*Нашите здравни вноски не отиват за здравноосигурителни плащания, а в консолидирания държавен бюджет, коментира сдружението

На 13 юли се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазване за обсъждане на отчетите за дейността и бюджетното изпълнение на НЗОК за 2016 г. Отчетите бяха приети с 11:9 гласа (ДПС и БСП не подкрепиха отчета). За пореден път пациентът не бе споменат като част от системата на здравеопазване. Сякаш тази система съществува сама за себе си.

Институции, народни представители, министерства, „рискови” изпълнители на здравни услуги… Всъщност не се случи нищо ново и няма да се случи нищо различно и през настоящата година. Интересни бяха посланията, които изпратиха различните участници в заседанието.

Какво ни каза Националната здравноосигурителна каса? В НЗОК се работи законово и по целесъобразност. Тази нова дума „целесъобразност“ навлезе много убедително при голяма част от решенията на Надзора. Думата „целесъобразност“ най-често нарушава или пренебрегва множество нормативни актове и решения на различните органи. Но никой не носи персонална отговорност при вземане на решение по „целесъобразност“. 

За пореден път се подчертава, че НЗОК е в преразход поради наличието на много лечебни заведения и нови дейности. Това се втълпява от години на обществото ни, а истината е, че касата не финансира структури, а заплаща лечението на здравноосигурен пациент. И хиляда болнични заведения да има, броят на пациентите е един и същ и разходът на касата би трябвало да е производен на разходите, направени за лечението на пациент, независимо къде се лекува. За пациента наличието на повече лечебни заведения и конкуренцията помежду им означава по-голям избор на лекари, възможност да избере по-качественото лечение и условията, при които иска да се лекува. 

Отново се хвърли вина върху изпълнителите на медицинска помощ. Наричат ги „рискови“ изпълнители. Не се дава дефиниция какво е рисков изпълнител. Вероятно някой, който не спазва финансовата рамка на НЗОК – Министерство на финансите.

Пак да питам за пациента. Имат ли тези рискови изпълнители пациенти - малко или много? Преразход за лекарства. Да, в целия нормален свят съотношението на бюджетите за медицинска помощ спрямо лекарства е 3:1, в България е обратното. Но за този феномен не е виновен пациентът, той търси най-доброто лечение за себе си. Просто системата е сериозно недофинансирана. 

Пациентът не е виновен, че няма комуникация между институции (НЗОК, ИАЛ), комисии (комисия по реимбурсация, комисия за оценка на здравните технологии), експертни бордове на научните дружества, МЗ, МФ. 

Задълженията към чуждите болници и фондове се обяснява с напусналите България лекари, които привличат българският пациент да се лекува навън по „търговски съображения“. 

Иначе при нас всичко е наред. Какви решения се предлагат - може да изненадам някого. Затягане на контрола и финансовата дисциплина. Ще има проверки. Ще се включи и медицински одит поради липса на компетентност на НЗОК по медицинските въпроси. Това е вярно. Но никой няма да попита пациента - всъщност не стана и дума за него. Накрая се похвалиха с положително бюджетно салдо - при наличие на милиони левове неразплатени извършени и проверени медицински дейности в България и в чужбина и прехвърлени плащания за 2017 г. А пациентът доплаща все повече и повече, достъпът му се ограничава поради лимитиране на медицинските дейности. 

Има и нещо положително - мисли се за наемане на външни консултанти и анализатори, дори актюери за изготвяне на прогнозни разходи на НЗОК. Дано. Така може би в бъдеще ще преодолеем залагания всяка година дефицит.

Какви послания изпрати ГЕРБ? Естествено подкрепиха бюджета, но искат от НЗОК анализи и конкретни данни. Така народните представители ще могат да разберат откъде произтичат проблемите и могат да поемат инициативи за подобряване на ситуацията. Поинтересуваха се защо НЗОК плаща над 3 млн. лева на НАП за събиране на здравните вноски. Отговорът беше любимият - по „целесъобразност“. 

Поинтересуваха се защо неразплатените средства за 2016 г. не са отразени в доклада. Не чух отговор. Поинтересуваха се къде отиват парите от излишъка – 2015 г. - над 7 млн. лв., 2016 - 1,6 млн. лв. Отговор: В сметка на БНБ в големия резерв, не отива в бюджета. Интересно колко пари са се събрали по тази сметка в БНБ. Може да събираме пари, за да стигнем онези 1,5 млрд. лева, които бяха взети от нашите здравни осигуровки и „метнати“ в консолидирания бюджет. Тук пациентът има централна роля - плаща си здравните осигуровки.

Какви послания изпрати ДПС? В интерес на истината, посланията защо не подкрепят отчета бяха ясни и структурирани. Отчетът не отразява реалното салдо на касата. В него не са включени неразплатени дейности и лекарства към български и чужди договорни партньори. Не са отразени никакви числа за отложени и неплатени задължения. И тук не се говори за пациента.

Какви послания изпрати БСП? Отново разделяне на медицинската дейност според собствеността - частна, държавна, общинска. Едни работят по „леки“, други - по „тежки“ пътеки. Всеки би работил по всяка клинична пътека, ако е остойностена правилно. Това е работа на законотворците, а не на изпълнителите на медицинска помощ, още по-малко на пациента. За пациента е важно всички да работят добре и по „леки“, и по „тежки“ клинични пътеки, за да има право на избор, да бъде лекуван качествено и да доплаща по-малко. 

Да се въведат болнични опаковки. Това е работа не на НЗОК, а на законотворците, институциите и фармацевтичната индустрия. За пациента няма значение дали ще се лекува с болнична или търговска опаковка. За някой друг може да е важно.

Какви послания изпрати Българският лекарски съюз? Фокусът на съсловната организация беше върху неразплатените средства и поредния бюджет за здраве със заложен дефицит за 2017 г. Отговорът на НЗОК беше, че съсловната организация говори само за пари, а те постоянно се увеличавали....и така от 2000 г. насам... На въпроса колко пари са натрупани в БНБ от излишъци - отговор няма... Да, съсловната организация защитава правата на изпълнителите на медицинска помощ, притеснена е за финансовото състояние на здравния сектор. Ние, пациентите, трябва да сме притеснени още повече. Недостигът на средства води до още по-голямо доплащане и нарушен достъп до здравни грижи.

Най-разтревожени трябва да сме ние. Пациентът, за когото никой не говори, ще е най-потърпевш от тази ситуация и от осакатената здравна система. Може би е време пациентът да надигне глас. И да не забравяме - нашите здравни вноски не отиват за здравноосигурителни плащания, а в консолидирания държавен бюджет. Държавата не заплаща адекватно дължимите здравни вноски, а решава колко пари да похарчи за здравеопазване по свое усмотрение. Така че, колкото и да плащаме, накрая някой друг решава колко да заплати за нашето здраве.

*Мнението е публикувано на сайта на Центъра за защита правата в здравеопазването