Публикация

Диабет – причини, лечение, превенция

Диабет – причини, лечение, превенция

На всеки 6 секунди един човек губи живота си вследствие на заболяването


Захарният диабет е едно от най-разпространените хронични заболявания на XXI век.  Той е резултат от недостиг или липса на инсулин, нарушено действие на инсулина или и на двете причини.

В световен мащаб всеки 1 от 11 възрастни  страда от диабет, а на всеки 6 секунди един човек губи живота си вследствие на заболяването. Ако не се предприемат незабавни действия, се очаква до 2040 г. хората, живеещи с диабет, да се увеличат с 227 млн. (от 415 млн. през 2015 г. до 642 млн.), което ще е 10,4% от възрастното население на света.

 

Видове диабет

Инсулинозависимият захарен диабет, познат още като захарен диабет тип 1, е автоимунно заболяване, при което се унищожават произвеждащите инсулин клетки на панкреаса, обяснява д-р Мария Георгиева, детски ендокринолог. Това е диабетът в детска и младежка възраст. Лечението е единствено с инсулин, под формата на неколкократни дневни инжекции или чрез инсулинова помпа.

Диабет тип 1 е комплексно заболяване, което се дължи на генетична предразположеност, от една страна,  т.нар. диабетогенни гени, а от друга страна - на все още неизяснен фактор от средата на живот, който задейства автоимунния процес. Процесът обикновено започва месеци до години преди появата на клиничните симптоми.

Единственият фактор с доказано значение за развитието на ЗД тип 1 е вродената рубеола. Други потенциални фактори, които са обект на интензивни проучвания, са ентеровирусните инфекции, глутенът от зърнените храни, казеинът от млякото, дефицитът на витамин Д.

Диабетът тип 2  е по-често срещаната форма на диабет и се дължи на комбинация от фактори, които водят до повишаване на кръвната захар. Той възниква най-често при хора на средна и в напреднала възраст, част от които са с наднормено тегло или затлъстяване. Ако имате хипертония, много голяма е вероятността да развиете и диабет. Обратното също важи – 80% от диабетиците са с хипертония, коментира д-р Пламен Попиванов от Александровска болница. Болните със захарен диабет имат от два до 4 пъти по-висок риск за развитие на сърдечносъдови заболявания и смъртност в сравнение с останалите хора, които имат същите заболявания, но не и диабет. 

В последните години диабет все по-често се развива и при деца и юноши с наднормено тегло. В 30% от случаите този тип диабет е наследствен, като често е свързан и с генетична предразположеност.

 

 

По време на бременността при някои жени, които никога дотогава не са страдали от диабет или преддиабет, се наблюдава значително покачване на нивото на кръвната захар. Това състояние е известно като гестационен диабет. Появява се, когато организмът на бъдещата майка не може да произвежда или използва достатъчно инсулин, за да трансформира кръвната захар в енергия.

Ако остане нелекуван, гестационният диабет може да доведе до покачване на нивата на кръвната захар на бебето и организмът му да е принуден да произвежда повече инсулин, който да преработва глюкозата. Резултатът често е, че бебето е с наднормено тегло, което може да го постави в риск от затлъстяване или диабет тип 2 по-късно през живота му.

 

Симптоми на диабета

Първите симптоми на диабет тип 2 са незабележими и се развиват постепенно, като някои хора дълго време остават недиагностицирани.

Има три класически симптома на диабета, обяснява д-р Емилия Николова, ендокринолог:

Засилено уриниране (полиурия) – при надхвърляне на бъбречния праг за глюкоза (около 10 mmol/l), кръвната захар започва да се отделя с урината, увличайки със себе си значително количество вода и предизвиквайки по-често и обилно уриниране.

Повишена жажда (полидипсия) – за да компенсира повишеното отделяне на вода с урината, организмът извлича вътреклетъчна вода в кръвта, предизвиква обезводняване и централната нервна система реагира с усещане за жажда.

Повишен апетит (полифагия) – този симптом е обикновено по-силно изразен при диабет тип 2, където високото ниво на инсулин стимулира чувството на глад; от друга страна, недостатъчната енергия, която достига до клетките, поради намалената инсулинова чувствителност, кара организма да набави повече калории и повече храна.

 

Преддиабет

Захарният диабет е болест, до която се достига обикновено през метаболитния синдром и състоянието преддиабет. При преддиабета кръвната захар е по-висока от нормалната, но все още не е достигнала стойностите, които имаме при захарния диабет. 

Състоянието преддиабет крие много сериозни сърдечносъдови рискове. При него  вече се установяват усложнения, които са типични за захарния диабет. 10 – 20 процента от пациентите с преддиабет  вече имат усложнения, обяснява проф. Здравко Каменов, началник на Клиниката по ендокринология към УМБАЛ “Александровска“.  Голяма част от пациентите със захарен диабет би могло и да не се разболеят от него, ако се вземат съответните превантивни мерки, защото диабет тип 2 е предотвратимо заболяване, обяснява проф. Каменов.

 

 

Обездвижването крие повишен риск от развиване на преддиабет. Това важи дори за хора с нормално тегло или такова под нормата, установи екип от изследователи от Университета на Флорида. Данните от новото изследване може би ще обяснят факта, че една трета от слабите американци имат преддиабет.

 

Диагноза и лечение

Диагнозата захарен диабет се поставя въз основа на стойностите на кръвната захар, измерени на гладно, и два часа след натоварване със 75 г глюкоза, приета през устата. Това е известно като орален глюкозо-толерансен тест (ОГТТ). Стойностите на кръвната захар са дадени в милимоли на литър (mmol/l).

Когато вече е налице захарен диабет, но все още има секреция на инсулин от панкреаса, лечението се осъществява чрез медикаменти, приемани през устата (перорално лечение). При четвъртата, крайна фаза от еволюцията на диабета, пациентите са с инсулинов дефицит, който налага нуждата от лечение с инжекционен инсулин.

 

Усложнения

Напредъкът на медицината доведе до практическо елиминиране на острите усложнения от диабета. Продължителността на живота на тези пациенти се увеличава. Трябва обаче много внимателно да се контролират хроничните усложнения, сред които значително място заема диабетното стъпало.

 

 

Диабетното стъпало е резултат от диабетната невропатия – нарушаване на функцията на периферните нерви, което засяга сензорните (които позволяват да се усеща допир, болка, температурни въздействия), и двигателните неврони.

За да не се стига до тежките форми на усложненията, на първо място е необходимо диабетът да бъде диагностициран навреме. Всеки човек, дори и без някакви оплаквания, трябва поне веднъж годишно да изследва своята кръвна захар на гладно. А ако се установи преддиабет или диабет, да се пристъпи към лечение и ефективен лекарски контрол.

Две трети от мъжете с диабет развиват еректилна дисфункция. Има много причини за еректилната дисфункция. Една от най-често срещаните е диабет. Изследванията показват, че между 35% и 75% от мъжете с диабет впоследствие развиват еректилна дисфункция.  Наблюдава се и друга тенденция – мъжете с диабет обикновено развиват еректилна дисфункция около 10 – 15 години по-рано от тези, които нямат диабет.

 

 

Превенция, хранене, движение

Единствено промяната в начина на живот без медикаментозно лечение може да доведе до връщане на стойностите на кръвната захар при преддиабет и ранен диабет.

Специалистите имат конкретни препоръки за храненето при преддиабет и диабет. Препоръчва се намаляване приема на сол, ако тя надвишава 5 г дневно. За предпочитане е заместването на храни, съдържащи наситени мастни киселини, с такива, които имат увеличено съдържание на ненаситени мастни киселини (мазни риби, зехтин, нерафинирано слънчогледово олио и други). Храненето трябва да бъде често, но в малки количества, оптимален е вариантът с 5 хранения дневно, две от които да бъдат междинни закуски.

Диабетът обикновено идва с повишено артериално налягане и с нарушен липиден профил. Ако намалим теглото, най-вероятно  всички тези изменения ще се върнат към нормалните си нива. По отношение на физическата активност специалистите препоръчват тя да бъде три до пет пъти на седмица в рамките на поне 30 минути, което прави най-малко 150 минути на седмица. Намаляването на теглото не трябва да превишава повече от 2 кг на месец или до 10% от общото тегло за 6 месеца. 

Коментари