Публикация

Ухапването от кърлеж крие многобройни рискове

Ухапването от кърлеж крие многобройни рискове

Често, особено в през летните месеци, се среща ухапването от кърлеж, което може да е безобидно, но може и да крие опасности поради инфектиране на мястото на ухапването и риск от заразяване с пренасяната от кърлежа лаймска болест.


Медицинското значение на кърлежите се определя от тяхното токсично, механично и алергично влияние върху човека. Устният апарат и слюнчените секрети предизвикват възпалителни промени на ухапаното място, като при ухапването се отделя специфичен невротоксин, който оказва анестезиращ ефект, поради което пациентът не усеща нищо. Важно е при пътувания в местности сред природата с присъствие на кърлежи, в края на деня да се направи пълен оглед на откритите (а по възможност и на всички) части на тялото. Ако се забележи впит в кожата кърлеж, важно е да се отстрани навреме.

 

Лаймската болест се причинява най-често от бактерията Borrelia burgdorferi, а преносители на болестта обикновено са кърлежи представители на род Ixodes. Ранните симптоми включват висока температура с втрисане, главоболие,  и доста често – характерно зачервяване на мястото на ухапването, наречено еритема мигранс. Оставена без лечение, признаците на болестта прогресират като се проявяват в ставите, сърцето, лимфната система и централната нервна система. В повече от случаите (около 80%) симптомите изчезват при навременно антибиотично лечение при правилно поставена  диагноза. Инфекцията протича в различни фази, като води до полиорганни увреждания, а най-засегнати са нервната и сърдечно-съдовата система, ставният апарат, очите. Забавено, недостатъчно като продължителност или неадекватно лечение може да доведе до сериозни и трудно лечими, понякога нелечими последствия.

Първоначално, кърлежите са отстранявани чрез намазване с маслени разтвори, но съвременните проучвания показват, че химическото третиране активира тяхното слюноотделяне и ги прави още по-опасни. По тази причина не се препоръчва да се намазват с мазни субстанции, алкохол, спирт, лак, тъй като това може само да затрудни своевременното отстраняване на кърлежа и повишава риска от развитие на усложнения.

По тази причина според съвременните методи на премахване се препоръчва единствено механичното отстраняване на кърлежа, като от изключително важно значение е правилното захващане на кърлежа, което често се превръща в най-трудната задача за изпълнение, тъй като обикновено кърлежите се прикрепват плътно към кожата. Неправилното захващане може да доведе до разкъсване или разчленяване на кърлежа, оставане на част от него в раната и повишаване на риска от инфектиране. Отстраненият кърлеж се препоръчва да  се постави в шишенце и да се отнесе в лаборатория за изследване. 

В продължение на 15-30 дни след ухапването е важно да се следи за поява на промени по кожата като зачервяване и оток в мястото на ухапването, изтичане на гной, поява на червени кръгове около мястото на ухапването и/или болка в гърдите, повишаване на температурата или втрисане, главоболие, болки в ставите, поява на обриви по тялото.

При наличие на някой или няколко от посочените симптоми е необходимо да се проведе консултация с медицинско лице.

 

Клинични симптоми

 

Инкубационният период (от ухапването до появата на първите симптоми) варира от 3 до 30 дни, но най-често е от 7 до 14 дни. Някои хора получават на мястото ухапано от кърлежа малка локално зачервена подутина (като след ухапване от комар), която изчезва след 1 – 2 дни. 

Без лечение лаймската болест протича в три фази с периоди на затихвания, обостряния и различни клинични прояви във всеки един от тях. Преминаването от една фаза в друга обикновено е плавно, но понякога има симптоми, характерни за няколко фази едновременно.

Първата фаза, развиваща се непосредствено след ухапването, може да протече без оплаквания и да остане незабелязана. При 70 – 80% от инфектираните лица, около мястото на ухапване от кърлежа се наблюдава зачервяване с характерната мишенообразна форма и се нарича мигриращ еритем. Мигриращият еритем може да се наблюдава и по различни части на тялото. Възможно е да се очертаят два пръстена – т.нар. „пръстен в пръстена“ или още „биволско око“. При докосване обривът е топъл и се задържа няколко /3-5/ седмици, като може да рецидивира. През първата фаза на инфекцията, болните се оплакват от грипоподобнисимптоми: като общо неразположение, лесна уморяемост, повишена температура, фотофобия – чувствителност към светлина и др.

Втора фаза на болестта

Втората фаза – на ранна генерализация на инфекцията, обхваща период от няколко седмици до няколко месеца след ухапването. По това време може да се наблюдават палпитации, нови места с мишенообразен обрив, силни главоболия, подувания, мускулни и ставни болки, и проблеми с безсъние. Много от тези оплаквания може да утихнат и без лечение. Неврологичните оплаквания се наблюдават при 15 – 20% от нелекуваните пациенти като при над 10% от болните симптомите могат да останат хронични.

Трета фаза на болестта

Третата фаза обхваща период от няколко месеца до няколко години след ухапването, като причините за симптомите по време на тази късна фаза не са напълно изясненини и се наблюдава в около 10 – 20% от хората след начално фазово антибиотично лечение. Оплакванията най-често включват мускулни и ставни болки, проблеми с безсъние, умора, отслабване на паметта и концентрацията, деменция. Развива се прогресиращ енцефаломиелит, с общомозъчни симптоми и засягане на периферни нерви, с прояви на влошена координация, отслабване до загуба на чувствителността на крайниците, тръпнене и бодежи в ръцете и краката, слабост в мускулите. Нерядко има симптоми, произтичащи от трайни увреждания на сърдечносъдовата система, кожни симптоми и оплаквания. Хроничният атрофиращ акродерматит е кожна проява на лаймската болест, откривана често години след мигриращия еритем. Той започва със зачервени, окръглени петна по кожата, които впоследствие склерозират и атрофират.

Лабораторни изследвания

Провеждат се серологични тестове, които трябва да се осъществят не по-рано от един месец след ухапването от кърлеж и чрез които се търси доказването на различни класове антитела срещу причинителя.

 

Лечение

При докзана инфекция се провежда лечение със системни антибиотици, като средство на избор са полусинтетичните пеницилини, цефалоспорините, макролидите, някои флоуроквинолони.

 

Предпазни мерки

При излет в планина, парк и разходка сред природата се препоръчва носенето на подходящо облекло с дълги панталони, от плътна материя. Да се използват репеленти  и множество комбинирани препарати, ефективни не само срещу кърлежи, но и срещу комари, бълхи и други. Необходима е проверка след разходката с внимателен и обстоен оглед на кожата по цялото тяло.

За консултация с д-р Герговска:  +359887989082

Повече информация може да намерите на:

https://www.drgergovska.com/

 

Коментари