Управителят на касата трябва да издаде формуляр за лечение в чужбина

Състав на Върховния административен съд потвърди решение на Апелативен съд-Бургас, с което се отменя като незаконосъобразен отказът на управителя на НЗОК да издаде формуляр S2 за лечение в чужбина на пациент с паркинсон, нуждаещ се от поставяне на електрод за дълбока мозъчна стимулация. 

Това информира Центърът за защита правата в здравеопазването, като уточнява, че на управителя на касата е даден 14-дневен срок да преразгледа решението си и да издаде документа.

Пациентът подава заявление до управителя на осигурителния фонд за издаване на разрешение за планирано лечение извън държавата по осигуряване/пребиваване на заболяването му с диагноза „Паркинсонова болест – треморно - ригидно – брадикинетична форма. Напреднал стадий. Изразени двигателни флуктоации” в лечебно заведение в Унгария.

Молбата е изпратена на определената за такива случаи Комисия, която, след като взема становище на националния консултант проф. Габровски, излиза със становище, че не следва да бъде предоставяно исканото предварително разрешение за лечение извън държава членка по пребиваване, заплащано от НЗОК. 

Въпреки проведена административна процедура, по подаденото заявление не е постановено решение на управителя на касата.

Поради липсата на какъвто и да отговор от НЗОК, пациентът подава ново заявление до управителя за издаване на формуляр S2. По това заявление от Комисията отново изискват становища - от проф. Габровски и от доц. Бусарски, според които лечението на пациента може да се осъществи в безопасни и оправдани от медицинска гледна точка условия в лечебно заведение у нас. 

Самата процедура се покрива по клинична пътека № 200, но не се поема заплащането на имплантируемата система за стимулация, която е с ориентировъчна цена около 20 000 евро. Като алтернатива може да се приложи и исторически по-старата лезионна интервенция (палидотомия или таламотомия), при която няма разход за импланти, но е необратима и без възможност за корекции при евентуално изчерпване на ефекта. 
Комисията е приела, че в конкретния случай не са налице предпоставки за издаване на предварително разрешение за лечение (формуляр S2), а управителят на НЗОК този път издава заповед за отказ, който е обжалван пред съда.

Съдът е приел, че отказът на НЗОК е незаконосъобразен. 

„В случая по делото е установено, че в България се предоставя идентично лечение на това, което се предлага в другата държава членка и за което се иска издаването на разрешение, и в този смисъл, ако и когато това лечение бъде проведено у нас, то ще е със същата ефикасност, като предлаганото лечение в другата държава. Същественият проблем с предоставянето на лечението в България обаче е свързан с невъзможността това лечение да бъде предоставено своевременно, тъй като предоставянето на лечението е обусловено от финансовата възможност на лицето да заплати разходите по закупуването на импланта, който се прилага при дълбоката мозъчна стимулация за лечението на Паркинсонова болест“, се изтъква в мотивите на съда.

Според магистратите заплащането на импланта (който е на стойност около 20000 евро) на практика създава непреодолима или трудно преодолима пречка за пациента да получи лечението изобщо. Ако все пак той успее да осигури необходимите средства, своевременността на провеждане на лечението отново е поставена под въпрос, тъй като не може предварително да е ясно колко време ще му е необходимо, за да го направи.

Отделно стои въпросът, че през периода, през който се търсят средствата, е вероятно здравословното му състояние да се вложи (поради липсата на адекватно лечение).
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. 

Това е второ последователно съдебно решение по идентичен казус на болен с болестта на Паркинсон и необходимост от поставяне на скъпоструващо медицинско изделие за дълбока мозъчна стимулация, което не се заплаща от НЗОК, допълва ЦЗПЗ.