Модерни терапии позволяват да се намали сърдечносъдовия риск при диабет
Броят на хората с диабет у нас непрекъснато расте. По данни на проф. Ивона Даскалова, началник на Клиниката по ендокринология във ВМА, пациентите със захарен диабет вече са 8,8% от населението, докато през 1992 г. те са били около 3%. Донякъде причината е в подобрената диагностика, но огромно значение има начинът на живот. Днес българинът употребява много висококалорична и мазна храна, с много захарни изделия и бял хляб. В същото време нивото на физическа активност е ниско.
За диабета казват, че е коварен, защото не боли и често не дава никакви симптоми, докато не настъпят усложненията. Затова и често се открива, когато от години е подкопавал организма отвътре. А усложненията при диабет са различни и повечето са тежки. Увреждат се периферните нерви (невропатия), може да се стигне до диабетно стъпало и ампутация, до сериозни проблеми със зрението.
Диабетната невропатия започва от увреждането на най-дългите аксони (дълги тънки израстъци на неврона), обяснява проф. Здравко Каменов, началник на Клиниката по ендокринология в Александровска. Тези аксони се намират в нервите към краката. Когато нервът стимулира тъканите, те са в добро състояние. Когато тя липсва, започва атрофия на тези тъкани, влошават се техните регенераторни способности.
Важно също така е, че постепенно намалява чувствителността и хората могат да се наранят без да разберат за това. Имали сме пациенти, които ходят със забито кабърче или стъкло и не го усещат, споделя опит от практиката проф. Каменов. Освен това високата кръвна захар се свързва с различни субстанции, например в сухожилията и те се „втвърдяват“ и се скъсяват. От това походката вече не е еластична и така се причиняват повече микротравми на стъпалото. Точно на тези точки, където има повишен натиск има опасност от появата на мазоли, а след това и на диабетни язви. Ако такива рани не се лекуват може да се получи гангрена и да се наложи ампутация.
Казано просто – опасността от инсулт или инфаркт нараства. Лекарите посочват, че нерядко пациентите разбират, за диабета си от години едва след първия инфаркт. Неслучайно 44% от смъртността при хората с диабет с тип 1 е по сърдечносъдова причина. При диабет тип 2 процентът е дори 52. Това може да се предотврати с новите модерни лекарства, които навлязоха през последните години в практиката навлязоха.
Става дума за нови средства за лечение на захарен диабет тип 2, които имат различен механизъм на действие от познатите преди това. Два от тези медикаменти са дапаглифозин и емпаглифлозин, които блокират натриево-глюкозния транспортер (SGLT2), пише в CredoWeb д-р Иван Данов от ДКЦ 2 в Бургас.
SGLT2 e протеин, който осъществява 90% от реабсорбцията (обратното всмукване) на глюкоза в бъбреците, пояснява ендокринологът. Неговото блокиране води до повишено отделяне на глюкоза с урината и до спадането на нивото ѝ в кръвта. Тези ефекти се реализират независимо от инсулиновите стойности. На практика медикаментите могат да бъдат включвани в лечението и при изчерпани инсулинови резерви. Проучванията върху сърдечносъдовата безопасност показват и някои допълнителни ползи, като понижаване на артериалното налягане и повишаване на сърдечносъдовата преживяемост без риск от хипогликемии (понижена кръвна захар).
Друг нов препарат е от групата на GLP-1 рецепторните агонисти, допълва д-р Иван Данов. Те наподобяват чревен хормон, който се отделя по време на хранене, като в същото време стимулира инсулиновата секреция само при повишена кръвна захар (хипергликемия). Резултатът е понижаване на кръвната захар без риск от хипогликемия. Регистрирани са и допълнителни ползи, една от които е намаляване на телесното тегло - средно с 15 килограма. Това се дължи на потискането на центъра на апетита в мозъка, както и на забавено изпразване на стомаха. Освен това е установен и спад в артериалното налягане.
Повечето (над 80%) от пациентите с диабет, имат втори тип, известен още като старчески. Диабет тип 1 е автоимунно заболяване, чиито първопричини не са добре изучени. Със сигурност има генетично предразположение, но отключващите фактори може да са различни. При диабет тип 1 имунната система атакува клетките на панкреаса. Като последица задстомашната жлеза не може да произвежда достатъчно инсулин и се налага той да бъде внасян в организма допълнително. Диабет тип 1 обаче може да бъде контролиран. Съвременните терапии позволяват пациентите да водят пълноценен живот, изтъкват специалистите.
Повечето случаи на диабет могат да бъдат избегнати, посочва доц. Даскалова. Думите й се подкрепят и от останалите лекари ендокринолози. В практиката си те срещат хора, които години наред не са обърнали внимание на предупредителните сигнали – напълняване в областта на талията, повишена кръвна захар и мазнини в кръвта. Обикновено има и леко покачване на кръвното.
Става дума за състоянието, известно като метаболитен синдром и инсулинова резистентност. Ако на този етап не се вземат мерки, половината от пациентите ще развият диабет, посочват лекарите.
Ето кои са критериите за определяне дали е налице метаболитен синдром, пояснява д-р Вера Карамфилова от Александровска болница. Главният признак е затлъстяване с обиколка на талията, която при мъжете е над 94 см, а при жените - над 80 см. Този признак се съчетава с поне два от следните 4 фактора:
– артериално налягане ≥ 130/85 mmHg (или лечение за артериалната хипертония)
– HDL-холестерол: мъже < 1,0; жени < 1,3 mmol/L
– триглицериди ≥ 1,7 mmol/L (или лечение на дислипидемията)
– кръвна захар на гладно ≥ 5,6 mmol/L или наличие на захарен диабет.
При гранични стойности на изследванията и съмнение за инсулинова резистентност или дори диабет, трябва да се направи орален глюкозо-толерансен тест, подчертава проф. Цветалина Танкова от Специализираната болница по ендокринология. Направление може да се вземе от личния лекар. Пациентът изпива определено количество разтворена глюкоза и след два часа се измерва нивото на кръвната му захар. Това изследване позволява да се прецени дали вече се е развил диабет и какво лечение трябва да се назначи.
За контрол пък на вече назначена терапия се прави изследване на гликиран хемоглобин. Така се преценява какво е средното ниво на глюкозата в кръвта за последните три месеца и се преценява доколко пациентът се повлиява от предписаната му терапия.
Най-добре е да се пазим с профилактика. Но ако захарният диабет вече се е появил, час по-скоро трябва да се започне с подходяща терапия. Тя се назначава от специалист ендокринолог, като се прецени общото състояние на пациента и съпътстващите го заболявания. С новите медикаменти може да се постигне индивидуално и прецизно дозиране, като медиците разполагат с богат избор на лекарства.
За успеха на терапията обаче е важно пациентът да спазва стриктно препоръките за лечение и начин на живот, които лекарят дава. Така усложненията може да бъдат избегнати или поне отложени достатъчно дълго във времето.
Илияна Ангелова
Коментари