Публикация

Акценти от Х Национален конгрес по клинична лаборатория - 7-9 септември, 2017 г.

Акценти от Х Национален конгрес по клинична лаборатория - 7-9 септември, 2017 г.

Стандартизацията е гръбнакът на качеството на лабораторните изследвания, подчертава проф. д-р Камен Цачев


Х Национален конгрес по клинична лаборатория с международно участие се проведе от 7 до 9 септември в х-л Самоков в курорта Боровец.  На Общо събрание на конгреса проф. д-р Камен Цачев, досегашният дългогодишен председател на Българското дружество по клинична лаборатория, предаде поста на своя наследник – проф. д-р Д. Свинаров, началник на Клинична лаборатория и клинична фармакология в УМБАЛ „Александровска“.


По време на форума проф. К. Цачев очерта за CredoWeb основните акценти и най-интересните лекции от форума.

2 от най-интересните лекции, изнесени на конгреса, са на една и съща тематика. Първа в програмата бе лекцията на професор Майкъл Олерих, Германия, бивш президент на Световната асоциация на Дружествата по патология и лабораторна медицина. Той е един от водещите специалисти в света по отношение на лекарственото мониториране. Неговата лекция беше за циркулиращите ДНК или т.нар. течна биопсия (Тема на лекцията  „Циркулиращата свободна клетъчна ДНК като диагностично средство при рак“ – Бел. Ред.). Това е продължение на подобна лекция, която той изнесе миналата година. Молекулярната диагностика е бъдещето на туморните маркери и е важна за ранната диагноза на раковите заболявания и съответно за контролирането на тяхното протичане. Важни инструменти в това отношение също така са генното инженерство, фармакогеномиката и фармакогенетиката. 

 

Стандартизацията е гръбнакът на качеството на лабораторните изследвания, подчертава проф. д-р Камен Цачев

 

Като продължение на тази лекция беше лекцията на проф. Т. Зима, Чехия, който е председател на чешкото Дружество по клинична лаборатория и е член на ръководството на Европейската федерация по лабораторна медицина. Той изнесе лекция обзор за

съвременното състояние на използването на туморните маркери

и как трябва правилно да се борави с тях (Тема на лекцията „Туморни маркери – използване в практиката – скрининг, мониториране, ефективност“ – Бел. Ред.). Това беше лекция, посветена на бъдещето на туморните маркери като инструменти за диагноза. Засега те са само за контрол на терапията, но вероятно в перспектива ще могат да се използват за ранна диагноза и за прогноза, коментира проф. К. Цачев. 

Имаше още една лекция в тази област – на доц. Бочева от Варна. Наскоро тя защити дисертация на тази тема. Лекцията беше фокусирана основно върху един туморен маркер – СА 15-3 и по-скоро върху мониторирането на лечението на рака на гърдата, който е най-честият рак при жената и най-честата причина за смъртност. (Тема на лекцията „Позитивна предсказваща стойност на серумен туморен маркер СА 15-3 при проследяване на пациенти с рак на гърда“ – Бел. Ред.) 

Друг важен аспект, който беше засегнат и който преминава като нишка в конференциите и конгресите на Българското дружество по клинична лаборатория, е за стандартизацията на лабораторните изследвания. Стандартизацията е гръбнакът на качеството на лабораторните изследвания, тъй като понастоящем най-важната задача на клиничните лаборатории е безопасността на пациента. Пациентът е в безопасност, когато клиничните лаборатории дават верни  и надеждни резултати. Един погрешен резултат може да доведе до ненужни инвазивни изследвания, погрешна диагноза и дори до смърт на пациента, предупреждава проф. К. Цачев.

В САЩ вече 2 пъти е направено проучването „Error is human“ – „Човешко е да се греши“. Целта на това проучване е да се види колко души годишно умират в американските болници поради неправилно поставена диагноза и лечение или, с други думи, поради медицински грешки. Цифрата е повече от изненадваща – 100 000 души годишно. Това проучване за първи път е направено през 1999 г. от Института по медицина на САЩ. Предприети се редица мерки, включително и в лабораторната диагностика. Проучването е повторено 10 г. по-късно – през 2009 г. Установява се, обаче, че няма съществено подобрение в резултатите.

 

 

Подобно проучване е проведено и в други страни, сред които Германия и Австралия. Оказва се, че най-добре е положението в Австралия. Именно тя е страната, която е започва първа акредитацията на болниците. Диагностично свързаните пътеки, които у нас все още не са въведени, пак са направени в Австралия.

За да няма лабораторни грешки и за да бъде гарантирана безопасността на пациентите, е важно осигуряването на качеството в лабораториите. И гръбнакът на това е стандартизацията. Изследователката Елжбиета Гаинска, Полша, изнесе лекция именно в тази насока – темата беше Стандартизация, проследимост и неопределеност на лабораторните изследвания. 

На конгреса бе направено и представяне на резултатите от дейността на националната система за външна оценка на качеството за предходната година. Там се разгледат проблемите, кои са проблемните показатели, при които най-често се допускат грешки, какви мерки трябва да се предприемат. 

Много интересно бе и представянето на д-р Мария Шипкова, която е българка, но работи в Щутгард, Германия. Тя изнесе лекция за една голяма новост в клиничната лаборатория –

използването на масспектрометрията в клиничните лаборатории за рутинна диагностика

(Тема на лекцията „LC-MS/MS изследвания в клиничната химия“ – Бел. Ред.)
Досега масспектрометрията беше основно изследователски инструмент, коментира проф. К. Цачев. Технологията обаче се разви бързо, вече са създадени компактни автоматизирани апарати. Тази технология ще се развива и занапред, така че много от изследванията, които сега се правят с методи, които имат проследимост до резултатите, получавани с масспектрометрията, постепенно ще отпаднат и ще се извършват директно с реферетния метод – маспектрометрията. 

Молекулярно-биологичните изследвания и генетичните изследвания са бъдещето на клинично-лабораторните изследвания, подчерта на конгреса в Боровец проф. М. Олерих. Очаква се в следващите 10 -15 години около 60 процента от изследванията в лабораториите да бъдат молекулярно-биологични, смята проф. К. Цачев.

Автор Петя Дикова

Коментари