Публикация

Колоездачът Боб Худблуд: Можеш да стигнеш до върха в спорта и с диабет, ако го контролираш правилно

Състезателят на Team Novo Nordisk бе в София за Европейската седмица на мобилността


Боб Худблуд e 20-годишен холандец, най-голямото от трите деца в семейство на запалени колоездачи. Започва да тренира на 8 години, а когато е на 16 и се състезава за първа година в местния младежкия отбор по колоездене, е диагностициран с диабет тип 1. Това обаче не го отказва от спорта. След първоначалния шок той научава за Team Novo Nordisk (TNN) –  отбор от колоездачи, триатлети и бегачи от различни националности, обединени от диабета. Начело на ТNN e първият в света професионален отбор по колоездене, в който се състезават само хора с диабет. Боб Худлуд се явява на един от летните лагери за хора с диабет, където се подбират състезатели, и е избран да се включи в подготвителния отбор на TNN. На следващата година се премества да тренира с останалите момчета в щата Джорджия, САЩ. 

Боб пристигна в София за Европейската седмица на мобилността. 22-и септември е обявен от Европейската комисия за Ден без автомобили. За закриване на кампанията в София е предвидено велошествие, организирано от посолството на Кралство Дания и Столична община, в което ще участва и Боб .

 

- Боб, каква е целта на посещението ти в София?

Тук съм за велошествието, организирано в рамките на Европейската седмица на мобилността. Ще участвам във велопохода във вашата столица с всички хора, които решат да се включат. Аз съм единственият представител на отбора Team Novo Nordisk тук.

-  Ти си част от много специален отбор. Когато си на 16 години, те  диагностицират с диабет тип 1. Как прие тази диагноза по онова време?

Първоначално, след като разбрах за диагнозата, се почувствах ужасно. Карам колело от доста ранна възраст, вече бях започнал и да се състезавам активно за местния отбор по колоездене. Тогава си мислех, че вероятно ще ми се наложи да си търся ново хоби, защото диабетът и колоезденето може би няма да се комбинират добре.  За щастие лекарят, който назначи режима ми, знаеше за TNN и ме насочи към техния уебсайт. Аз го разгледах добре и си помислих „Добре, изглежда, че ще мога да продължа да карам колелото си на високо ниво, ако искам това.“

- Промени ли се по някакъв начин животът ти  след диагнозата?

Първите няколко дни аз доста забавих темпото, защото не бях наясно как ще ми се отрази това.  Мисля, че 3 дни след поставянето на диагнозата обаче аз се качих  отново на колелото. Опитах се да продължа да правя нещата, които правех, макар че се наложи да променя някои навици, за да  контролирам  глюкозата в кръвта ми. Когато седнеш да се храниш някъде, трябва да внимаваш колко въглехидрати има в храната ти. Изисква се малко повече да мислиш предварително за тези неща и това е единствената промяна, която настъпи за мен. Разбира се, карането на колело стана малко по-сложно. Трябваше да обмисля как най-добре да го организирам след диагнозата, като обсъдя режима със своя лекар.

- Кое е най-голямото предизвикателство за теб?

Храненето. Не става въпрос толкова за някакъв специален режим. По-скоро сега внимавам повече с какво се храня. Изчисляваш какво е количеството на въглехидратите в храната, за да я съобразиш максимално с диабета.

- Налага ли се да избягваш някои храни?

Не, можеш да ядеш всичко, но трябва да се внимава. За щастие, не се наложи да жертвам нищо от любимите си храни, като например сладките неща.

- Кой ти помогна с новите хранителни навици?

Лекарят ми обясни какво трябва да спазвам, но вероятно човекът, който ми помогна най-много за промяната на режима ми, беше майка ми.  Тя по принцип държи много на храната и на това, че човек трябва да се храни здравословно. Диагнозата ми промени донякъде навиците на цялото семейство. Обикновено, когато сядахме на вечеря, майка ми си правеше салата, а ние хапвахме нещо друго. След като стана ясно, че имам диабет тип 1, тя започна да готви по-здравословна храна за всички нас.  Всеки от семейството се опитваше да избягва някои храни, които биха нарушили нивата на глюкозата ми. Е, впоследствие понякога си похапваха сладки или други неща, както обикновено.

- Като цяло, как контролираш диабета си?

Диабетът е състояние, което е различно за всеки човек и затова лечението е персонализирано. Работих много активно със своя лекар, за да изработим режим, който да е най-подходящият за мен. Но това наистина е много различно при всеки отделен човек.  Затова не мога да давам съвети на други. Важното е, че не ми се наложи да жертвам нищо от любимите си неща и занимания. Единственото, което човек трябва да прави, е да контролира състоянието си. И да продължи да следва мечтите си!

- Разкажи  ни за твоята  страст – колоезденето?

Започнах на около 8-годишна възраст. Родителите ми са също доста запалени по колелата. На 12 години започнах да се състезавам в своята възрастова категория, но беше доста натоварено. На 16 вече бях с нови треньори и те изискваха от мен да тренирам още по-усилено.  Диагностицираха ме с диабет тип 1 през март. Още от януари същата година обаче не се чувствах много добре. Около 2 седмици преди диагнозата започнах да пия по около 4 – 5 литра вода на ден и да ходя до тоалетна през цялото време. Така че очевидно вече се бяха появили и симптомите на диабета.

- Почти веднага след диагнозата си научил за отбора на TNN?

Да, буквално на третия ден. И си помислих, че след като всички тези момчета могат да продължат с интензивните тренировки, защо да не мога да го направя и аз?  Така те ме „вдигнаха“ на крака толкова скоро след поставянето на диагнозата. Тези момчета могат да вдъхновят толкова много хора с това, което правят. И хора с диабет, и хора без диабет.

- Сега живееш в САЩ?

През по-голямата част от годината живея и тренирам с момчетата от подготвителния отбор в Джорджия, САЩ. 18 момчета живеем в 2 къщи, много е забавно.

- Как контролираш диабета си в ден със състезание?

Не е много по-различно от  дните без състезания. Отново обсъждам със своя лекар какво точно да правя и се справям. Дори в ден със състезание не правим някакви извънредни неща, просто внимаваме за глюкозата в кръвта си. В ден със състезание имаме и специален хранителен режим. Така например за закуска хапвам овесени ядки около 3 часа преди състезанието. По време на самото състезание  мога да взема желирани блокчета, които са със  захар. След състезанието хапвам каквото и да е с протеини.

- Какво правиш, ако установиш, че кръвната ти захар се е качила много или е паднала много?

Ако е твърде висока, трябва да вземете мерки, с подходящото за вас лекарство, както и да сте добре хидратирани. Ако е ниска, просто хапвате нещо, което съдържа захар – десертчета, сладки, каквото и да е. Винаги имам нещо сладко със себе си, за такъв спешен случай, като таблетки захар.

- Кои са хората в лекарския екип, които ти помагат да контролираш диабета си?

Освен доктор в отбора имаме и специализиран обучител за диабета (diabetes educator – Бел. Ред.). Това е Шарлот, която е като майка за нас. Когато имаме въпроси, се обръщаме към нея. Тя знае кога какво трябва да се направи за контрола на диабета ни, като води отчет за нашите показатели. На всеки 2 седмици обсъждаме с нея какво можем да подобрим в своя режим.

- Разбирам, че диагнозата по никакъв начин не ти е попречила да се занимаваш с любимия ти спорт?

В моя случай диабетът по никакъв начин не ми пречи да преследвам мечтата си – да стана професионален колоездач.

- Какво послание би отправил към млади хора като теб, които живеят с диабет, независимо дали е тип 1 или тип 2?

Бих им казал, че ако следят и контролират състоянието си по подходящия начин, няма причини да не продължат да преследват мечтите си. Следете го и правете това, което обичате.

- Какви са бъдещите ти планове?

Първо бих искал да вляза в професионалния отбор на TNN, надявам се догодина, и да участвам в състезания. Това зависи както от резултатите на младежите от нашия отбор, така и от това как се вписваш в отбора и какви са отношенията ти с останалите момчета. Професионалният мъжки отбор на TNN има една определена цел и тя е да се състезава в най-голямото и престижно състезание в света Tour de France през 2021 година. Тогава се навършват 100 години от откриването на инсулина.  Целта на отбора е да покаже, че могат да се постигат и най-високите спортни резултати дори от хора с диабет.

Автор Петя Дикова

 

Коментари

Вдъхновяваща лична история, която може да послужи за пример на много хора. Алпинистът Боян Петров е доказателство за същото -  че с добър контрол на диабета, можеш да изкачваш дори осемхилядници