличават от предишните издания на форума?

- XI фармацевтични дни на Дунава 2017 се различават от всички предходни издания по няколко много важни събития в рамките на цялостното мероприятие. На първо място това е откритото изложение “Попитай фармацевта”, което ние провеждаме в рамките на два дни в градския парк в Русе. Гостите и жителите на Русе имаха възможност да се докоснат до тайните на фармацевтичната професия, посещавайки щандовете на фармацевтичния съюз, където се демонстрираше приготвянето на лекарства, можеха да получат консултации от магистър-фармацевти и можеха да попитат за неща които ги вълнуват и също така да получат нашите материали които разказват за това как или за какво се грижи нашата професия. От друга страна това е обновената експозиция, която организирахме заедно с регионалния исторически музей в Русе, за което искам да им благодаря. Тя съдържа експонати от първата аптека в града, която е създадена през 1834 г. и експонати които нашите колеги ни предоставиха, за да можем да организираме тази експозиция.

- БФС е най-дълго просъществувалата съсловна организация на фармацевти, на какво се дължи това?

- През годините са съществували много различни организации на фармацевти, за съжаление нито една от тях не е оставила трайни следи в историята. Те са създавани на различни принцип, съществували в различно време, били са регионален тип организации, някои са имали търговски функции. Поради тази причина 10-тата годишнина на БФС, която ние празнуваме през 2017 г. всъщност отбелязва най-дългото съществуване  на съсловна организация. Това е хубав факт, който показва, че нашето съсловие е твърде различно като членска маса и разбира се, има нужда от общи цели.

- Прозвучахте категорично по време на откриването, че няма да позволите компрометиране на фармацевтичната професия. Има ли опити за това и какъв е поводът за това изказване?

- Поводът е, че на един от водещите политици в страната – на зам.-председателя на парламента, му е поискан имунитета от главния прокурор. За съжаление, в медиите той се свързва с нашата професия. Той често е наричан аптекар, аптекарски бос, фармацевтичен бизнесмен. Това не е вярно и обижда нашето съсловие, тъй като господинът не е нито фармацевт, нито е завършил фармация, нито е член на нашето съсловие и ние искаме категорично и ясно да се дистанцираме от подобни квалификации. А другия повод е,  че преди точно 10 години, през 2008 г. започна, ако мога да кажа тежките времена и сложната ситуация в която функционира нашата професия, тогава когато беше отменен етичния модел за откриване на аптеки, тогава когато всеки може да открие аптека. И всъщност ние, ако мога така да задам риторичен въпрос, сега чак обществото може да си даде сметка за трудните условия при които сме успели да просъществуваме и да запазим имиджа си на медицински специалисти.

- Изнесохте тревожни данни за това, че има аптеки които не работят с НЗОК, което поставя под съмнение достъпа на гражданите до лекарства. Какви мерките могат да бъдат взети?

- Този феномен не е единичен, а масов, в цялата страна. В Русе например от 120 аптеки в цялата област, само 2 да работят с пълния набор от фармацевтични услуги и продукти по здравна каса. Продължаваме да настояваме спешно да се предприемат законови мерки за това – откриването на аптеките да бъде на ясни принципи и регулация. Трябва да се въведат демографски критерии, така че аптеките да не се струпват само в икономически атрактивните региони. Аптеките трябва да бъдат равно разпределени в страната, така че всеки гражданин, когато има нужда, да може да получи своите лекарства в рамките на 10-15 минути там, където се намира в рамките на 30 минути. През нощта  максимум  до 1 час. Защото това са европейските стандарти. Ние трябва да вървим към тях, а не да правим така, че хората да бъдат затруднени и само да развиваме аптечния бизнес.

- Последните анализи потвърждават тенденцията за окрупняване на аптеките, за създаване на вериги и т.н. Каква е вашата оценка и какво означава това за пациента?

- Това може да се тълкува двузначно. Аз мога да кажа, че от държавите,  в които системата никаква регулация, българските фармацевти се оказват изключително твърди и изключително постоянни, защото все още 46% от аптеките в страната са т.нар. независими аптеки или къси вериги от 1 до 4 аптеки. Окрупняването на аптечния сектор ще доведе до негативи по посока на това, че тези аптеки не се откриват където има нужда от тях, а където има бизнес интерес. Откриват се много лъскави, хубави, чудесни помещения, но те са близо до съществуваща аптека с цел привличане на клиентите и пациентите. Всъщност те не добавят допълнителна стойност към обслужването на гражданите, а искат да превземат определена ниша.

- Има ли спасителен ход за малките единични аптеки и какъв е той?

- Има, да. На първо място тяхното обединение под някаква форма - сдружение между тях, виртуални вериги, съвместно закупуване на продукти от търговците на едро.  Определено е дошъл момента в който държавата, регулаторът, политиците трябва да се намесят с ограничителни мерки по отношение откриването на аптеките, с подкрепа за труднодостъпните и неатрактивни региони, издействане на преференциални условия от общината по повод наем или поемане на разходи за транспорт. Защото аптеката извършва здравна дейност, тя е социално заведение, тя е част от националната сигурност. Тези болни, които са трудноподвижни, страдащите от животозастрашаващи тежки и хронични заболявания, те са навсякъде в страната, а не само в големите градове. Вие знаете колко усилия полагаме в тази посока, включително и с телефонната линия за пациенти, за да  цел да можем да сме полезни на пациентите и обществеността.

- Докъде стигна идеята за личен фармацевт?

- Тя има своето развитие. Издават се тримесечни рецепти по здравна каса, с което се спестява ходенето всеки месец до общопрактикуващия лекар. Пациентът може да сподели с фармацевта своите притеснения и проблеми с терапията, ако има такива. Надявам се следващата стъпка да бъде с въвеждане на електронното здравеопазване  -  електронното досие и електронната рецепта, където всичко това ще бъде виртуално, дигитално и постепенно ние ще добавим услуги към това, което се предлага в аптеката, така че да имаме максимален резултат от терапията. Което всъщност е общата цел на  на системата на здравеопазването.

- Може ли да дадете оценка на готовността за дигитализация на аптечния пазар?

- 99% от аптеките са свързан с интернет, в тях има компютър. Колегите се отчитат електронно по здравна каса. Предстои въвеждането на системата за верификация. Така че според мен аптеките са в голяма степен готови за дигитализация. Има какво да се желае по отношение на продължаващото обучение на фармацевтите. От 1 юли вие въвеждаме една платформа за дистанционно продължаващо обучение. Има както да се направи по отношение на мобилните апликации, подпомагащи проследяването на терапията, придържането към терапията, но всичко това изисква инвестиции, които ние на можем да си позволим, тъй като нашето финансиране е само от членски внос.

- Споменахте системата за верификация. Какви стъпки предстоят в тази посока?

- България е една от петте държави, които са в зелено на картата на ЕС. Ние вече имаме подписан договор с доставчика на системата за проследяване на лекарствата.  Предстои стартирането на пилотната фаза от декември. Догодина от 1 юли всички участници във фармацевтичния сектор ще се свържат със системата, за да може тя да заработи на пълни обороти така, както изискват европейските регламенти от 1 февруари 2019 г. Това е един анонс – догодина  Българските фармацевтични дни ще бъдат посветени на предизвикателството дигитализация и верификация на аптечната дейност.

- В обощение кои са предизвикателствата и основните акценти в работата на съюза догодина?

- Основен акцент са промените в Закона за аптеките и лекарствата в хуманната медицина,  свързани с ограничаване на паралелния износ, някои елементи от електронното здравеопазване – имаме уверението на здравната каса, че електронното отчитане на аптеките ще бъде въведено в пълна степен от следващата година. Не на последно място приоритет е поддържането на качествена фармацевтична грижа, защото това е всъщност показател за устойчивост на системата.

- За какви мерки срещу паралелния износ става дума?

- Предстои да видим какво МЗ ще предложи. Знам само, че мерките са съгласувани с ЕК и се надявам този път да не се стига до обжалване пред Конституционния съд и други подобни действия за спиране на тези промени, защото системата се нуждае от тези тях – това го искат и притежателите на разрешение за употреба, и пациентите, и ние.

 

Интервю на Лиляна Филипова

Проф. Илко Гетов коментира актуалните предизвикателства пред фармацевтичния сектор

Реклама

Мнения