Добрите финансови практики напълно изместиха Добрата медицинска практика

Ще си позволя да споделя моите наблюдения по отношение на системата на медицинското обслужване, която е на приблизително 16 – 17 години. Началото беше доста стресиращо за всички колеги. Обемът на работа в кабинетите на медицинските центрове и ДКЦ-та се запази, но основният проблем беше бумащината – попълване на амбулаторни листи, направления, талони за изследване. Така или иначе, наложи ни се да свикнем да работим по този модел.

Постепенно поради ограниченията, заложени във философията на тази система - общопрактикуващ лекар-> доболничен специалист->болнично здравеопазване - се стигна до значително намаляване на пациентопотока.

Друг стрес, който бе превъзмогнат от нас, беше въвеждането на компютри в работата ни, но и те не помогнаха да се увеличи броят на пациентите.

С всяка изминала година, след всяко новоподписано споразумение с НЗОК ставаше все по-трудно – главно и като краен резултат намаляване на доходите на лекарите от доболничната помощ. Искам да уточня, че това мое мнение е базирано на наблюденията, придобити в резултат на работата ми на различни работни места в бургаски регион.

Системата овладя максимата: „Разделяй и владей“.

Здравеопазването се раздели на:

• Общопрактикуващи лекари – личните лекари
• Доболнична помощ – лекарите специалисти в МЦ и ДКЦ
• Болнична специализирана помощ – лекарите в болниците
• Диспансери от държавен тип – лекарите в диспансерните болници – кожно венерически диспансери, онкологични диспансери, психиатрии

Стигна се до разминаване, дори до противопоставяне на интересите, ангажиментите, т.е. работата на всички тези звена, а това от своя страна рефлектира не само в отношенията между колегите, но е и в ущърб на  пациентите.

Общоизвестни са проблемите с талоните за консултации, издавани от ОПЛ, към специалисти от доболничната помощ. Направленията за изследване, издавани от ОПЛ и лекарите от доболнична помощ, също са в ограничителен режим, което е отново пречка в работата ни и е „тровещо“ живота както на лекарите, така и на пациентите. Системата казва: „ Задържайте пациента при вас, ОПЛ, колкото може го диагностицирайте и го лекувайте“ (това е валидно и за специалистите от доболничната помощ). Така в болниците попадат най-често, най- тежките случаи – забавени в диагностично и лечебно естество пациенти.

Общопрактикуващите лекари получават за своята дейност една сума, която е сигурна и може да бъде увеличена от допълнителни дейности на личния лекар.

Специалистите от МЦ и ДКЦ получават процент (приблизително 30-45%) от сумата на получените и изработени талони (пациентите, които му е изпратил ОПЛ). 

Възниква едно отчуждаване във взаимоотношенията между лекарите, стига се до липса на колегиалност.

Какво „позволява“ системата в тези случаи?

Насочване на пациенти и талони от общопрактикуващите лекари към точно определен специалист от доболничната помощ, който най-често е:

• приятел, роднина, близък познат;
• когато ОПЛ е обратно стимулиран от частни специалисти и частни ДКЦ-та, лаборатории и частни болници;
• към доказали се специалисти;
• небрежно отношение на ОПЛ, често провокирано от избора на пациента – „Аз имам своя специалист и ще отида при него!“В първите два случая винаги има зависимости и те не са медицински обосновани – най-често комерсиални и други „благодарности“.

Така поставени в тази система, всички участници се възползват от възможностите за привличане на талони (пациенти), както с позволени, така и с други незабранени методи и средства.

В „новия“ закон за здравеопазване има забрана за медицинските специалисти, както и за лечебните заведения, да използват за своята дейност търговска реклама. Но дали и как се спазва тази забрана?

Друг е въпросът, че в повечето случаи такива реклами са подвеждащи за пациентите, които невинаги са добре информирани, а понякога наивни.

Добрата медицинска практика е заместена с добрата финансова такава.

Недобрият контрол от страна на „системата“ и прибягването до такива скрити възможности, доведе до ситуацията в която лекарите сме поставени. Всичко това води до отрицателни резултати в лечебно-диагностичен план за пациентите, ненужни разходи, както за тях, така и за НЗОК.

Лекарят е поставен в положение на търговец, който сам да си „изработи“ заплатата. Но обема на работа и заплатите на лекарите от една и съща специалност са несъпоставими, тъй като зависят от много фактори – дали работи в столицата, в голям областен град, или на село; дали работи в централно ДКЦ или пък МЦ в някой краен квартал; апаратурата, с която разполагат лечебните заведения; дали тези заведения са частни, общински или държавни. Заеманите работни места почти фиксирани и не подлежат на промяна и конкурси - като цяло докато някой не напусне, друг не може да започне работа. Няма възможност за развитие и квалификация, защото сме принудени да работим при „тези“ условия.

Преди време разговарях с един от здравните ни министри и бях изложил своето виждане за системата на доболничната помощ:

• райониране, подобно на старата система – семейните лекари; специалистите от доболнична помощ, съобразени с нуждите на населението във всеки район;
• за всяко работно място да бъде определена удовлетворяваща заплата, а при по-голяма професионална активност - търсене от пациентите, те да заплащат такса за избор на лекар, съобразена, разбира се;
• да има възможност за допълнителни стимули при повишаване на квалификацията на всеки лекар и др. ;
• всяко работно място да подлежи на конкурс на 3 – 5 години и всеки да може да кандидатства;-         да се повиши контрола върху работата на всеки участник в системата на здравеопазването – да се вземат такива мерки, които да респектират, но и да удовлетворяват работещите (“моркова и тоягата“);
• да се спазват всички правила в медицината, а не тя да е основание за некоректно повишаване на доходи;
• да се изисква от всеки лекар да повишава квалификацията си, ако желае да заема дадено работно място, но не за негова сметка, както е към момента или пък обвързан с различни фармацевтични фирми.

Нека всеки бъде свободен да развива себе си, но и задължен да работи, спазващ регламентите на един нов договор с обществото!

Може и да не съм прав за всичко, казано дотук, но искам от Вас, колеги и обществото, да ме опровергаете , коригирате или подкрепите.