Изследването за употреба на наркотици от шофьори: Tема с продължение
доц. Васил Атанасов
доц. Васил Атанасов
Експерт
Изследването за употреба на наркотици от шофьори: Tема с продължение

Изследването за употреба на наркотици от шофьори: Tема с продължение

Експертизата на наркотични вещества при водачи на МПС

През този месец (септември) две събития, имащи отношение към контрола на употребата на наркотични вещества от водачи на МПС, са факт:
1) промените в Закона за движение по пътищата (ЗДвП), отнасящи се до употребата на наркотични вещества и
2) влизането в сила на новата Наредба № 1/19.07.2017 г., регулираща процедурата за установяване употребата на алкохол и наркотични вещества от шофьори.

Приетите промени в ЗДвП премахнаха едно недоразумение, което дълго време представляваше проблем в експертизата на наркотични вещества в кръвни проби на шофьори – до момента, в текста на закона фигурираше термина „под въздействие на“, а сега, след приетите промени терминът се заменя със „след употребата на“.

Тази промяна цели не само да се уеднакви терминолоията в нормативните документи, но и да се реши един отдавна дискутиран въпрос с национално значение – какъв ще бъде режимът на контрол на употребата на наркотични вещества за водачи на МПС?

Отговорът вече е ясен – България се присъедни към държавите възприели пълен „нулев толеранс“.

За да стане ясно какво се крие зад това понятие, ще резюмирам двата подхода в регулирането на употребата на наркотични вещества от шофьори:

  1. повлияване / въздействие (impairment)
  2. нулев толеранс (zero tolerance)

Изследването на повлияване (въздействие) изисква специално подготвени специалисти за оценка на субективни показатели, както и комплексно разглеждане на лабораторни резултати (изследване на кръв) с оценка на въздействие. Представлява по-скъп подход, доколкото е необходимо изпълнение на редица условия за постигане на обективност и акуратност в преценката. Страни, в които се изследва повлияване са Австрия, Хърватия, Кипър, Унгария, Малта, Холандия.

Нулев толеранс предполага уличаване на изследвания водач при откриване на каквото и да е количество от наркотично вещество в кръвта му, респ. след неговата употреба. Обикновено, това е границата на откриване на използвания аналитичен метод. Страни с нулев толеранс са Франция, Италия, Литва, Латвия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Швеция, а вече и България.

Прилагането на нулев толеранс с гранични стойности (per se legislation) е разновидност на нулевия толеранс при която са фиксирани числени стойности (граници) за отделните наркотични вещества и/или техни метаболити в кръвта над които резултатът от изследването се приема за положителен. По този начин се цели да се преодолее недостатъкът на нулевия толеранс при изследване в различни лаборатории, респ. по различни аналитични протоколи.

За пълнота на разглеждането следва да се отбележи, че съществуват и страни, където административно-наказателната мярка включва двата основни подхода (нулев толеранс/ per se и повлияване / въздействие) – т.нар. two tier system. При този подход ако са налице данни за повлияване се прилага по-строга мярка (наказателна, за извършено престъпление) спрямо уличения, а ако е доказана употреба без да са налице признаци за повлияване – по-лека, административна санкция за употреба на забранено от закона вещество и извършване на дейност, която е забранена след употреба на наркотично вещество. Страни, възприели тази система са Германия, Словакия, Белгия, Дания, Финландия, Ирландия, Люксембург, Норвегия, Чехия, Естония, Обединено кралство (Англия и Уелс).

След публикуване на новата наредба в общественото пространство се появи писък, относно това, как ще бъдат обвинявани невинни хора за това, че са пушили марихуана няколко дни преди това (коментираше се само марихуана!). В различни медии и официални писма се посочваше, че употребата на канабис може да бъде доказана 10-30 дни след употреба и видите ли – невиини хора ще бъдат наказвани.

Този момент се нуждае от експертен отговор защото се превръща в лавинообразно набираща скорост по медийният склон дезинформация, която отново оставя впечатление за нещо недомислено или половинчато.

Изследването за употреба на наркотични вещества от водачи на МПС се различава от другите видове токсикологични изследвания, доколкото следва да установи употребата им от изследваното лице в сравнително кратък период от време, съотносим към момента на извършваната дейност, в случая - управление на МПС.

За разлика от изследването на алкохол, изследването на наркотични вещества има някои особености, които е необходимо да разгледаме за да може да обясним и разберем защо при изследването на наркотични вещества, ситуацията не е толкова проста:

  1. При изследването на алкохол се изследва само едно конкретно химическо вещество – етанол (етилов алкохол, С2Н5ОН; за краткост в изложението ще ползвам само „алкохол“), докато изследването на наркотични вещества цели да установи употреба на много повече от едно вещества (напр. кокаин, амфетамин, метамфетамин, екстази, тетрахидроканабинол или групи от вещества – бензодиазепини, опиати и др.). Този факт има значение, защото отделните наркотични вещества имат различни химични свойства, различно поведение и време на присъствие в организма. Очевидно не може да се разработи процедура за изследване на водача за всяко едно наркотично вещество, поради което е необходимо да се достигне до обща рамка на изследване.
  2. Алкохолът се продава законно, като алкохолните напитки подлежат на строги норми за контрол на съдържание и чистота на съдържащия се в тях етанол. Когато един човек консумира определена алкохолна напитка, то е ясно алкохолното съдържание (например, водка – 40 об. % алкохол) и обемът на консумираната напитка (напр. една голяма водка – 100 мл), т.е. известно е количеството алкохол, което човек приема. При наркотичните вещества не е ясен точния химически състав на приеманото вещество, нито съдържанието на активното вещество в крайния продукт – напротив, съдържанието при различните наркотици варира в изключително широки граници (например, съдържанието на тетрахидроканабинол в марихуана може да бъде в рамките на 0,2 до 25 %, ориентировъчно). Второто неизвесто е приеманото количество (масата на продавано прахче / таблета; количеството марихуана в циагарата и др.), което с първата неоопределеност прави приеманата доза неизвестна величина.
  3. Алкохолът се приема орално. Наркотичните вещества обаче, могат да бъдат приети по различен път на постъпване (орално, инжекционно, чрез пушене, чрез смъркане, чрез нанасяне върху лигавицата на устата или върху езика). Всеки от тези пътища има своите особености и предопределя различно време за постъпване в организма и на различно количество активно вещество при една  съща доза, т.е. ако 50 мг хероин се изпушат, инжектират венозно или погълнат през устата, ефектът ще започне да се проявява след различно време, ще има различен интензитет като проявени ефекти и ще продължи различно време.
  4. Употребата на алкохол в няколко поредни дни не води до развиване на алкохолна зависимост. При наркотичните вещества е възможно развитие на зависимост само след няколко приема. Също така, редовната употреба на алкохол не налага непрекъснато повишаваща се доза в рамките на дни за постигане на един и същ ефект, докато при повечето наркотици е необходимо непрекъснато повишаване на дозата за достигане на желания ефект (развитие на толеранс). Тогава необходимо ли е да определяме точното количество (концентрацията) на наркотичното вещество в кръвта, след като не можем да отнесем това число към ефекта върху изследвания?
  5. При алкохола е налице правопропорционална връзка между приетото количество алкохол, концентрацията в кръвта и ефекта върху лицето. При наркотиците такава връзка няма, т.е една и съща доза за едно лице може да бъде без ефект, за второ – да доведе до наркотичен ефект, за трето лице – да бъде смъртоносна. Тогава за втори път изниква въпросът, който зададохме по-горе: необходимо ли е да определяме точното количество (концентрацията) на наркотичното вещество в кръвта, след като не можем да отнесем това число към ефекта върху изследвания?
  6. Алкохолът се елиминира от човешкия организъм с една, на практика постоянна скорост (0.15 g/L за час). Следва да се отбележи, че тази скорост не зависи от пол, възраст, телесно тегло, наличие на храна в стомаха и др. фактори. Много малко вещества следват подобна кинетика и се елиминират толкова бързо, за часове. При алкохола това позволява да се оценява ретроспективно (за минал период от време) с доста добра точност концентрацията му в кръвта (чрез изчисление). При наркотичните вещества първо не е налице подобна зависимост, второ – елиминиарнето им от организма зависи от редица фактори и не на последно място – елиминирането им отнема не часове, а дни. Образно, може да кажем, че ако при алкохола интервалът от време за измерима количествена промяна е 30-60 минути, то при повечето наркотици този период от време е близо 12-24 часа.

Много често към експертизата се задават следните два въпроса:

?) Каква е коцентрацията на наркотично вещество в кръвта на изследваното лице?

??) Преди колко време е употребено наркотичното вещество?

За голямо разочарования на обвиняем,  защитник и обвинител, а понякога и на съдия, тези въпроси не предполагат получаване на желания отговор поради горе разгледаните обстоятелства, а именно:

  • ДА, концентрацията на наркотичното вещество може да бъде определена, но това не позволява да се направи никакъв извод по отношение на ефект или да обясни дали лицето е било повлияно или под въздействие към разглеждания момент.
  • Времето на употреба зависи от редица условности и в най-добрия случай може да бъде определено в интервал, който може да варира с плюс/минус 12 – 24 часа, т.е. това по никакъв начин не може да се съотнесе към разглеждано събитие (напр. проверка на водача) извършена 2 часа преди вземане на кръвната проба.

Отказът на вещото лице да отговори на тези два въпроса в никакъв случай не обезсмисля извършеното изследване, показало положителен резултат, нито налага назначаване на допълнителни и повторни експертизи. Напротив, всеки отговор, интерпретиращ ефект върху изследваното лице от измерена концентрация и фиксиращ точен момент на употреба, следва да се приема като съмнителен.

От разгледаните до момента съображения, може да обясним защо определянето на концентрацията на наркотичното вещество в кръвта няма решаваща експертна значимост - подобна стойност нито може да обясни ефекта върху лицето, нито да бъде показател за времето на употреба в кратък период от време. По тази причина редица страни са възприели политика на нулев толеранс, при която на въпроса за употреба на наркотично вещество следва да се отговори с „да“ или „не“.

Необходимостта от въвеждане на разгледания видоизменен нулев толеранс, при който са фиксирани гранични стойности, т.нар. per se законодателство, се налага от факта, че различните аналитични методи имат различни възможности за откриване на наркотични вещества. Така например, ако една лаборатория използва метод А и може да открива наркотик в кръв с концентрация не по-ниска от 10 mg/L, а втора лаборатория използва метод В и  може да открива наркотик в кръв с концентрация не по-ниска от 1 mg/L, то проба с концентрация 5 mg/L ще покаже отрицателен резултат в първата лаборатория и положителен резултат във втората лаборатория, т.е. и двете изследвания ще са коректни спрямо възможностите на методите, но ще доведат до различни последствия за изследваното лице.

Вторият „дефект“ на пълния нулев толеранс е възможността на съвременните аналитични технологии да откриват наличие на наркотик в кръвта, в концентрации, за които е ясно, че наркотикът не проявява никакъв ефект (например, за веществото Х, по-ниски от 1 mg/mL). Обърнете внимание – да не проявява ефект, а не да проявява ефект – макар и объркващо близко звучащи, те са съвсем различни понятия. Ако се върнем към горният пример, то можем да илюстрираме казуса с трета лаборатория, която може да установи концентрация по-голяма от 0,001 mg/L. В този случай много от пробите на лаборатория А и лаборатория В може да се окажат положителни при изследването в третата лаборатория, но този положителен резултат няма да има експертен смисъл, ако е по-нисък от 1 mg/mL.

За да се избегне тази ситуация и да се гарантира еднакъв резултат при изследването, то или всички лаборатории трябва да ползват един и същ аналитичен метод (както клиничните лаборатории) или да могат да ползват различни методи, но да отговарят на еднакви критерии.

В съдебната токсикология е трудно да се осигури ползване на еднакви методи, защото различните лаборатории имат различно технологично ниво на оборудване и изследват различен спектър от вещества, но би следвало ползваните методи да покриват еднакъв минимум от критерии. При подхода на per se законодателство са въведени прагови стойности за концентрация на наркотик в кръв, които следва да бъдат осигурени от всички изследващи лаборатории и същите да представят резултата от изследването като положителен само когато е над тази прагова стойност.

Разгледаният проблем има изцяло експертен характер и не е проблем на нормативен документ или законодателство, а по-скоро на експертен консенсус и протокол между изследващите лаборатории. За химико-токсикологичните лаборатории, включени в новата Наредба № 1 / 19.07.2017 г. този проблем е решен, доколкото и двете лаборатории на Военномедицинска академия (София и Варна) са оборудвани с еднаква апаратура и ползват единни аналитични протоколи на изследване, т.е. проба показала положителен резултат в София, ще покаже същият резултат при изследване във ВМА – Варна, като ползваните протоколи са съобразени с праговите концентрации на аналитичните методи за изследване на водачи, възприети в другите страни с нулев толеранс.

Доколкото установяването на употреба на наркотични вещества от водачи започва с извършване на тест на орална течност, то следва да отбележим, че предназначените за контрол на шофьори тестове също са съобразени като прагова концентрация над която показват положителен резултат, с концентрация на наркотика, която има отношение към проявата на ефект върху водача и употреба във време, съотносимо към момента на изследване. Иначе казано, чувствителността на тестовете за изследване на орална течност е съобразена с целта им на употреба и тя е различна от тази на тестовете, ползвани от гранични и митнически служби, където е много по-ниска и цели да установи далечен контакт на изследвания с наркотичното вещество (дни).

Прилаганите у нас аналитични протоколи на лабораторно изследване от химико-токсикологичните лаборатории на ВМА са съобразени с международните протоколи, като осигуряват две нива на допустимост, които предпазват изследваното лице от лабораторна неопределеност:

  1. всяка проба се изследва по два независими метода – един скриниращ и втори – потвърдителен;
  2. границата на откриване на наркотичните вещества е двойно съобразена – един път с тази, на ползваното у нас техническо средство, за да не се получават разлики в резултатите и да има съответствие между предварителното и лабораторното изследване и втори път – с концентрацията, въприета като прагова в повечето страни с нулев толеранс и per se законодателство, т.е. лабораториите на ВМА извършват количествен анализ, който е необходим за преценка на резултата като положителен или отрицателен.

Относно включената проба урина в текста на новата наредба и възможността за доказване употребата на наркотични вещества по присъстващи метаболити в пробата, то пробата урина е включена единствено за да улесни и ускори скриниращия анализ – вместо да се извършва бавен и скъп скриниращ анализ на кръвна проба (около два часа), първо се скринира пробата урина (3 мин) и ако покаже положителен резултат, тогава да се потвърди чрез изследване на кръвната проба.

Да, вярно е, че в урината наркотиците и техните метаболити имат по-дълъг период на детекция, но в наредбата, в ЗДвП и в Наказателния кодекс изрично е посочено, че се разглежда доказана употреба при изследване на кръвна проба, а не на проба урина, т.е. при всеки положителен резултат за урина, задължително се изследва кръвната проба и това е резултатът, който има значение за заключението на експертното изследване.

Изложените по-горе съображения са експертни и зад тях стои научна обоснованост и аргументация.

Не бива хората да остават с впечатление, че ще се случва „лов на вещици“, а напротив – говорим за обмислени и експертни решения, които са съобразени и с практиките на редица страни с по-голям опит от нашия.

В отговор на множеството изказващи се по различни медии лица, апелиращи за справедливост, бих искал да обърна внимание на всички, които се поддават на подобни внушения – да се замислят доколко компетентни са говорещите и анализиращите тези проблеми, защото материята не е толкова елементарна и не е въпрос на една изпушена цигара марихуана „оня ден“, а пък „те ме хващат днес“.

Отговорност на медиите, особено на тези с национална аудитория е допускането на „свобода на словото“ от хора, които очеизвадно нямат нито познания, нито квалификация, а са водени единствено от лични интереси.

Защото в Европейския съюз има и две големи държави, в които се изисква изследване на проба косми от косата на уличения в употреба, за установяване употреба на наркотични вещества в период от месеци назад, преди да му бъдат възстановени правата на шофьор и това не се възприема като дискриминация или нарушаване на човешките права.

С влизането в сила на новата наредба се решават редица проблеми, които съществуваха в досега действащата Наредба № 30 / 2001 г. и най-вече – затварят се редица вратички, които позволяваха измъкване и безнаказаност на виновни лица.

Реклама

Мнения