Практиката бременната жена да се храни като за двама е остаряла

Родителите трябва да мотивират децата си да се хранят здравословно и разнообразно. Това зави диетологът от Медицински университет София доц. Теодора Ханджиева-Дърленска по време на „Училище за здраве – за деца, родители и учители“, провело се от 1 до 6 септември в к. к. Албена. Тя отбеляза, че в България затлъстяването при децата е сериозен проблем, защото има висока честота. По думите й ако едно дете се роди с нормално тегло и е захранвано както трябва това не означава, че, е то ще продължи да се развива по този начин. Проучвания показват, че има риск от затлъстяване при определена възраст. Става въпрос за момичетата и момчетата около 3 г., 7 г. и в пубертета. Причините са няколко.

На първо място това е нездравословния начин на живот, който води до увеличаване на обиколката на талията. Доц. Ханджиева-Дърленска каза, че традицията на хранене в България е чудесна, защото имаме палитра от готвени ястия. Често обаче се случва децата да прекаляват с храни, които водят до затлъстяване. Според нея проблемът е в консумацията на храни с голямо съдържание на мазнини, сол и захар. Тя отбеляза, че у нас традиционно се готви солено и затова средната консумация на сол е между 8 и 10 грама дневно, като в някои семейства през зимата достига и до 17 грама. Същевременно препоръките на лекарите е да се приема максимум 5 грама или една чаена лъжичка. Доц. Ханджиева-Дърленска посочи, че  80% от солта идва от готовата храна, защото тя е консервант. Сол се съдържа в хляба, в сиренето, в кашкавала и др. „Истината е, че сме свикнали да ядем солено и ни се струва безвкусно когато не слагаме сол“, каза тя. Специалистът напомни, че солта покачва кръвното налягане и когато има фактори като наднормено тегло и обездвиженост, това не е здравословно. По думите й, децата трябва от малки да свикват на по-безсолни ясния.

В страната е висока и консумацията на захар. Дневната препоръка е 25 грама, а само в един плодов сок от 330 милилитра се съдържат 27 грама. Според доц. Ханджиева-Дърленска захарта не трябва да бъде забранявана на децата, защото те имат нужда от енергия. Употребата й обаче трябва да бъде умерена. „Тя е гориво за мозъка. Не е лошо детето да изяде една вафла, но щом я изяде – няма сок“, каза тя.

По отношение на храненето по време на бременност специалистът отбеляза, че през последните години науката започна да говори за вътреутробно затлъстяване. Затова е много е важно какво консумира бременната. По думите й практиката да се храни като за двама е отдавана остаряла. Не бива да се прилагат и диети, които да ограничават приема на храна. Трябва да има подходящ, разнообразен и балансиран режим. При една бременна, която е с нормален индекс на телесна маса, средното увеличаване на теглото трябва да е 12 до 15 килограма. При жените, които са с поднормено тегло – до 20 кг., при пълните– около 9 кг.

Доц. Ханджиева-Дърленска каза, че рисков фактор за появата на наднорменото тегло е продължителният престой пред екран - телевизия, компютър, таблет, телефон. В България педиатричната асоциация е излязла със становище, че времето прекарано пред екрана трябва да е не повече от 1 час, защото това е причина за обездвижване. Изследване сочи, че в страната ни децата прекарват пред екран по около 26 часа на седмица. За сравнение, в Холандия тази цифра е 14,5 часа. По думите й, СЗО препоръчва до 5 годишна възраст средно по три часа физическа активност дневно. След това – поне един час.

Рисков фактор за появата на затлъстяване може да бъде и фамилна обремененост.  Ако в семейството родителите са слаби, едва 8% е рискът детето да е пълно. Ако един от родителите е със затлъстяване, рискът е 40%, а когато и двамата са с наднормено тегло – 80%.

Според специалиста проучвания показват, че в световен мащаб затлъстяването е най-често при деца, които са в бедни семейства, защото те консумират некачествена, евтина храна. В България обаче затлъстяването се среща и при семейства с висок социален статус.

Доц. Ханджиева-Дърленска напомни, че проблемът със затлъстяването на децата е тясно свързан с риска от появата на бъдещи хронични заболявания, като хипертония и диабет. Тя отбеляза, че заради мастната тъкан, която се складира около талията тялото произвежда хормони, които увеличават апетита и кръвната захар. По думите й висцералната мастна тъкан е проблем при децата с наднормено тегло, защото най-често тя се натрупва в черния дроб, слезката и сърцето, а това води до нарушена функция на тези органи.

„За изграждането на правилни навици за здравословно хранене е нужно е търпение и постоянство. Както Вие се храните, така ще се хранят и Вашите деца. Ако консумирате нездравословна храна, те ще свикнат с нея“, заяви доц. Ханджиева-Дърленска. Тя добави, че на децата не трябва да се налагат принудителни диети, защото това може да доведе до хранителни разстройства, като анорексия и булимия. „Ако има прекален натиск рискът от проблеми с наднорменото тегло да се отиде до другата крайност, е значително висок“, каза специалистът.

Доц. Ханджиева-Дърленска препоръча храната на децата да е разнообразна, а родителите да дават личен пример. Сред задължителните хранителни продукти е консумацията на около 250 грама кисело мляко и 300 грама зеленчуци на ден.

По време на растежа си децата повишават теглото си средно с по 3 кг. годишно, каза още доц. Ханджиева-Дърленска.