Публикация

ЛЕКАРЯТ – ЖЕРТВА ИЛИ ГЕРОЙ?

В случаите с пребитите медици, на ход сте вие, скъпи родни съдии и прокурорите – случаят е тест за вашата човешка съвест и професионална доблест, чест и подготовка, изобщо за правозащитната система на страната – какво ще отсъдите, т.е. как ще осъдите побойниците


А може би – светец? Основание да го кажа е латинската сентенция „Sedare dolore devinum est“ – да лекуваш болката е божествено. И тъй като Бог е Един, лекарят би могъл само да е светец в Божията сянка, в изнурителната битка на Човека с болката и злото – Човека, в случая Лекаря с главна буква... Това го мисля аз, мислят го и хилядите в бели престилки, мислят го и десетките хиляди болни, намерили божествената утеха от болката под грижите на своя лекар, който никога не е имал претенции да е нито бог, нито светец, а обикновен човек, обречен да служи и помага на болни и нещастни хора. Логичен  е въпросът – с какво се отблагодаряват държавата и обществото за самоотвержения му, изпълнен с тревоги и безсъние живот, обречен на другите, от нощното бдение над болните по време на дежурства до изнурителните дневни визитации, прегледи, операции и консултации? С ниски заплати, с жълти лъжи, които се изливат като помия върху преждевременно побелелите глави на по-голямата част от лекарите, защото по-младите отдавна лекуват болни хора в чужбина и ги няма в страната, с нехигиеничните условия на труд и най-вече – с пренебрежително отношение към цялото медицинско съсловия, извратено в посегателство и физическо насилие над най-безобидната прослойка на обществото, която се е обрекла да помага, а не да причинява болка!

Меко казано е, че съм възмутен от побой и насилие над медици - лекари, медицински сестри и акушерки в последния месец. Агресия заради самата агресия, немотовирана агресия, агресия без всякакво основание! И нищо конкретно не се чу и писа за ответа на правозащитната система към побойниците. Или отново, както много пъти досега, тя – правозащитната система чака глъчката да заглъхне, вълненията да утихнат и случката да се забрави – както народът казва „кучетата си лаят, керванът си върви...“

Насилникът няма права, не може да има права, мястото му е в затвора и то задълго! Отдавна пиша и го казвам по различни телевизии и радиа – чии са правата: на изнасиления, пребития, осакатения, ограбения, убития, на неговите близки или на безчинстващия идиот, за когото понятия като етика, чест, морал, хуманност, цивилизованост, законност изобщо не съществуват. Безправието, което отразяват техните постъпки ги лишава от права! И хич да не говорят магистратите и да потриват извинително ръце, че „видите ли, така се случило, той престъпникът неумишлено пребил човека, без да иска го осакатил за цял живот, да го пощадим, защото и той си има своите права...“, разбирай права да изнасилва, пребива, осакатява, ограбва и убива. Особено за рецидивистите. Какво правят на свобода личности (не хора!) с по десет-петнайсет висящи дела? Какво означава понятието „криминално проявен“? Че като е проявен, скъпи родни магистрати, защо се разхожда свободно по улиците и продължава да върши престъпните си пъклени дела? Защо не го вкарахте навреме там, където му е мястото – най-малкото това е превенция за обществото и милионите невинни и честни хора в таз страна? Колко хора бяха убити от „криминално проявени“? Не смятаме пребитите, осакатените, ограбените, за накърнените изобщо не става дума в тази безнравствена и безправна вакханалия, която се вихри в страната? Докога ще чакате, скъпи родни магистрати? Търпението на хората отдавна се изчерпи, направете най-сетне нещо! В случаите с пребитите медици, на ход сте вие, скъпи родни съдии и прокурорите – случаят е тест за вашата човешка съвест и професионална доблест, чест и подготовка, изобщо за правозащитната система на страната – какво ще отсъдите, т.е. как ще осъдите побойниците! Или отново ще ги освободите под гаранция и оневините после, тъй като със затвор са нарушени гражданските им права на свободна личност в таз правова държава? Какво означава лека телесна увреда за гинеколожката, загубила съзнание за повече от тридесет минути, както четох някъде? Какво е тогава тежка увреда – жертвата да умре или се парализира до края на живота?

След като осъдите насилниците и ги пратите за години в затвора, скъпи магистрати, първото нещо, което трябва да направите заедно с министрите на правосъдието и на здравеопазването, Главния прокурор и депутатите е да криминализирате като тежко престъпление посегателството под каквато и да е форма над медици при изпълнение на служебните им задължения и след това съвестно да си свършите работата докрай, т.е. до затвора за всички „безобидни“ „криминално проявени“ с по над десет висящи дела в досието! Защото и малкото останали в България побелели лекарски глави ще си вземат слушалката и бялата престилка и ще отидат да лекуват стари хора в Западна Европа, където не съществува подобно нещо като побой над лекар или сестра, сестрите и младите лекари вече го направиха – казвам го като лекар с тридесет и седемгодишен медицински стаж и толкова като преподавател, който познава в детайли проблемите и слабостите на здравната система в страната. Длъжни сте да го направите за десетките хиляди болни в България, за хилядите лекари, за своите деца, които трябва някой да лекува, за чистата си съвест, скъпи родни магистрати и политици! Или като се разболеете вие и вашите деца (не ви го пожелавам по никой начин!) ще отидете да се лекувате при същите тези български лекари, но на запад. Помислете за тези, които нямат вашите пари да го направят и остават тук, в България, при оскърбените, унизени и обругани, но високо хуманни български медици.

Още публикации вижте на моя сайт

Коментари

Иван Пеев
21 юли 2017 19:03

Наистина да лекуваш болката е чудесно, но божествено е ако лекуваш не болката, а причината!!! Наистина лекарят се превръща в светец ,т.е. в божий служител, но само ако е призван за такъв. Лекарите по призвание са дефицитни в "прехода", защото са ЕТ /еднолични търговци/, а здравните заведения - търговски дружества!?! И.П.

Петър  Галев
20 юли 2017 10:15

Много правдив, точен и аргументиран коментар на проф. Коларов! Той, и като лекар, и като писател, най-добре е изразил това, което вълнува цялата медицинска общност, а и всички нормални хора в България.