Лекарите сме в непрекъснат досег с човешкото страдание -  на болния и на неговите близки. За разлика от някои псевдотворци и политици, ние сме с двата крака в живота

 За няколко дни Пловдив се превърна в център на прозата и поезията.  От 13 до 17 септември 2017 г. градът бе домакин на 61-я конгрес на  Международния съюз на лекарите-писатели.  Творци от цяла  Европа представиха своите произведения по време на форума, като  през тази година мотото беше "Медицина и мир". За основните  акценти от събитието разказва проф. Златимир Коларов - председател  на Сюза на писателите-лекари в България "Димитър Димов".   

 Проф. Коларов, какво означава за България домакинството на 61-я  конгрес на Международния съюз на лекарите-писатели (UMEM)?

  Това безспорно е голямо признание. Пловдив е четвъртият    български град, който организира  събитието. Преди това домакини    на конгреса са били Велинград, Варна и София.

  Международният съюз на писателите-лекари е създаден от френския  лекар и поет Пол Ноел през 1945 г. Първоначално той организира    съмишленици от Франция, а впоследствие и от съседни държави.    Първият конгрес е проведен през 1956 г. в Сан Ремо, Италия. Д-р Ноел изпраща писмо и до Димитър Димов – професор по ветеринарна медицина и председател на Съюза на българските писатели. Идеята е родните лекари също да се включат в организацията. В крайна сметка няма данни за контакт между двамата.  През 1976 г. д-р Любен Станев, участва в международна среща на о-в Корфу. След падането на желязната завеса той основава Клуб на лекарите-писатели, който е клон на Юнеско.

Защо Пловдив?

Пловдив е най-древният жив град в Европа. През миналата година конгресът се проведе на езерото Комо, Италия. В края трябваше да изберем, кой ще бъде следващият домакин. Предложих нашата страна, но се оказахме в много сериозна конкуренция с Португалия. За да защитя кандидатурата ни, разказах колко красив град е Пловдив, каква древна история има, че ще бъде Европейска столица на културата през 2019 г. Имаше гласуване, което спечелихме с един глас преднина.  

Изпитах голямо удовлетворение, но в същото време осъзнавах, че поемаме огромна отговорност. Близо година работихме по проекта, искахме да се представим на европейско ниво и да осигурим незабравимо преживяване на нашите гости. Тук е мястото да изразя благодарност към Медицинския университет в Пловдив, Община Пловдив и Съюза на българските писатели, които съдействаха за организацията на конгреса.

Какво успяха да видят гостите?

Посетихме Медицинския университет в Пловдив. Видяхме симулационната зала, където има  макети на различни патологични състояния, апаратура, видеопрограми за обучение на студенти. Изключително модерен университет. Любопитен факт е, че по време на османското владичество на неговото място е имало болница и училище за хекими (лекари). Още тогава мястото е било „светилище“ за здраве.
Силно въздействие върху гостите оказаха архитектурата и историята на Стария град. Една от вечерите се насладихме на концерт в Античния театър, където бе представено най-доброто от Джузепе Верди. Бяха много впечатлени от българските музиканти и изпълнители. Това е голямо признание, защото част от колегите идват от Италия, Франция и Германия и са се докосвали до най-добрите образци на световното изкуство. Програмата включваше посещения на Перперикон и на Бачковския манастир.
Изпитах много голямо удовлетворение, когато един от участниците сподели, колко приятно е изненадан от града, от условията и от посрещането.  И друг път съм споделял, че за имиджа на страната ни трябва да работи всеки един от нас, по всяко време. България не е това, което се пише в чуждата „жълта“ и „черна преса“ – проститутки, крадци и изнасилвачи. България е страна с история, култура  и традиции.

Къде е пресечната точка между медицината и изкуството?

Лекарите сме в непрекъснат досег с човешкото страдание -  на болния и на неговите близки. За разлика от някои псевдотворци и политици, ние сме с двата крака в живота. В ръцете си съм държал и живота, и смъртта. Ние сме интелигентни хора, но и с нежни души. Навикът да откликваш на човешката болка, да реагираш веднага, да имаш рецептори за нея, да анализираш, да я коригираш - всичко това рефлектира и в творчеството. Ако посланията ни стигат до повече хора, светът би бил много по-добър.

Известно е, че всеки творец се нуждае от муза. Какво Ви вдъхновява да пишете?

Бях на 11 години, когато направих първите си литературни опити. Това е нещо, което е в гените на човека. Чета си старите неща и усещам неистовото желание на едно дете да рисува картини с думи. Мога да съм много изморен от изминалия ден, но за малко да се върна към текста – да коригирам, да прочета, да дойде идея – стресът минава. Това необходимост.
Когато съм във форма и дойде време за писане, музата е до мен. Определям я като вярна, влюбена жена. И е капризна жен. Когато я пожелаеш, тя е готова да ти се отдаде. Но докато я спечелиш, е голям зор. Ако не я ухажваш както трябва, изчезва и не знаеш кога ще се върне. Когато изчезне, търся я, докато я намеря и отново стъпя на пътеката.   

Как гледате на модерното изкуство и на новите технологии, които изместват книгата?

Бях меко казано скандализиран, когато видях от един от фонтаните в Пловдив да блика кафява вода. Оказа се, че това е проект на американски скулптор, а вместо вода, тече газирана напитка. Аз съм широко скроен и считам, че в изкуството няма лоши изразни средства. Има лошо използвани изразни средства. И най-изчанчената идея може да има ефект, когато е обмислена и не е самоцелна. Съвременната литература използва различни от традиционните похвати и провокации, но посланията и изживяванията са автентични. В Международният съюз на писателите-лекари членуват по-възрастни хора, с класически възгледи и изразни средства. Но ако модерното изкуство е алтернатива на класическото, обратното също е вярно. И в това няма нищо лошо.  

В моя текст „Книгата и словото днес и утре“  казвам, че в класическия си вид книгата е обречена. Но словото ще остане. В началото се предавало устно, след това на камък, на пергамент, на хартия, появила се е печатарската машина Гутенберг. Все още сме на хартиен носител, но бъдещето е в електронните издания. Неизбежно е. Но пак ще повторя -  словото ще остане.

Произведения от проф. Коларов можете да прочетете на личния му сайт: www.kolarov.bg