Слово и български език
Сиво, черно и свещица - публицистика от проф. Златимир Коларов
Сиво, черно и свещица - публицистика от проф. Златимир Коларов
Страница
Слово и български език

Слово и български език

Не наративствайте, господа критици и рецензенти, а разказвайте – простичко, ясно, кратко, за да ви разберат и другите, а не да се разбирате само вие помежду си, без да ви е ясно на вас самите какво искате да кажете

Словото е мост между душите, зад Словото стои Духа Божи. Не са ли Дух и Слово едно и също нещо? – питам се. И си отговарям: Да, Духът е Слово и Словото е Дух. Чрез Словото се изразява душата и въжделенията на човека. А зад езика стои духът на народа, зад българския език - българският дух. И, за да опазим българския дух, трябва да опазим бълграския език, какъвто сме го чули за първи път от майчината уста, какъвто сме го прочели в българските книги – красив, чист, кристален, изящен, звучен. И да не го замърсяваме с чужди изрази и думи, повечето от които груби, несъзвучни с българската фонетика, несъвместими с българския словоред, както правят братята ни македонци с така наречения македонски език, но това е друга тема.

Няколко примера за кощунството с нашия език – думи, изрази и словосъчетания, които звучат от телевизионния екран, пълнят вестници и списания и кънтят по улици и площади всекидневно:

Една дума, която ме извежда от равновесие е „екслузивно“ (интервю, събитие, среща и т.н.) – любима в речника на журналистите от екрана. Недоумявам - защо употребяват тази чужда, неприсъща нам, дори трудна за изговаряне дума поради събирането на три съгласни една след друга, когато имаме две красиви български слова, като „изключително“ и „извънредно“, които пълноценно заместват чуждицата, но за съжаление не я изместват от речника на нискоинтелигентните подражаватели и словесно бедни журналисти, които са (трябва да са!) един от стожерите на езика на която и да е страна? В случая формалното оправдание за възможно най-широка масова достъпност и яснота на журналистическото слово до всички социални слоеве и личности не работи! Защото връзката е двупосочна – от улицата (събитията от живота) към журналистите и от журналистите към улицата, но при условие, че журналистите са с няколко нива над потребностите и посредствеността на улицата, за да я облагородят и извисят в някаква степен. Не може, не трябва да се приравняваме и принизяване до най-ниската възможна степен по най-ниската и непретенциозна скала на словесните взаимоотношения – това, което чуваме от подражателя и простака да го изведем на първа страница на вестниците и във водещите новини от екрана! Тук е мястото и на редакторите да не подават подобни простотии към водещите новините журналисти.

Израз, който ме „хвърля зад борда“ е „кредит на доверие“ – абсолютна безсмислица, тавтология, защото преводът на „кредит“ (credit – англ.) е:

  1. Вяра, доверие
  2. Влияние, уважение, престиж, добро име
  3. Признание, похвава, чест, заслута
  4. Финансов дълг, сума и т.н...

Буквалния превод на абсурдната безсмислица „кредит на доверие“, която чувам многократно по медии от журналисти и политици, дори и от президенти (!) е „доверие на доверие“, дори не и членувано („доверие на доверието“), което в някаква степен би създало акцент, макар и самоцелен, излишен, безсмислен, неинтелигентен и в крайна сметка - глупав! Може би тези, които си служат с този израз искат да кажат „лимит на доверие“? Не знам, зная само, че за средно начетения човек подобен израз е изява на неграмотност и простотия!

Другата дума - „наративен“, която срещам все по-често в културологични научни трудове и критически рецензии за художествени произведения, предимно литературни. Точно тези, които трябва пазят изразността и богатството и да се борят за чистотата на езика – творци и резензенти го замърсяват с подобни непонятни думи. Господа рецензенти и художествено-научни труженици – „наратив“ (narrative – англ.) означава:

  1. Разказ, описание
  2. Повествование
  3. Разказвателен, описателен, повествователен - ясни, точни, звучни, красиви български думи.

Не наративствайте, господа критици и рецензенти, а разказвайте – простичко, ясно, кратко, за да ви разберат и другите, а не да се разбирате само вие помежду си, без да ви е ясно на вас самите какво искате да кажете!

Други „купешки“ думи - „презентация“, „топус“, „квалитетен“, „матине“..., безсмислено е да ги изброявам и коментирам. В „Надникване в съкровеното“ Хайтов дискутира широко темата с чуждиците в нашия език. Оправдава използването им само в случаите, когато липсва ясна и точна българска дума – най-вече технически и научни термини. Да не говорим за проф. Александър Балан, които стига до крайност и сътворява думи върху сходни и познати, но български(!) корени, аналогии и думи („драснипаликлечица“, вместо „кибрит“, „дрешник“, вместо гардероб и мн. др.).

Мисля си с тъга - непреходни автори са Алеко Константинов и Добри Войников. За съжаление, в случая са непреходни и творбите им Бай Ганьо и Криворазбрана цивилизация и сега, век след написването им, защото отразяват една грозна, явно трайна национална черта – не можем да се отърсим от подражателския си ген да забравяме родното, да се кланяме на чуждото и да употребяваме непознатото с усещането, че сме в крак с времето, с новото, със световните стандарти и с това се извисяваме до световни висини!

Казаното до тук отразява пагубна и трайна тендецния за българския език в настоящия век на комунакиции, океан от информация, смесване на култури и размиване на ценности, които неизбежно опошляват изконни човешки идеали, тъй като в случая служат на чужди глобални и локални интереси и на личности, които тихо и подмолно направляват съдбините на света. Няма да давам примери, нещата са ясни, познати от години. Ще завърша, че, за да  опазим родния си език богат, звучен и красив, какъвто са го опазили дедите ни през вековете, от там да опазим и нас като народ, неотложно е приемането на Закона за българския език, предложен от Съюза на българските писатели, събиращ години прах в нечии бездънни чекмеджета в нечии парламентарни канцеларии и не намиращ отзвук в народните избранници. Крайно време е да го разберат и да го приемат, за да докажат на хилядите си избиратели, че са родолюбиви чеда на народ с хилядолетна история, дал на света азбука, писатели, поети и просветители, заплатили с кръв призива си за Свобода в най-тъмните години на подтисничество, насилие и робство, защото – продължавам да си мисля - Слово, Свобода и Дух са едно и също нещо, без които душата обеднява неусетно и умира бавно, а човекът се изгубва в кафяво-черната мътилка на тоталната забрава!

Повече от проф. Коларов вижте на личния му сайт: www.kolarov.bg

 

Реклама

Мнения