Публикация

Едва 6% от пациентите с рак се диагностицират в ранен стадий


Д-р Ваня Халачева има 32-годишен стаж като лекар, от които 29 като акушер-гинеколог. Чрез конкурс тя е избрана от здравното министерство като експерт и национален консултант по проекта за ранна диагностика на три от често срещаните у нас онкологични заболявания – рак на маточната шийка, на млечната жлеза, на дебелото и правото черво.

Тя координира уникален за България скрининг, финансиран от Европейския социален фонд чрез оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”.  

Д-р Халачева, колко българи ще успеят да се включат в националната кампания за безплатно изследване под наслов „Спри и се прегледай”?
Кампанията вероятно ще започне през юли и ще продължи 17 месеца във всички 28 области на страната. През този период ще изследваме минимум 200 хил. жени за рак на млечната жлеза, на възраст от 40 до 59 години, 50 хиляди за карцином на маточната шийка във възрастовата граница от 25 до 60 години и 50 хиляди души от двата пола над 50 год. за колоректален рак. В най-добрия случай могат да бъдат обхванати до 2 млн. души за трите карцинома.

Възрастовите групи са подбрани според опасността от развитие на определеното заболяване. Например жените между 40 и 69 години са с висок риск от карцином на млечната жлеза, като до 50-годишна възраст са най-уязвими. И ако те ходят на профилактичен преглед, ще намалим до 1/3 смъртните случаи. Мамография трябва да се осигури на поне 70% от жените над 50 години. Интервалът на профилактика е през 1 година за жените над 40 години и през 3 години за тези над 50 години.

Около 15-30% от случаите на колоректален карцином се диагностицират рано чрез фекален тест, който се прави през две години. Ако това се наложи като практика, ще намалим смъртността от този рак с 20%. Скринингът трябва да се започне от 50-годишна възраст. Той включва анамнеза, физикално изследване, тест за скрити кръвоизливи.

Какво ще включва профилактичният преглед за рак на маточната шийка?
Стандартен гинекологичен преглед плюс цитонамазка. Ако установим отклонения, ще правим допълнителни изследвания и ще назначаваме подходяща терапия. Но е важно да хванем рака още на клетъчно ниво, тъй като само тогава имаме 100% излекуване. Ако жените се научат да правят такъв скрининг всяка година, ще намалим заболеваемостта от рак на маточната шийка със 70%.

Каква е заболеваемостта от злокачествени тумори у нас през последните години?
Програмата за България е одобрена, защото у нас ракът е една от основните причини за смърт. Ние сме на едно от първите места в Европа по този показател. През последните 20 години броят на новорегистрираните със злокачествен карцином се е удвоил. Става въпрос за над 31 хиляди новозаболели годишно и над 17 хиляди починали. Най-често смърт причинява карциномът на белия дроб, на гърдата, на маточната шийка, на простата, на дебелото и правото черво. От 2007 г. насам от рак на гърдата ежегодно заболяват по 3 400 жени, а от този на маточната шийка - повече от 1 000.

Как ще убедите пациентите да дойдат на преглед?
На първо място отново ще подчертая, че изследванията са напълно безплатни. На следващо място считам, че хората трябва да се притеснят от статистиката, както и да чуят онова, което ще им кажем по време на информационната кампания, която ще върви успоредно с профилактиката. Например 60-70 процента от заболелите от рак търсят специализирана помощ на етап, когато лечението е много трудно или невъзможно. Едва 6% от пациентите се диагностицират в начален стадий.

През 2007 г. броят на заболелите от рак е 255 120 души. Това е ужасно много! Сред целите на този мащабен проект е не само да проведем скрининговата програма, но да повишим здравната култура на българите, да ги убедим да бъдат по-отговорни към себе си. След края на проекта ще направим анализ на данните и ще създадем скринингов регистър.

Може ли да се каже, че тези 6% са хората, които са отговорни и ходят на профилактични прегледи без да имат симптоми?
Да, точно така. Имаш ли симптом, вече е късно. Ракът не е толкова страшен, когато се хване навреме. Той е страшен, когато е запуснат случай. Трябва да направим всичко възможно да диагностицираме ранните стадии на рака на етап, когато пациентите нямат никакви оплаквания.

Защо според Вас жените не ходят редовно на преглед при положение, че цитонамазката веднъж годишно се полага безплатно?
Смятам, че това се дължи на ниската здравна култура, за което сме виновни и ние лекарите. Би трябвало да сме по-убедителни, да разясняваме на популярен език важността от профилактиката на най-значимите заболявания. И тази инициатива ще я поведем по време на проекта, ще сложим началото.

При какви симптоми трябва да имаме съмнение за рак на дебелото и правото черво, ако не сме над 50-годишна възраст, когато профилактиката е задължителна?

Чести разстройство и запек, кръв в изпражненията, болки, които се засилват и могат да стигнат до остър корем. Тоест всяко смущение в цвета на изпражненията и чувствителността трябва да ви отведе при лекаря.

Какви лекари ще са необходими, за да направите заложените прегледи?

Във всяка една от 28-те области ще бъдат разкрити кабинети за профилактика, където ще има гинеколог, специалист по образна диагностика, клиничен лаборант, патоанатом, хирург, медицински сестри - около десетина души. Всеки член от екипа ще бъде одобрен от здравното министерство.

Как хората от отдалечените места ще получат достъп до програмата?
Екипът ще бъде мобилен, така че ще се разкриват временни кабинети във всички населени места, за да се обхванат всички желаещи.

Казахте, че България е в челните позиции по заболеваемост от рак заради липса на профилактика. Как е в другите страни?
В по-голямата част от Европа и Северна Америка скрининговите програми са въведени през последните 20-30 години, а за рак на маточната шийка - преди 40 години. В Скандинавските страни например смъртността и инвазивните форми на злокачествените тумори са намалели с 30% след въвеждането на профилактичните програми.

От 2 декември 2003 г. препоръката на ЕС към нас е да се засили скринингът чрез трите основни теста - цитонамазка, мамография и анализ за скрита кръв във фекалиите. Ако трябва, ще се въведат и санкциониращи лостове за хора, които не се подлагат на тези изследвания. Например в Испания работодателите не подписват трудовите договори на жени, които не са си направили задължителната цитонамазка.

 

" }-->

Коментари