Ново изследване показва колко много психологическите фактори може да влияят на „отзивчивостта“ на имунната система  

Ваксините са важна превантивна мярка срещу грипа. Често обаче те не са толкова ефективни при възрастните хора.

Ново изследване, проведено във Великобритания, твърди, че възрастните, които се ваксинират срещу грип в добро разположение на духа, имат по-изявена реакция на организма към ваксината, съобщава изданието Medical News Today.

Като цяло,  ваксините показват по-голяма ефективност при деца, тийнейджъри и хора до 65-годишна възраст.  Изследванията показват, че при хора над тази възраст реакцията на организма е по-слаба и ваксините невинаги са ефективни в предпазването от вирусни заболявания. Въпреки това Центровете за контрол на заболяванията в САЩ призовават хората да продължат да си слагат ваксини, тъй като грипните вируси се отразяват много по-сериозно на възрастните хора, като могат да доведат до хоспитализация и да увеличат опасността от фатален край.

Кога действа ваксината?

Новото изследване, проведено от екип на Университета на Нотингам във Великобритания, проучва защо ваксините може да бъдат по-ефективни за някои по-възрастни пациенти, а за други – не.  Ваксината се оказва по-ефективна при тези възрастни, които идват в кабинета в добро настроение. Тя обаче не е толкова ефективна при други, които далеч не са толкова ентусиазирани от процедурата, показват данните от изследването на проф. Кавита Ведхара и колегите й от университета. Данните от изследването бяха публикувани в сп. Brain, Behavior, and Immunity.

Ваксините са изключително ефективен начин за намаляване на вероятността човек да развие инфекциозно заболяване. Тяхното слабо място обаче е , че способността им да защитят човек от болестите се повлиява от това доколко добре работи имунната му система, обяснява проф. Ведхара.  Така че хора с по-слаби имунни системи като по-възрастните може да установят, че при тях ваксините не са толкова ефективни, както при младите.

Изследователката и екипът й решили да проучат кои допълнителни фактори може да са отговорни за добрите или лошите резултати при ваксинирането на възрастните хора.

Позитивното мислене - свързано с по-добри резултати

Екипът изследвал 138 души във Великобритания на възраст между 65 и 85 години, които трябвало да бъдат ваксинирани против грип. Преди процедурата участниците били наблюдавани в продължение на 6 седмици, като били следени показатели като настроение, хранителен режим, физическа активност и режим на спане по 3 пъти в седмицата. След поставянето на ваксината, изследователите тествали ефективността й на 4-ата и на 16-ата седмица, като изследвали нивата на антитела в кръвта на участниците.

Екипът установил, че от всички изследвани фактори позитивното отношение е факторът с най-голямо значение за ефикасността на ваксината.  Участниците, които били в добро настроение в деня на ваксинирането си, показали по-добра реакция спрямо ваксината и впоследствие тя се оказала по-ефективна именно при тази група.  Доброто настроение се свързва с увеличение на нивото на антителата при различните участници с между 8 и 14 процента, обясняват хората от екипа.  

Отдавна е ясно, че редица физиологични фактори и поведенчески стереотипи като стрес, физическа активност и хранителен режим оказват влияние на начина, по който функционира имунната ни система.  Данните от новото изследване показват, че същите тези фактори влияят на начина, по който ваксините ни предпазват от болестите, обяснява проф. Ведхара. Вече е очевидно колко много психологическите фактори могат да повлияят на „отзивчивостта“ на имунната система.  

Факторите тествани спрямо един вирусен щам

Една от особеностите на изследването е, че ваксината, поставена на участниците, била  същата като тази, която те получили и предната година. Всички получили стандартна доза от противогрипната ваксина 2014/15 за Северното полукълбо. Това означавало, че участниците вече имали високи нива на антитела за 2 или 3 вируса във ваксината  - щамовете A H3N2 и B вирусни щамове. Като следствие от това, екипът се съсредоточил върху реакцията на организма срещу третия вирусен щам - A H1N1, към който участниците дотогава не били развили достатъчно високи нива на антитела.

Изследването е първото по рода си, като хвърля допълнителна  светлина върху фактори като поведението на пациентите и психологическа настройка, които играят важна роля в контекста на ефективността на ваксините в напреднала възраст. Екипът на проф. Ведхара се надява бъдещи изследвания да проучат влиянието на тези фактори върху повече от един вирусни щама, за да потвърдят влиянието не психологическата настройка върху ефикасността на ваксината при възрастните хора.