Проблемът не е в съвременната наука, която помага на хората да живеят по добре, изкоренява болести и твори блага, а в тези, които използват достиженията й за най-ниски и човеконенавистни цели и идеи

На стр. 12-та на в. Словото днес, бр. 18 (867) от 11 май 2017 г. бе публикувана статията на Майкъл Адамс „Лъжите и заблудите на модерната наука“. Щях да подмина с пренебрежение подобно несериозно писание, ако не бе засегната една болна за мен тема – вредата от ваксините и косвено за вредата от съвременната медицинска наука, цитирам: „Светът на „науката“ създаде атомните оръжия, генетично модифицираните организми (ГМО), ваксините, токсичите синтетични химикали, пестицидите и психиатричните опиати. Използва невинни хора в смъртоносни медицински експерименти...“ и т.н.

Първо – вървя отзад напред:

Уважаеми, г-н Адамс, смъртоносни медицински експерименти не са правени от времето на д-р Менгеле и нацизма! Ако някъде по света се провеждат подобни опити, то те са криминални, неофициални, неприети и заклеймени от представителите на съвременната медицинска наука – милиони лаборанти, изследователи и учени, асистенти, професори, академици. Резултатите от подобнии опити просто няма как да бъдат съобщени и представени на сериозни съвременни научни форуми или в специализирани списания, защото ще привлекат погледа и на правните органи не само в съответните страни, но и в света, което означава да бъдат най-меко казано – вкарани в затвора, а има страни, където това би им коствало и живота. Поради това резултатите от тях не могат да бъдат въведени в рутинната клинична практика, т.е. да станат повсеместни, за да подкрепят Вашата теза, че подобни „достижение“ на съвременната медицинска наука са опасни за човечеството. Твърдя го убедено като изследовател и учен, участвал в над 30 международни научни медицински проекти. Първото, основно и най-важно правило за включването на болен или здрав в даден клиничен или лабораторен опит или изследване е да подпише информирано съгласие, структурирано в съответствие с Международната харта за правата на човека, приета на Общо събрание на ООН на 10 декември 1948 г., след като същността на експеримента, възможните рискове и ползи са му разяснени пълно и обстойно и му е предоставно правото да се откаже от опита във всеки един момент. Дори и при най-невинния експеримент се предвиждат строги и подробно обмислени и планирани мерки и действия за предотвратяване на всеки възможен, дори и на най-малкия риск за участника в проучването. Тази дейност се следи стриктно от висшите национални и световни медицински, държавни и административни организации и органи – СЗО (Световната здравна организация), FDA (Food and drug administration) от САЩ, ЕМА (European medical agency) от Европа и националните лекарствени агенции на страните, в които се провеждат проучванията. Изследователите редовно се отчитат пред фирмата, която провежда проучването и пред съответните контролиращи медицински органи. Цялата научна и административна документация на всяко проучване се представя за обстойно разглеждане от посечените медицински организации, които могат да спрат опита във всеки един момент при най-малкото съмнение за неточност или риск за участниците. При тези стриктно създадени и стриктно следени правила не може да става и дума за криминалност, нечестност, риск, незачитане и потъпкване на права, камо ли за предварително съзнателно планирани „смъртоносни медицински експерименти“, както твърди уважаемият, но явно некомпетентен и недобронамерен, г-н Адамс. Ще подчертая, че благодарение на съвременните медицински наука и проучвания са създадени много нови лекарства, които лекуват болни, удължават живота или подобряват качеството на живота им, включително и при много ракови болести. Свидетел съм как нелечими до преди тридесет години болести като „хроничната миелоидна левкоза“ с преживяемост до две-три години тогава, сега болните живеят над двадесет години и то в много добро състояние. А двадесет години, г-н Адамс, са около една четвърт от средната продвължителност на живота на хората от нашата планета – време, достатъчно болният да изпълни основните си задължения към семейството, към обществото и към себе си – да си отгледа децата, да изгради кариерата си, да даде своя дял към обществено полезния труд и социални дейности, да си плати данъците!... За какви смъртоносни медицински експерименти става дума тука, г-н Адамс?

Второ: „Психиатрични опиати“ (терминът е неточен, но явно авторът има предвид антипсихотични лекарства) се използват в широката медицинска практика само за лечение на психиатрично болни хора, благодарение на които болните са пълноценни за себе си, за своите близки и за обществото. В противен случай са социално невградими и единственият възможен път за тях е зад решетките на психиатричните клиники или в други заведения от затворен тип, където някога стояха с години. Преди време националната консултантка по психиатрия проф. В. Миланова ми показа разкрасената Клиника по психиатрия на МУ-София – с цветя и пиано във фоайето, с картини по стените. Каза, че болните поливат цветята и им се радват, нещо немислимо доскоро, когато са щели да изскубят цветята и да скъсат картините. Накрая обобщи: „Психиатрията бележи огромен успех в последните години при лечението на психиатрично болните...“. За какви лъжи и заблуди става дума тука, г-н Адамс – хиляди пълноценни хора, върнати на семействата и на обществото, благодарение на достиженията на съвременната медицинска наука? Относно опиатите – определят се като „опиоидни“ наркотици (обезболяващи препарати). Има много точно определени правила кога и в какви дози да се прилагат в ежедневната лекарска практика. Благодарения на тях се спестяват много болки и страдания и се премахва рискът острата болка да хронифицира и да измъчва болния с години.

Трето - ваксините: Благодарение на ваксините много фатални и смъртоносни болести, които преди години са покосявали милиони хора, сега са буквално изкоренени – туберкулозата, коремния тиф, паратиф, дифтерит, вариола (едра шарка) и много други. Един пример – смъртността от дифтерит е 50%, т.е. всеки втори е умирал преди години. Благодарение на ваксинирането на децата по изискванията на имунизационния календар сега тази болест в развитите стани не се среща. Болни от посочените болести не съм виждал и лекувал в над тридесет и петгодишната ми лекарска практика. Познавам ги само по четеното за тях в студентските ми учебници. Преподавателите с дълъг стаж не можем да ги покажем на студентите и преповтаряме прочетеното някога, без да можем да споделим личен опит. Подобни несериозни и необмислени отричащи ваксините твърдения, г-н Адам, са рискови, много повече от рисковете на „съвременната наука“, както твърдите Вие, защото отклоняват много от по-слабо информирани и недостатъчно образовани хора от вярната посока, в случая от вакдсинирането. Затова си позволявам да изгубя няколко часа в задочен спор с Вас върху самоцелните Ви и необмислени писания. Да се пишат подобни неточности и небивалици, меко казано са словесни и логични безумия, да не казвам – глупости, творческо самоубийство на автора в очите на компетентните и интелигентни читатели. Явно те не са обект на Вашите творческите вълнения, а търсите евтина и фалшива слава, спекулирайки с фактите и настройката в съзнанието и мисленето на някои мистично настроени и некомпетентни хора.

Често казвам, че „Съвремения човек е плод на милиони години еволюция и хиляди години цивилизация. От своя страна цивилизацията е резултат от съчетанието на труд, наука и култура“. Да игнорираме, заклеймим и изхвърлим науката от ежедневието си означава да се върнем в първобитно-обществения строй с кремъчните оръдия на труда, живота в пещери и билките като терапия. Това ли е Вашата цел, г-н Адамс? Вашите деца имунизирани ли са или са предоставени на естествения отбор: който оцелее - оцелее, другите да мрат, защото ваксините са вредни?

Друг е въпросът, че, както писах някъде, „за съжаление човечеството не си научи урока по история и човечност“ и използва за зли и черни цели достиженията на модерната наука – посочените от г-н Адамс в началото на статията му „атомни оръжия, генетично модифицирани организми (ГМО), (подминавам ваксини), токсични синтетични химикали...“ Ако това имахте предвид, г-н Адамс, трябваше да го подчертаете ясно и дебело, за да не въвеждате в заблужение незапознатите с проблемите и темата. Проблемът не е в съмременната наука, която помага на хората да живеят по добре, изкоренява болести и твори блага, а в тези, които използват достиженията й за най-ниски и човеконенавистни цели и идеи. За тях трябва да пишете, г-н Адамс, за тези, които дирижират самоубийствените атентати, бомбардировки и войни, извършени от нискоинтелигентни фанатици, а диригентите остават живи в недосегаемост и в сянка, замислящи следващия си пъклен план, включително и жвотозастрашяващи медицински експерименти.

Съзнавам, че с настоящия текст изострих интереса върху Вашата статия у хората, които не са я прочели, г-н Адамс, но се надявам да я прочетат, да я обмислят, да осъзнаят несъстоятелността на написаното и да „придобият имунитет“, т.е. да се „ваксинират“ против подобни словесни недомислици и неточности (спестявам думата лъжи), за да не грешат, както грешите Вие.

Със смесени чувства – проф. Златимир Коларов, лекар, изследовател и писател

Повече от проф. Коларов вижте на личния му сайт: www.kolarov.bg