Позиция на д-р Стоян Борисов, главен секретар на Българския лекарски съюз

Търсят се конкретни мерки за защита на медиците, дава се много сериозна гласност на проблема, ангажира се и правителството. Затова от Българския лекарски съюз в това отношение сме удовлетворени.

Удовлетворени сме от срещата, посветена на агресията срещу лекарите, която се проведе преди дни в прокуратурата. Такава среща, в такъв мащаб, се провежда за първи път. Тя е по инициатива на Българския лекарски съюз (БЛС) и е вследствие от разговор между главния прокурор Сотир Цацаров и председателя на съсловната организация д-р Венцислав Грозев. 

Добър знак е заедно - представители на Лекарския съюз, главният прокурор, министрите на здравеопазването и на вътрешните работи, директорът на Центъра за спешна медицинска помощ и мениджърите на най-големите болници на София, да обсъждат проблема с насилието над медици. 

Оттук нататък, как ще се развиват нещата, ще покаже бъдещето, като е даден срок до края на годината. Разпределят се отговорностите между всички институции – една част върху директорите, които трябва да осигурят по-добра защита, втората част върху прокуратурата – да има дежурен прокурор, който веднага да отиде на мястото на инцидента, и третата - от МВР да подсигурят екипи. 

Оказва се, че по-голямата част от болниците, които са охранявани, имат договори със СОТ или други охранителни фирми и нямат директна връзка с МВР. Някои от фирмите на СОТ информират дежурните в полицейските поделения, но има и такива, които въобще не го правят. В други случаи информацията до полицията минава през телефон 112. Смята се, че ако се изчисти това и директно постъпват сигналите в най-близкото полицейско управление, ще се даде възможност за по-бърза реакция и ефектът ще бъде по-добър. МВР ще изготви препоръки за охранително оборудване.

Разбира се, тежестта ще падне най-вече върху директорите на болниците. Те трябва да направят по-добро видеонаблюдение, да подпишат договори с наистина сериозни охранителни фирми, чиито представители да знаят в кой момент, как да реагират. От прокуратурата казаха, че няма достатъчно доказателства, за осъдителни присъди.

Подчертаха, че най-важни са първите няколко часа след дадено произшествие, в които да се знае как да се отреагира не само от охранителните фирми, но и от персонала, за да се запазят уликите. Трябва да се въведат точно определени стъпки на поведение.

Предвижда се парите за охранителните системи на спешните медицински екипи да дойдат от Министерството на здравеопазването, а за болничните спешни структури – от бюджетите на лечебните заведения. Говорих с един директор, който каза, че не са чак толкова големи средствата, които трябва да се отделят. Все пак за един мениджър най-важен е персоналът на болницата, така че би трябвало да се намери начин за по-добра охрана на екипите.

Наистина и аз имам притеснение как точно ще стане това, но на този етап няма други начини, няма откъде да се дадат допълнителни средства.

Надявам се с тези мерки да се подобри ситуацията. И главният прокурор каза, че трябва с едно ниво да се повиши сигурността. Все пак доброто е, че се започва и че се осъществи такава среща. Не е определена точна дата за следващата, но вероятно ще се състои към края на септември, още повече, че ще има и работни групи с представители на МВР, Министерството на здравеопазването и Лекарския съюз. Срещата ще бъде в по-широк състав, за да се реши как точно да се провеждат защитните мерки.