Някои пациенти разбират за диабета си едва след първия инфаркт

Броят на хората с диабет у нас непрекъснато расте. По данни на проф. Ивона Даскалова, началник на Клиниката по ендокринология във ВМА, пациентите със захарен диабет вече са 8,8% от населението, докато през 1992 г. те са били около 3%. Донякъде причината е в подобрената диагностика, но огромно значение има начинът на живот. Днес българинът употребява много висококалорична и мазна храна, с много захарни изделия и бял хляб. В същото време нивото на физическа активност е ниско.

За диабета казват, че е коварен, защото не боли и често не дава никакви симптоми, докато не настъпят усложненията. Затова и често се открива, когато от години е подкопавал организма отвътре. А усложненията при диабет са различни и повечето са тежки. Увреждат се периферните нерви (невропатия), може да се стигне до диабетно стъпало и ампутация, до сериозни проблеми със зрението.

Невропатията е рисков фактор за появата на диабетно стъпало

Диабетната невропатия започва от увреждането на най-дългите аксони (дълги тънки израстъци на неврона), обяснява проф. Здравко Каменов, началник на Клиниката по ендокринология в Александровска. Тези аксони се намират в нервите към краката. Когато нервът стимулира тъканите, те са в добро състояние. Когато тя липсва, започва атрофия на тези тъкани, влошават се техните регенераторни способности.

Важно също така е, че постепенно намалява чувствителността и хората могат да се наранят без да разберат за това. Имали сме пациенти, които ходят със забито кабърче или стъкло и не го усещат, споделя опит от практиката проф. Каменов. Освен това високата кръвна захар се свързва с различни субстанции, например в сухожилията и те се „втвърдяват“ и се скъсяват. От това походката вече не е еластична и така се причиняват повече микротравми на стъпалото. Точно на тези точки, където има повишен натиск има опасност от появата на мазоли, а след това и на диабетни язви. Ако такива рани не се лекуват може да се получи гангрена и да се наложи ампутация.

Диабетът повишава значително и сърдечно-съдовия риск

Казано просто – опасността от инсулт или инфаркт нараства. Лекарите посочват, че нерядко пациентите разбират, за диабета си от години едва след първия инфаркт. Неслучайно 44% от смъртността при хората с диабет  с тип 1 е по сърдечносъдова причина. При диабет тип 2 процентът е дори 52. Това може да се предотврати с новите модерни лекарства, които навлязоха през последните години в практиката навлязоха.

Става дума за нови средства за лечение на захарен диабет тип 2, които имат различен механизъм на действие от познатите преди това. Два от тези медикаменти са дапаглифозин и емпаглифлозин, които блокират натриево-глюкозния транспортер (SGLT2), пише в CredoWeb д-р Иван Данов от ДКЦ 2 в Бургас.
SGLT2 e протеин, който осъществява 90% от реабсорбцията (обратното всмукване) на глюкоза в бъбреците, пояснява ендокринологът. Неговото блокиране води до повишено отделяне на глюкоза с урината и до спадането на нивото ѝ в кръвта. Тези ефекти се реализират независимо от инсулиновите стойности. На практика медикаментите могат да бъдат включвани в лечението и при изчерпани инсулинови резерви. Проучванията върху сърдечносъдовата безопасност показват и някои допълнителни ползи, като понижаване на артериалното налягане и повишаване на сърдечносъдовата преживяемост без риск от хипогликемии (понижена кръвна захар). 
Друг нов препарат е от групата на GLP-1 рецепторните агонисти, допълва д-р Иван Данов. Те наподобяват чревен хормон, който се отделя по време на хранене, като в същото време стимулира инсулиновата секреция само при повишена кръвна захар (хипергликемия). Резултатът е понижаване на кръвната захар без риск от хипогликемия. Регистрирани са и допълнителни ползи, една от които е намаляване на телесното тегло - средно с 15 килограма. Това се дължи на потискането на центъра на апетита в мозъка, както и на забавено изпразване на стомаха. Освен това е установен и спад в артериалното налягане.

Диабет тип 2 или диабет тип 1

Повечето (над 80%) от пациентите с диабет, имат втори тип, известен още като старчески. Диабет тип 1 е автоимунно заболяване, чиито първопричини не са добре изучени. Със сигурност има генетично предразположение, но отключващите фактори може да са различни. При диабет тип 1 имунната система атакува клетките на панкреаса. Като последица задстомашната жлеза не може да произвежда достатъчно инсулин и се налага той да бъде внасян в организма допълнително. Диабет тип 1 обаче може да бъде контролиран. Съвременните терапии позволяват пациентите да водят пълноценен живот, изтъкват специалистите.

Метаболитният синдром води към диабет, ако не се вземат мерки

Повечето случаи на диабет могат да бъдат избегнати, посочва доц. Даскалова. Думите й се подкрепят и от останалите лекари ендокринолози. В практиката си те срещат хора, които години наред не са обърнали внимание на предупредителните сигнали – напълняване в областта на талията, повишена кръвна захар и мазнини в кръвта. Обикновено има и леко покачване на кръвното.

Става дума за състоянието, известно като метаболитен синдром и инсулинова резистентност. Ако на този етап не се вземат мерки, половината от пациентите ще развият диабет, посочват лекарите.

Ето кои са критериите за определяне дали е налице метаболитен синдром, пояснява д-р Вера Карамфилова от Александровска болница. Главният признак е затлъстяване с обиколка на талията, която при мъжете е над 94 см, а при жените - над 80 см. Този признак се съчетава с поне два от следните 4 фактора:

– артериално налягане ≥ 130/85 mmHg (или лечение за артериалната хипертония)

– HDL-холестерол: мъже < 1,0; жени < 1,3 mmol/L

– триглицериди ≥ 1,7 mmol/L (или лечение на дислипидемията)

– кръвна захар на гладно ≥ 5,6 mmol/L или наличие на захарен диабет.

Кога какви изследвания са необходими

При гранични стойности на изследванията и съмнение за инсулинова резистентност или дори диабет, трябва да се направи орален глюкозо-толерансен тест, подчертава проф. Цветалина Танкова от Специализираната болница по ендокринология. Направление може да се вземе от личния лекар. Пациентът изпива определено количество разтворена глюкоза и след два часа се измерва нивото на кръвната му захар. Това изследване позволява да се прецени дали вече се е развил диабет и какво лечение трябва да се назначи.

За контрол пък на вече назначена терапия се прави изследване на гликиран хемоглобин. Така се преценява какво е средното ниво на глюкозата в кръвта за последните три месеца и се преценява доколко пациентът се повлиява от предписаната му терапия.

Съвременни терапии позволяват добър контрол на диабета

Най-добре е да се пазим с профилактика. Но ако захарният диабет вече се е появил, час по-скоро трябва да се започне с подходяща терапия. Тя се назначава от специалист ендокринолог, като се прецени общото състояние на пациента и съпътстващите го заболявания. С новите медикаменти може да се постигне индивидуално и прецизно дозиране, като медиците разполагат с богат избор на лекарства.

За успеха на терапията обаче е важно пациентът да спазва стриктно препоръките за лечение и начин на живот, които лекарят дава. Така усложненията може да бъдат избегнати или поне отложени достатъчно дълго във времето.

Илияна Ангелова