Д-р Райчинов, защо френската здравна система се определя като една от най-добрите в света?
Защото е основана на принципа, че парите са в пациента и вървят заедно с него. Там има множество здравни каси с равноправен статут, работещи на солидарен принцип. Всеки пациент има съответната електронна карта за своята основна и допълнителна осигуровка. С тази карта болният може да отиде в което и да е здравно заведение. Болниците нямат договори с касите. Договорът всъщност е изборът на самия пациент. Когато той отиде в дадено лечебно звено, касата ще плати. В държавните лечебни заведения пациентът минава само с картата си, плаща определена достъпна потребителска такса и нищо друго. Проблемът тук е, че се чака между 3 и 6 месеца, с изключение на спешната помощ.

Каква е ситуацията в частните болници?
Там няма регулация на цените, а пациентите чакат доста по-малко за прием. Щом едно заведение получи разрешително за работа и има одобрени от Лекарската камара договори със съответните лекари, то зависи единствено от пациентите – дали ще го изберат или не. В частните болници пациентът плаща всичко в брой, а след това си връща част от сумата според конкретната си осигуровка. Ако има допълнителна застраховка, може да му бъде възстановена и цялата сума. В общия случай основните каси възстановяват разходите според цените в държавните болници. А всичко над това се поема от допълнителните фондове. Но тук трябва да кажа, че 93 процента от французите имат допълнително осигуряване.

Как е устроена доболничната помощ?
Там също има държавни и свободни лекари. Ако пациентът е избрал конкретен общопрактикуващ лекар, това носи предимство и за двете страни. За лекаря - известна сума (капитация) за това, че има постоянни пациенти, а за болните – предимство за достъп до кабинета, по-лесно изписване на лекарствата и т.н. Но пациентите имат право да ходят всеки път при който лекар преценят. За посещението при доболничен специалист пътищата са два. При издадено направление от общопрактикуващ лекар и посещение при държавен специалист пациентът плаща само потребителска такса. Без направление, ако е при държавен лекар – болният доплаща част от прегледа, а при частен – плаща цялата сума за преглед, след което неговата каса му реимбурсира такава част, каквато е договорена в степента на осигуровката.

Всичко във Франция изглежда добре подредено, но не вярвам и те да нямат никакви проблеми.
Имат, естествено! Постоянно се дискутира преразходът на средства за лекарства. Реимбурсацията на лекарствата за домашно лечение достига до 100 процента, отново според вида застраховка. В болниците този проблем не съществува. Там всичко е вкарано в компютърна система и всеки момент се знае кой болен какво лекарство е получил, в кой ден и час, кой му го е предписал, за какво заболяване и т.н.
 

Според вас френската система приложима ли е у нас?
Моделът им може да се адаптира за нашите условия, без размера на цените, разбира се, защото нашият стандарт е доста далече от техния. Там един общопрактикуващ лекар например има годишен доход между 100 и 120 хиляди евро. Но можем да вземем съотношението на цените за отделните дейности. Това там е изпитано във времето и не се допускат аномалии една дейност да е много надценена, а друга доста подценена.
Във френския модел има и един особен вид институционални болници, които са към църкви, общини и други общности. Те работят за своя сметка и се издържат от определени благотворителни фондове. Тези заведения не формират печалба и са безплатни за пациентите. Но никой с осигуровка не отива там, за да имат възможност да се лекуват тези, които действително се нуждаят.