Проф. Красимир Антонов: До 5 години е възможно да има терапия, която да премахва хепатит В
CredoMedia: in focus
CredoMedia: in focus
Компания
Проф. Красимир Антонов: До 5 години е възможно да има терапия, която да премахва хепатит В

Проф. Красимир Антонов: До 5 години е възможно да има терапия, която да премахва хепатит В

Имунният статус на ваксинираните срещу хепатит В деца на 10 г. и младежи на 20 г. трябва да бъде проверен и при липса на защита да се направи реимунизация, смята специалистът по вътрешни болести и гастроентерология от УМБАЛ „Св. Иван Рилски“

Проф. Антонов, каква е заболеваемостта от хепатит В в България?

Данните, с които разполагаме, са от преди 10 години, когато честотата на хепатит В е около 5% от населението. По нови данни, които не са пълни, защото са по региони, честотата е спаднала на около 3,5%.

Има едно изследване от 2001 г., според което при 27% от населението у нас има маркери за хепатит В. Какво означава това?

Информацията е точна. Действително около 27 до 30% от хората в България са се срещали с вируса на хепатит В. За тяхно щастие те са успели да го елиминират. Те имат антитела, нещо като имунологичен спомен за срещата с този вирус, но са го изчистили и не са носители.

Какви са най-честите начини за заразяване с вируса на хепатит В?

Най-честия начин за заразяване напоследък е по сексуален път, като това до голяма степен е свързано с туризма. Ние сме туристическа държава и населението, което се занимава с известния „стар бизнес“ разпространява инфекцията в страната. За да се предпазим от заразяване е необходимо намаляването на безразборните сексуални контакти. На второ място е битовото заразяване, чрез общи чинии, общи прибори за хранене, тъй като вирусът се съдържа в слюнката. На трето място е заразяването по кръвен път, което беше основно преди години. С въвеждането на индивидуалните спринцовки и цялата профилактика на инфекциозните заболявания, този начин на заразяване е на практика казуистичен. Става въпрос за единични случаи и то при някакво много грубо нарушение на правилата. 

Кой са начините за превенция на заразяването?

Най-сигурният начин е имунизацията. В България от 1993 г. за новородените е въведена задължителна ваксинация, което предпазва голяма част от населението до 25 г. от инфектиране. Но всички, които са родени преди това е редно да се изследват за хепатит В и да се ваксинират. Това е единствената разумна мярка, особено когато става въпрос за масов туризъм, който обхваща почти целия свят. Има държави, които са юг от България в екваториалната и субекваториалната част на света, където има доста хепатит В.

За какъв период предпазва ваксината и нужна ли е реимунизация?

Ваксината, слагана на новородените, ги предпазва поне до 10 годишна възраст. Дори има данни, че предпазва и до 20-25 години. Хубаво е да се провери на някакъв етап какво е реалното положение при децата на 10-годишна възраст и младежите на 20 години и ако резултатът е негативен и те нямат никаква защита, редно е да се реимунизират. Иначе когато ваксината е извършвана на хора над 18-годишна възраст, един сеанс от три ваксини е достатъчен, за да се изгради имунитет за цял живот. Има обаче една уговорка и тя е, че около 5% от населението, което се имунизира, не изгражда имунитет и се налага повторна ваксинация. Аз например съм човек, който има 8 ваксинации, защото работя непрекъснато с такъв контингент.

УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, в лицето на управата на болницата, положи усилия всички работещи от санитаря до професора да бъдат изследвани и имунизирани. Ваксините се закупиха от лечебното заведение. Апелирам към останалите директори на болници да се погрижат за своите хора.

Какви са основните рискове острият вирусен хепатит В да се превърне в хроничен?

При възрастните хора над 18 г. само при 5% от случаите хепатит В става хроничен. Огромната част от хората пожълтяват, влизат в инфекциозните отделения и след 30-40 дни излизат напълно здрави. Новородените, почти 100% стават хронични носители на вируса, а тийнейджърите – около 70%. Причината е, че когато имунната система все още не зряла, вирусът се адаптира.

Самият вирус не уврежда черния дроб. Когато нашата имунна система разпознае, че в него има чужд агент, се опитва да унищожи инфектираните клетки. По този начин се получава една хронична болест, при която в един етап може да се стигне до чернодробна цироза.

Каква е успеваемостта при лечението?

Ако ние гледаме дали вирусът се размножава активно в кръвта и дали чернодробните ензими са нормални, успеваемостта е над 90%. Имаме в България четири препарата, които са в състояние да потиснат нивото на вируса и черният дроб да се възстанови. Спре ли се лечението, вирусът веднага се активира. Това означава, че трябва постоянно да се взимат съответните лекарства, които потискат вируса, за да е здрав човек. Спрат ли се лекарствата, за съжаление голяма част от хората започват болестта отново и тогава нещата могат да бъдат по-опасни.

Но ако погледнем т.нар. повърхностен или австралийски антиген, честотата на тези, които изчистват вируса, е много малка. Тя е не повече от 2 до 17%. Тук има разлика. От тези, които са инфектирани с дивия вариант на хепатит В, около 20% могат сами да изчистят вируса. Тези обаче, които са с мутиралия вариант, при който не се синтезира този антиген, вероятността да изгонят вируса е минимална – около 3%. 

Защо при хепатит С има медикаменти, които напълно премахват вируса, а при хепатит В, лекарствата само потискат неговото действие?

Това е точно така. При хепатит В ние просто потискаме вируса и не му позволяваме да е активен. При хепатит С е обратното, за много кратък период от време можем да изчистим вируса и това да е трайно. Има обаче една особеност. След като изгоним хепатит С, човек може да се реинфектира, т. е. няма имунитет. Докато при хепатит В, ако успеем да изгоним вируса, което е рядко, човек има имунитет и може да се предпази от ново заразяване.

Вирусът на хепатит В се размножава в ядрото на чернодробните клетки и това му дава възможност да се интегрира в човешкия геном. По този начин той става неуловим за имунната система. Бидейки част от нас той на практика остава завинаги в нас. Това е и условието за образуване на рак на черния дроб. Битката срещу хепатит В е битка срещу рака на черния дроб.

Мога да кажа, че в момента много активно се работи в големите световни лаборатории за нов тип лекарства, които да действат на вируса в ядрото на чернодробната клетка. Четири или пет са разработките и някои от тях са в напреднал клиничен стадий. В близките пет години е възможно да разполагаме с нова възможност за лечение на тази болест.

Какви усложнения може да има при хепатит В и на какво се дължат?

В две трети от случаите има хепатит В, но няма тежка болест. При около 30% обаче болестта прогресира и в рамките на 5, 10, 15 години черният дроб може да стане циротичен. Чернодробната цироза е едно от най-големите усложнения, а също и ракът. Всеки човек, който има индикации, като повишени чернодробни ензими, високо ниво на вируса и биопсия, която показва, че има фиброза или активност, задължително го лекуваме без да прекъсваме лечението.

Каква е връзката между хепатит В и хепатит D?

Делта вирусът е особен. Той е дошъл от растителния свят и за да навлезе в черния дроб задължително трябва да се обвие с обвивката на хепатит В. Това е вирус, който атакува хора, които вече са инфектирани с хепатит В. Когато двата вируса се съчетаят, това е най-тежката инфекция и много бързо, в рамките 5-6 месеца може да се оформи чернодробна цироза.

Всеки пациент в България, който има хепатит В, задължително се изследва за хепатит D. При всяко влошаване мислим дали няма някакви мутации на В или има някакво добавяне на D. Когато има Делта инфекция обикновено пациентите се лекуват с интерферон. Това са инжекции, които имат доста странични ефекти, но все пак успяваме на потиснем болестта. Все още, за разлика от В и С, нямаме медикамент, който да овладее инфекцията.

Много често напоследък се обръща внимание и на новия хепатит Е. Той предизвиква остра инфекция, а в случаите на трансплантирани органи, инфекцията може да стане хронична. Особено ако е съчетана с хепатит С, болестта протича много тежко. Честотата на рака на черния дроб е доста висока при такива комбинирани инфекции. Хепатит Е е нещо, което ние още не сме се научили да изследваме.

Обикновено една инфекция никога не е сама. Когато имаме заразени с хепатит С при изследванията установяваме, че около 30% имат антитела и срещу хепатит В. При 70% установяваме и среща с хепатит А. Т.е. винаги трябва да мислим и за другите вируси и да проверим за придружаващи инфекции. 

 

Снимка: Dariknews

Мнения