Ако се чувства изоставено, детето може да се прегърби
Ако се чувства изоставено, детето може да се прегърби
Ако се чувства изоставено, детето може да се прегърби
Американска клиника за гръбначни заболявания
Американска клиника за гръбначни заболявания
Медицински център
Ако се чувства изоставено, детето може да се прегърби

Ако се чувства изоставено, детето може да се прегърби

Тези ситуации са предпоставки детето да се почувства изоставено. Травмата от изоставяне се преживява с родителя от противоположния пол между първата и третата година от живота. Най-големият страх на хората с тази травма е самотата. Ако забележите

От Деница Андонова 

 

Понякога колкото и да правим забележки на детето си да си изправя гърба, колкото и удобни бюра, маси и столове да купуваме, колкото и прецизно да подбираме училището, в което ще го запишем с оглед да е с модерна и здравословна база, на колкото и спортни занимания да сме го записали – сякаш нещо ни убягва от погледа и не можем да разберем какво не правим правилно и защо не постигаме нужните резултати. Може би сляпото петно се крие в чувствата на детето и в неговото възприятие на това как ние го обичаме.

Вярвам, че информацията, която ще споделя с вас, може да даде дълбоко осъзнаване и разбиране за родителите, които имат детенце, което поради една или друга причина е започнало да се прегърбва. Може би ще осъзнаете истини и за вашия живот и детство.

 

Днес ще ви запозная с една различна глена точка, разглеждаща гръбначните изкривявания като част от психосоматичните проявления на травмата от изоставяне.

 

Лиз Бурбо е основател на Училището за личностно израстване „Слушай твоето тяло“ – един от най-големите изследователски центрове в света за душевно и физическо здраве, автор е на много книги, третиращи метафизичните причини за болестите. В книгата си „Петте травми, които ти пречат да бъдеш какъвто си“, тя дава обяснение на защитните маски, които сме решили да носим, за да се предпазим от травмите, предавани от поколение на поколение, от родители на деца, в повечето случаи незъзнателно. Харесвам нейния метод, защото дава много яснота – защо сме такива, каквито сме, защо телата ни са такива, каквито са, защо реагираме на ситуациите в живота по нашия си начин.

 

Може и да не сте съгласни с нейната теория, че всяко поколение предава на следващото травма, с която то трябва да се справи, но ви предлагам просто да отворите съзнанието си, да получите повече информация, да понаблюдавате, да се опитате да анализирате как е било във вашия собствен живот, и оттам насетне да решите, дали приемате това за вярно и за вас или не. За мен е важно просто да имате и този различен поглед – той може да ви даде ключа, обяснението, за много от събитията в живота ви, както и да ви помогне през дълбоко осъзнаване, приемане, прошка и любов към себе си да се освободите, от това, което ви дърпа назад в живота. Разбира се, осъзнавайки го за себе си, ще сме и много по-осъзнати родители.

 

Изоставянето е свързано с това напуснеш някого, да го оставиш, отдалечаваш се временно или за постоянно. Изживявайки дадена травма, ние изработваме маска, с която да се справим със ситуацията. В повечето случаи всеки човек има по няколко травми, проявени в различна степен и следователно се е снабдил и с интересна палитра от маски.

 

Маската на изоставения е маската на ЗАВИСИМ. Тялото на човек, страдащ от травмата на изоставяне е слабо, дълго, превито (ако травмата е по-силна). Основна характеристика е, че липсва тонус и сила. Мускулите сякаш не са достатъчно активни, за да държат тялото изпънато. Тялото е отражение на необходимостта, която чувства човекът отвътре, да получи подкрепа от другия. Сякаш виждаме малко дете, имащо нужда от помощ. Големи, тъжни очи. Слаби крака. Ръцете сякаш са прекалено дълги и висят покрай тялото. Интензивността на травмата определя дебелината на маската. При едни хора може да е силно изразена, при други едва загатната.

 

Вярвам, че тялото никога не лъже, дори когато мозъкът ни измисля добри обяснения и оправдания.

 

Запитайте се за вашия живот или за този на детето ви дали е имало подобни ституации:

  • Родило се е следващо дете и грижите са отивали предимно за него, като първородното е останало на заден план?

  • Детето е било давано на бавачки или баби да се грижат за него вместо родителите?

  • Наложило ли се е да бъде самичко в болница?

  • Имате ли достатъчно време за игри с детето си?

  • Общува ли детето достатъчно с родителя от противоположния пол?

  • Чувства ли се детето достатъчно подхранено емоционално?

  • Попада ли в ситуации, в които се чувства или е жертва?

  • Показва ли склонност към драматизиране и преувеличаване?

 

Тези ситуации са предпоставки детето да се почувства изоставено.

Травмата от изоставяне се преживява с родителя от противоположния пол между първата и третата година от живота. Най-големият страх на хората с тази травма е самотата.

Ако забележите и най-бегли значи, че вашето дете може да носи тази травма, веднага сменете курса си на поведение спрямо него.

Покажете му вашата помощ и подкрепа. Отделяйте му време и внимание.

Простете на себе си, ако в момента чувствате вина или угризения, че сте потикнали детето да се чувства изоставено.

 

Препоръчвам ви внимателно да изчетете цялата книга на Лиз Бурбо и детайлно да анализирате своите преживявания и тези на детето ви.

А оттам насетне с осъзнаване, приемане, прошка и любов към себе си и другите отново ще си извоювате правото да сте автентичен и себе си в целия си потенциал.

Нека като родители да сме осъзнати, че има различни аспекти на това да отгледаш и възпиташ едно щастливо и здраво дете и да сме отворени да научаваме все повече за тях.

 

Още полезни съвети от Деница Андонова!

Реклама

Мнения