Личният пример е важен, подчерта екпертът от Франция, напомняйки, че здравето на децата е отговорност на цялото общество

Д-р Франсоаз Ровие-Сос е водещ европейски антрополог, работи в Националния център за научни изследвания в Париж. Координатор е на проекта МОКА (проект на Франция, Белгия, Румъния, България, Чeхия и Мароко), в чийто фокус е глобализацията на храненето и връзката му с редица заболявания. От 2011г. д-р Ровие-Сос неколкократно посещава България във връзка с инициативата "Училище за за здраве-за деца, родители и учители". През 2014г. тя е избрана за почетен член на BASORD. Тази година водещият експерт отново беше гост на  "Училище за здраве", което се проведе от 1 до 6 септември 2017 г. в к. к. "Албена". По време на обучението тя изнесе лекция на тема "Хранене и детско здраве".  Експертът сподели пред CredoWeb френския опит в областта на правилното хранене и здравословния начин на живот на децата.

За пореден път сте в България и вече имате достатъчно наблюдения върху храненето на българските деца. Какви са вашите впечатления?

Що се отнася до храните, които се консумират в България, без значение дали от деца или възрастни, разликите в сравнение с Франция са свързани по-скоро с традициите на хранене на всяка от страните, с културните и климатични особености. Проблемите обаче са сходни що се отнася до здравословен начин на живот, хранене и двигателна активност.

В България нивото на затлъстяване в последните години е нараснало застрашително. Как е във Франция?

Има разлика в Северна и Южна Франция. Различни са хранителните навици, защото източниците на храна не са еднакви. В Севера има развито скотовъдство, затова там се произвежда много масло, сирена, сметана и  съответно  консумацията им води до затлъстяване и наднормено тегло. Това се отразява върху здравето на хората и провокира  сърдечносъдови проблеми и метаболитни заболявания, захарен диабет.  Докато на Юг, където има голямо производство на зеленчуци и плодове, броят на хората с наднормено тегло е много по-малък. Защото в тази част на страната храненето е  по-здравословното и разумно.

Каква е ролята на двигателната активност?

Физическата активност е основен фактор, тя е необходима, за да се изгарят излишните калории и да се избягва свръхтеглото. Съчетана с балансирано и здравословно хранене, тя е ключът към здравето и трябва да се възпитава от ранна детска възраст.

През последните десетилетия в обществото има известен спор между поколенията родители и лекари за това как трябва да бъде хранено новороденото - спазвайки часови режим или когато огладнее?

През 50-те години имаше практиката детето да бъде хранено на 3 часа, Сега обаче е приета практиката самото то да даде знак, когато е гладно. Т.е. да бъде хранене при поискване, без точен времеви режим.

Трябва ли да се събужда бебето, за да бъде хранено?

Когато едно бебе спи, то не е гладно, съответно – няма нужда да бъде хранено.

Това как се отразява на хранителните навици, които се създават у детето?

Когато детето порасне и не е с майка си – то е в детска градина или ясла, то се храни се според часовете за хранене на съответното заведение или, иначе казано, обществото налага правилата на хранене. Въпреки това се наблюдава вредната тенденция между тези хранения детето да похапва разни вредни дребни неща. Ако похапва, нека това да са плодове или полезни храни.

Франция е сред развитите европейски страни, вероятно има и програма за здравословно хранене сред подрастващите?

Да, във Франция действително имаме програма за правилно хранене, която датира от 2001г. Тя включва и ежедневно излъчване на текстови съобщения по телевизията. Това са полезни съвети от типа "Яжте редовно тези пет храни, движете се и т.н". Обаче, в същото време докато тези полезни съвети текат като текст, над тях се въртят цветни, красиви реклами на вредните захарни изделия.

И всичко това се случва във времето, в което децата се прибират от училище. По-малките деца, които не могат все още да четат, не виждат здравословните съвети, но виждат картините на рекламите.  Това се оказва една доста вредна практика, срещу която протестират и педиатри, и родители. Тя показва, че ролята на телевизията като коректив за здравословен начин на живот е много малка.

Всъщност, важна роля играе комуникацията лице в лице, като българското „Училище здраве“, на което съм гост. Тук здравни специалисти – експерти по хранене, педиатри, са в пряк контакт с родители, учители и деца и отговарят на техните въпроси, разясняват им важни аспекти на здравословния начин на живот. Това има реален, истински ефект. Необходимо е, трябва родителите да бъдат обучени, за да могат правилно да възпитават децата си, да ги научат как да се хранят правилно, как да се движат. Това е една инициатива, която е истински добра и полезна. Впечатлена съм и от приноса на училището за европейския проект Preview, който е насочен към превенцията на диабета, предиабета - информираност и единна политика за преодоляване на проблема. 

Какви са вашите впечатления – родителите склонни ли са да търсят съвет от специалист, когато става въпрос за хранене и най-вече – за храненето на децата им?

Имала съм лекции в центрове за детско здраве и мога да кажа, че хората, които имат познания, идват на тези лекции, а онези, които нямат информация – отказват да я получат. Не е добре, че има хора, съществена част от съвременното общество, която не желае да бъде информирана, не обръща внимание на информацията и не търси съветите на специалист по отношение на храненето.  Смятат, че наднорменото тегло не е чак такъв проблем.

От статистиките прави впечатление, че в 21 век броя на хората с наднормено тегло е драстично по-голям, отколкото в миналото. Каква е причината?

Като говорим за затлъстяване, трябва да погледнем и исторически на този проблем. Човекът, човешкото тяло е така пригодено, че може да понася периоди на глад, не на диета, а на глад. Навремето праисторическите хора са се хранели, когато е имало храна, и са яли каквото намерят. Организмът  е създаден да складира храната под форма на мазнини. Т.е. организмът си осигурява запаси за периодите на глад, които предстоят. Но въпреки голямото количество консумирани мазнини, при праисторическите хора, според данните,  не е имало затлъстяване. Защо? Защото всички запаси са били изразходвани. Докато днес имаме храна в изобилие, но няма място за складиране, защото липсва възможността за елиминиране. За да изразходва натрупаното, организмът иска движение, а съвременният човек не се движи. Липсва двигателна активност.

Всъщност това е и един от основните проблеми при подрастващите – липсата на движение и дългото застояване пред мониторите. Това променя изцяло начина на хранене и живот на децата. Как можем да променим тази тенденция?

Да, така е - ако децата не са пред телевизора, те са пред таблетите си или на смартфона. Проблемът е, че те същевременно похапват по нещо - обикновено неща, които не са полезни. Всичките тези храни- вафлички, бисквитки, чипсове, са вредни. За тях родителите не си дават сметка, че съдържат по-голямо количество захар и мазнини от допустимото. Особено мазнини, които са в такива количества, които водят до пристрастяване и така се повишава консумацията на тези храни. Т.е. от една страна имаме обездвижване, а от друга – свръхконсумация на вредни вещества. И тук отново основна е ролята на родителя – да ограничи наличието на този тип храни. Ако в дома няма вредни храни, детето няма да ги консумира или ще ги консумира в минимални дози. Съответно, ако родителят приучи детето да консумира плодове и зеленчуци, биохрани, млечни храни - то ще избира по-често тях.

Дорасли ли са родителите за това знание – да ограничат наличието на вредни храни в домовете си?

Моите наблюдения са, че по-образованите хора и хората с по-високи доходи  купуват по-биологични продукти и с тях хранят себе си и децата си, съответно – те са по-здрави. Хората с по-ниски доходи купуват по-нискокачествени продукти и застрашават здравето си и това на децата си. Съответно, неинформираните родители възпитават неправилно децата си.

Какви са вашите препоръки към българските родители, учители и към обществото?

Вкъщи родителите не бива да купуват сладкарски изделия, вафли, кроасани, чипсове, а вместо това да носят повече плодове и зеленчуци, защото когато вкъщи има сладки неща, няма как децата да не ги консумират. Забраната не е работещата тактика. Друга важна препоръка е да се вслушват в съветите на специалистите, да търсят експертна информация. И ако има повече подобни инициативи като „Училище за здраве – за деца, родители и учители“, то тогава нивото на обществена информираност ще се вдигне значително.