Несвързани на пръв поглед симптоми като визуални изменения може да са сигнал за болестта още преди появата на моторните нарушения

При болестта на Паркинсон се наблюдава дегенерация на нервни клетки в мозъка. Главните симптоми са тремори на крайниците, когато пациентът стои прав, седи или лежи неподвижен. Възможно е да се стигне също до скованост, нарушен баланс и координация.

Симптомите, които не са свързани с моториката, включват

изменения на зрението - невъзможност да се възприемат цветове, промяна във визуалната яснота и намалено мигане, което може да доведе до сухота в очите. Ново изследване в Италия показва, че промените в зрението може да са ранна индикация за болестта на Паркинсон, съобщава изданието Health24.

Областта от мозъка, която е засегната при болестта на Паркинсон, е отговорна за контрола на движенията и координацията. Химични невротрансмитери изпращат сигнали до и от тази част на мозъка, известна като basal ganglia. Един от основните невротрансмитери е допаминът.

Симптомите често остават недиагностицирани

Макар че болестта на Паркинсон се смята главно за болест на моториката, няколко изследвания вече показаха, че немоторните симптоми са доста разпространени през всички етапи на болестта, коментира д-р Алесандро Ариго, специалист по офталмология в университета Vita-Salute San Raffaele в Милано. Подобни симптоми могат да предшестват появата на двигателните знаци с повече от десетилетие, обяснява той.  Често обаче тези симптоми остават недиагностицирани, защото пациентите не знаят за връзката им с болестта. В резултата, те могат да не получат навреме нужното лечение.

Новото изследване включило 20 пациенти, на които току-що им била поставена диагнозата паркинсон, но още не били започнали терапия. В контролната група били 20 души, които не страдали от заболяването. Изследвания със скенер на мозъците показали, че при пациентите с паркинсон се установяват значителни аномалии в мозъчните структури, които отговарят за визуалната система.

Изследването на визуалните проблеми при пациентите може да се окаже полезно при диференцирането на различните видове разстройства от групата на паркинсон, при проследяването на болестта и при контрола на реакцията на пациентите към лечението с определени медикаменти, обяснява д-р Ариго.

Данните от изследването бяха публикувани онлайн в сп. Radiology.