Ива е на 3 години. Преди месец майка й започва работа и тя тръгва на детска градина. Ива не спира да плаче на път за градината, там с часове е неутешима, не се заиграва с другите деца въпреки опитите на учителките да я приобщят.

Отказва да се храни и да спи в градината. След месец опити да я успокоят учителките съветват майката да се обърне към психолог. Вкъщи Ива е напрегната и раздразнителна, усилват се нощните страхове, заради които от година спи при майка си. Момиченцето малко общува с баща си и силно протестира, когато майката ги оставя сами.

Ситуацията вкъщи е много напрегната. Родителите й непрекъснато се карат и дори спят в различни стаи. Ива утешава майка си след всеки скандал, тревожи се за нея и много се гневи на баща си. Майка й се чувства самотна и изоставена в грижите за дома и детето, обвинява съпруга си, че не помага и не се интересува от тях.

А според него жена му е вечно недоволна и  неблагодарна за всичките му усилия да осигури финансово семейството. Той мисли, че двете с Ива са се затворили в собствен свят, където за него няма място.

Бащата ревнува заради вниманието, което жена му отделя на Ива, смята, че двете са се съюзили срещу него, и сериозно обмисля раздяла.
Често детската градина е първият тест за развитието на детето.

Семейната динамика и емоционалната връзка с родителите се отразяват в начините за справяне и поведението на детето. Страхът от раздяла с майката, адаптирането към новата обстановка, правила и режим в градината, както и първите опити за социализация представляват сериозно изпитание и предизвикват тревога у почти всяко дете.

С повече разбиране и подкрепа децата започват да преодоляват страховете си и да откриват позитивните страни на градината. При Ива обаче, въпреки усилията на майката и учителите, трудностите се задълбочават.

Непрекъснатите конфликти между родителите на Ива пораждат силно чувство за несигурност у детето. Към това се добавя непознатата среда в градината, новите правила и изисквания към нея.

За своите три години Ива почти не се е отделяла от майка си и двете са силно привързани една към друга. Връзката им е преминала отношенската граница дете - родител.

Ива се е превърнала в утешител на майка си, заела е мястото на бащата в спалнята. Тя е запълнила емоционалния дефицит на майката в отношенията с бащата и е станала неин съюзник в кавгите. Но лоялността към единия родител е същевременно предателство към другия и така детето е връхлетяно от силна вина и страхове.

Тя се превръща в емоционален заложник в съпружеския конфликт и става изразител на страховете и напрежението в двойката. За съжаление това е много тежък товар за детето и то развива симптоми като тревога и нощни страхове.

От друга страна, свръхангажираността с отношенията между родителите не позволява на Ива да се заеме със своите задачи. Чувството за несигурност и тревогата за майката й пречат да се отдели от нея и да се развива в света навън.

Децата поради своята зависимост от родителите, емоционална  незрялост и все още неоформена личност често се оказват въвлечени в съпружеския конфликт. Те нерядко запълват емоционални дефицити във връзката между съпрузите, срещу което получават повече внимание и усещане за собствена значимост.

Децата често се оказват вкарани в отношенията между двойката, утешават единия родител и воюват с другия.

Така те се нагърбват с непосилна за тях отговорност и емоционален товар. Това често води до задържане в развитието, регрес или формиране на различни симптоми.  

От съществено значение за доброто емоционално развитие на детето е да бъде изключено от съпружеския конфликт и да се спази динамиката в отношенията родител – дете.

Това ще го освободи от емоционална отговорност, която не е способно и не трябва да носи, и ще му даде шанс да се развива.